„България изпраща най-лошата си стопанска година“, твърди председателят на УС на Асоциацията на собствениците на земеделска земя у нас Стайко Стайков
– Г-н Стайков, каква е ситуацията на пазара на земеделска земя у нас в края на една негативна във всякакви аспекти година? Отрази ли се икономическата стагнация на интереса към придобиване на земеделски площи?
– Няма как да не се отрази, но въпреки това този тип недвижимо имущество остава една реална възможност за инвестиция. Вие много правилно определихте настоящата 2020 г. като негативна във всякакъв план. Мерките, които съпътстваха първата, а днес и втората вълна, попречиха на пазара на земеделска земя. Това е така по една много проста и разбираема причина. Знаем, че изключително често срещана практика е една нива да има 2, 3 или повече наследници. При това положение сключването на сделки се превърна в много трудно начинание, защото хората просто не желаят да рискуват със здравето си. Картината, която наблюдаваме през изминалите почти 11 месеца, показва, че сделките са много по-малко. През пролетта имаше период, в който нотариусите не работиха, а това чисто и просто стопира възможността за покупко-продажба. В общи линии, ако не се получи нещо непредвидено, което да принуди собствениците да продават, те не се решават на тази стъпка в усложнената здравна обстановка. Вярвам, че крайната статистика за 2020 г., съпоставена с предходни години, ще покаже отчетливо големия спад на търговията със земеделска земя. Това, отново подчертавам, не е резултат от липсата на интерес, а чисто и просто от липсата на предлагане. Коронавирусът остави своя отпечатък. Дори и така ситуацията в тази сфера е доста по-благоприятна от положението в някои други отрасли. Спад на сделките има, но те не са прекратени. Очакваме обобщените данни на Агенцията по вписванията, където това ясно ще си проличи.
– Критична по отношение на добивите бе стопанската 2020 г. Даде ли отражение спадът в производителността върху цената на земеделската земя? Къде се забелязват най-осезаеми спадове, ако такива има?
– В най-голяма степен спад на цената за декар отчитаме в Добруджа, но и предлагането е много малко към момента. Неблагоприятните климатични условия през цялата година, които дадоха отражение на добивите от земеделска продукция, на практика понижиха себестойността на нивите в региона, определен като Житницата на България. Тук трябва да споменем, че цените в Добруджа бяха изключително високи. Говоря за един пик от около 2300 до 2700 лв. за декар. Днес виждаме вече нива под 2000 лв., но количествата са много минимални. В Източна и Югоизточна България отчитаме застой и само на отделни места леко понижение.
– Доведе ли лошата стопанска година до спад и в изплащаните ренти в отделните райони, които пострадаха в най-голяма степен от сушата?
– Винаги е имало проблеми в една или друга степен с неблагоприятните климатични условия. Толкова лоша ситуация обаче до момента не сме наблюдавали. Да, на места има спад, но към този момент нямаме възможност като Асоциация ясно да преценим. Ако 2021 г. бъде добра, то вярвам, че трудната обстановка в момента ще бъде преодоляна. Имаме информации, че собствениците на земеделски земи предоговарят с арендаторите условията за следващата година. Ако тя е добра, рентите ще бъдат по-високи. Вкарват се допълнителни клаузи, които да служат като застраховка и на двете страни. Истината е, че цената на земята и стойността на рентите вървят като скачени съдове.
– Г-н Стайков, Вие споменахте Добруджа, но открива ли се подобна динамика в цените и в други части на страната? По специално въпросът ми е за Югоизточна България, защото тук също стопаните пострадаха от сушата?
– Обикновено винаги фокусът е към Добруджа, което не е много правилно, защото в Източна и Югоизточна България имахме дори по-ниска производителност. Същевременно в северозапада бяха отчетени рекордно високи добиви. Колкото по-източно отиваме от Стара Загора, толкова проблемът със сушата расте, а произведената продукция намалява. За огромно съжаление днес виждаме, че безводието в българския югоизток продължава и то с пълна сила. Сумарно имаме паднали валежи през есента в участъка от Стара Загора до Бургас в диапазона от около 30 до 35 литра на квадратен метър. Това е един критичен минимум, при положение че очакванията бяха за стойности от около 120-150 литра. Ако не завали дъжд в най-скоро време, не се очаква добра 2021 г. Това вече е сериозен проблем за земеделските производители в тази част на страната. Надявам се и вярвам, че не можем да имаме две последователни изцяло лоши години. Дано времето защити българските стопани, защото без дъжд просто няма задоволителна реколта. Що се отнася до динамиката на цената в югоизточната част на страната, то мога да кажа, че един декар варира от 800 до 1200 лева. Това зависи много от категорията, както и големината на парцелите, които се продават. В полските райони на Югоизточна България – Чирпан, Стара Загора, в посока Бургