Музикалната надежда със старозагорски корен ще се състезава на конкурса за млади джаз изпълнители
През април тази година в залата на Градската художествена галерия в Стара Загора той участва в концерта „Пролетни ритми“. Старозагорската публика го възнагради с бурни аплодисменти. Ясен Гайзел е млад перкусионист, чийто музикален път впечатлява с ранен старт, бързо развитие и международно признание. Роден е на 29 април 2011 г. в Люксембург, но носи в себе си музикалната и културна традиция на България – син е на популярната флейтистка от Стара Загора Мария Митева и внук на уважаваната учителка Мария Парашкевова.
Музикалното му обучение започва едва на петгодишна възраст, а само две години по-късно е приет в Люксембургската музикална консерватория в класа по ударни инструменти на проф. Виктор Краус. Изключителният му талант се проявява още в ранните му ученически години: през 2021 г. получава диплома за първи цикъл по перкусии с отличие, а през 2023 г. е приет в класа по джаз вибрафон при прочутия проф. Паскал Шумахер. Кариерата на Ясен Гайзел се развива с впечатляваща скорост – той вече има зад гърба си солистични изяви с престижни оркестри: Люксембургския камерен оркестър, Kurpf?lzisches Kammerorchester под диригентството на Марк Роде, Хасковския камерен оркестър в Бургас и участие във фестивала „Бастет“ в Царево. През март 2025 г. се включва в проекта Vimbra с Аглея Канева и Артур Енгел във Филхармонията на Люксембург.
Международните отличия само потвърждават високото ниво на неговото изкуство. С музикална зрялост, която далеч надхвърля възрастта му, с постоянство, вдъхновено от дълбоки семейни корени, Ясен Гайзел се утвърждава като едно от най-обещаващите млади имена в съвременната европейска класическа и джаз сцена.
На 6 юни тази година той ще е в Стара Загора с майка си: Мария Митева ще изнесе концерт в рамките на старозагорския фестивал „Цветовете на джаза“. А на 7 юни Ясен Гайзел ще се яви на Седмия Националния конкурс за млади джаз изпълнители, организиран от НУМСИ „Хр. Морфова“.
– Ясен, спомняте ли си момента, в който звукът на маримбата за първи път Ви „проговори“ като нещо лично? Как разбрахте, че това е Вашият инструмент?
– Бях на един конкурс и чух концертно изпълнение на Сергей Головко – тогава разбрах какъв огромен потенциал е скрит в този инструмент. След това моите родители ми купиха много добра маримба в 5 октави и с всеки изминал ден преоткривам цветовете на този инструмент.
– Как детското Ви възприятие на звука и ритъма се промени с времето? Какво усещате сега, когато хванете палките, в сравнение с онези първи опити?
– Добрата техника е много важна за всеки музикант. С нея изпълнителят може да вникне по-дълбоко в музиката и да я предаде такава, каквато я чувства на публиката. Сега имам повече подобни възможности в ръцете си.
– Когато интерпретирате едно произведение, какво търсите в него – структура, цветност, драматургия?
– Всяко произведение има приказка, която разказва. Ролята на интерпретатора е да разкаже своята версия на тази история с преоткриване на драматургията му, да я нарисува със своите четка и палитра – или палки в моя случай.
– Как решавате баланса между техниката и поетиката в едно изпълнение?
– Ще ви разкажа един виц по този повод: „Един турист пита случайно срещнат музикант на улицата: „Извинете, как да стигна до Филхармонията?“. Музикантът отговаря:
„Упражнение, упражнение, упражнение“.
– Какво Ви говори тишината между нотите – онази, която не е празнота, а част от фразата?
– Всяка пауза е моята радост за следващата нота.
– Какво Ви учат учителите – не само като инструменталист, а като артист и мислещ музикант?
– Моят преподавател по класическа музика ми дава много заземяване и ме кара да търся музиката, вместо да летя в облаците при показване само на техника, а учителят ми по джаз ми показва как да изглеждам и предавам свобода в изпълнението си.
– Как джазовата перспектива на вибрафона променя разбирането Ви за класическия звук?
– Това са два различни свята за мен. Музикантът трябва да намери за себе си копчето за превключване. Но джазът много ми помага да се освободя в интерпретацията на класическа музика.
– Сцената е и прожектор, и изповедалня. Как се променя вътрешният Ви свят, когато сте на подиума?
– Преди да изляза, мисля само за произведението. Когато свиря на сцената, се чувствам свободен, като че ли съм в транс. Чувството е като малко преди да заспиш, когато се унасяш в съня.
– Кои композитори за перкусия са Ваши духовни събеседници? Има ли някой, когото усещате като „родствена душа“ чрез музиката му?
– В класиката – Емануел Сежурне, Сергей Головко, в джаза – Милт Джексън, Чарли Паркър и много други.
– Как Вашият старозагорски и люксембургски корен живеят у Вас като артист? Чувствате ли културен отпечатък в стила Ви, в интонацията, в търсенията Ви?
– От майка ми съм наследил усещането за българските ритми, те ми се отдават по-лесно. Освен това мисля, че комбинацията на тези два корена ми позволява по-емоционално изпълнение.
– Какъв е следващият хоризонт, към който гледате с вълнение – като проект, като предизвикателство, като мечта?
– Изключително съм щастлив, благодарен и горд, че съм избран за участие през това лято в майсторски клас на един от най-добрите перкусионисти в света – Мартин Грубингер, в Залцбург, а освен това и в младежката академия на джаз фестивала в Банско с проекта „Вимбра“, който подготвяме с Аглея Канева – моя приятелка, чудесна певица и перкусионистка от Пловдив. А в края на лятото искам да отида и на майсторски клас на Сергей Головко.
– Ако един ден напишете музика – каква би била тя? За кой инструмент, в какъв свят би звучала?
– На този етап имам много да уча – теория, техника, интерпретация. Ще съм щастлив един ден да мога да допринеса за развитието на перкусионната литература с мое произведение.
Разговора проведе:
Димка КАБАИВАНОВА
