Има хора, които избират своето изкуство, и такива, които превръщат изкуството в своя мисия. За Стойка Матева мозайката е много повече от древен занаят – тя е начин да съхранява красотата, да създава общност и да оставя следа във времето. Родена е в Чирпан, но избира Стара Загора за свой житейски и творчески дом. Още от дете рисува и се влюбва в изкуството на мозайката. Когато в България не намира възможност да го изучава, заминава за Италия, където работи в ателието на маестро Доменико Коледани, а по-късно завършва майсторски клас при Соня Кинг в Амстердам. От 2000 година до днес не е спряла да твори. Зад гърба си има десетки мащабни проекти у нас и в чужбина, а творбите й са се превърнали в част от облика на Стара Загора – от храмове и обществени пространства до проекти, създадени заедно с деца и млади творци. Но може би най-голямото й постижение е, че успява да вдъхнови и други да поемат по този път. Ателие „Арт Мозайка“ се утвърждава като център на съвременното мозаечно изкуство в България, а Националното биенале „Мозайката днес“, чийто основен двигател е тя, превръща Стара Загора в място за среща на творци от страната и света. Благодарение на Стойка Матева това изкуство не просто пази своето наследство, то продължава да живее, да вдъхновява и да разказва нови истории.
Разговорът с нея показа, че в Стара Загора има не само древни мозайки, а и че в този град мозайката продължава да живее.
– Г-жо Матева, Стара Загора е известна със своите антични мозайки. Смятате ли, че съвременното мозаечно изкуство има потенциала да се превърне в нова емблема на града?
– Мозаечното изкуство днес преживява истински Ренесанс не само в България, но и по света. Във Ватиканските музеи например работилниците за мозайка непрекъснато претворяват шедьоври на изкуството в мозайка. Неслучайно италианският ренесансов художник Доменико Гирландайо казва, че тя е „рисунката за вечността“. Мозайката е изкуство, което надживява поколенията. Стара Загора има огромното предимство да бъде град с древна мозаечна история. Но тя не трябва да остава само в миналото. Гордея се, че това е единственият град в България, който целенасочено развива съвременното мозаечно изкуство. Имаме Националната изложба „Мозайка“, биеналето, обществени проекти. Вярвам, че мозайката може да се превърне в една от културните емблеми на Стара Загора и през XXI век.
– Кои уроци от Вашите учители Доменико Коледани и Соня Кинг определиха най-силно творческия Ви почерк?
– Двамата са много различни като майстори, философия и техника на работа. Когато заминах за Италия, имах само бегли познания за мозайката. Исках да разбера дали това, което правя, има стойност и дали си заслужава да продължа. Доменико Коледани ми даде най-важното – увереност. Той ми каза, че, независимо че не съм минала през класическата италианска школа, имам свой стил и собствен почерк. Това ме мотивира да уча още повече и да експериментирам с различни техники и материали. Соня Кинг пък ме научи да бъда смела в съвременния прочит на мозайката. Благодарение на тях разбрах, че традицията не трябва да ни ограничава, а да ни дава основа, върху която да надграждаме.
– Зад гърба си имате впечатляващи проекти – от храмови икони и обществени пространства до мащабни градски композиции. Кое е най-голямото професионално предизвикателство, пред което Ви е изправяла мозайката?
– Всеки проект е предизвикателство. Мозайката е изкуство, което не прощава компромисите. Проектът „Децата – цветята на града“ в парк „Артилерийски“ беше огромно предизвикателство, защото работихме с повече от хиляда деца от различни възрасти. Те създаваха отделните елементи, а нашата задача беше да превърнем всичко това в едно цяло. Първото Национално биенале „Мозайката днес“ преди 14 години също беше истинско изпитание. Събрахме 11 автори от цялата страна, които работеха с различни техники и материали. Резултатът беше паното „Нова зора“, което днес посреща посетителите на Регионалната библиотека „Захарий Княжески“. В момента работя върху „Тримата братя и златната ябълка“. След „Неродена мома“ летвата е много високо вдигната и за мен е важно всяка следваща творба да бъде поне толкова добра, колкото предишната. В този проект съчетаваме антични техники на подредба със съвременни материали – естествен камък, травертин, стъклокерамика, злато и изпечено стъкло. Именно това ме вълнува най-много – срещата между традицията и съвременното изкуство.
– Като председател на Асоциацията на българските мозаисти и инициатор на Националното биенале „Мозайката днес“ каква е Вашата кауза – да съхраните традицията или да покажете, че мозайката е модерно изкуство с бъдеще?
– За мен двете неща са неразделни. Няма как да имаш бъдеще, ако не познаваш традицията, но няма и смисъл да пазиш традицията, ако не я развиваш. Каузата ми е да покажем, че мозайката е живо изкуство – вечна като материал и модерна като изразно средство.
– Вашите обществени проекти често обединяват десетки, а понякога и стотици участници. Какво дава съвместното създаване на мозайка на хората и на самия град?
– Мозайката е прекрасно изкуство за работа в общност. По време на творческия процес обсъждаме идеи, материали, техники. Всеки прави своята малка част от голямата картина. Най-хубавото е моментът, в който хората видят готовото произведение и осъзнаят, че са оставили нещо красиво за своя град. В процеса всички се учим един от друг, вдъхновяваме се и откриваме нови идеи. Това, което създаваме по време на биеналетата и обществените проекти, остава за поколенията.
– Кога ще се проведе следващото, седмо издание на Националното биенале „Мозайката днес“?
– През 2027 година, традиционно в началото на юли. Надявам се дотогава да сме продължили и проекта с българските народни приказки в подлеза пред Регионалната библиотека.
– Община Стара Загора вече работи по Стратегия за развитие на културата до 2035 година и подготовката на кандидатурата за Европейска столица на културата през 2032 година. Какво бихте предложили?
– Мечтая целият подлез пред Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ да се превърне в своеобразна галерия на българските народни приказки, изпълнена в мозайка. Имаме толкова много пространства в града, които могат да бъдат преобразени чрез изкуството. Няма грозна бетонна стена в Стара Загора, която да не искам да видя покрита с мозайка. Мозайката не е просто украса – тя променя средата и отношението ни към нея.
– Наскоро чешкият визуален артист Томаш Стари преобрази пространството на безистена до ресторант „Райската ябълка“ със стенописа „Grid / Layers of Stara Zagora“. Виждате ли място за повече подобни артистични намеси и за своеобразен диалог между стрийт арта и мозайката в градското пространство?
– Определено. Наскоро разглеждах албум на Станислав Трифонов-Насимо и видях графити, които бих искала да претворя в мозайка. Двете изкуства не се изключват взаимно. Напротив, могат да създадат изключително интересен диалог между съвременното и вечността. Мозайката е богата на цветове и материали и дава огромни възможности за подобни творчески експерименти.
– Вашите творби остават в градската среда за десетилетия. Това чувство за отговорност променя ли начина, по който започвате всеки нов проект?
– Да, и може би именно затова винаги започвам всеки проект с известно притеснение. Задавам си въпроса дали това, което създавам днес, ще бъде актуално и след 20 или 50 години. Често търся мнението на по-млади хора, защото вярвам, че доброто изкуство трябва да говори на различни поколения. Наскоро реставрирах керамично пано на скулптора Доко Доков, което беше силно увредено. Събирахме го буквално парченце по парченце. За мен това беше не само професионално предизвикателство, но и дълг към културната памет. Когато работиш в общественото пространство, носиш голяма отговорност. Знаеш, че това, което създаваш, ще остане част от живота на хората.
– Късноантичната мозайка в сутерена на Централна поща в Стара Загора от години е недостъпна за гражданите. Търсил ли Ви е някой за нейното възстановяване?
– Не. Въпреки че през годините имаме изградено добро партньорство с Регионалния исторически музей. Жалко е, защото Стара Загора притежава уникални мозайки, които остават скрити от гражданите и туристите. Боли ме за мозайката в Централна поща, както и за тази, която се намираше в сградата на бившия банков клон на Пиреос банк и днес не може да бъде видяна. Съвременната реставрация разполага с техники, които позволяват мозайките да бъдат премествани и експонирани по подходящ начин. Те трябва да бъдат достъпни. Защото културното наследство няма смисъл, ако стои заключено. Мозайките са създадени, за да бъдат виждани, да разказват истории и да вдъхновяват хората.
Разговора проведе:
Димка КАБАИВАНОВА
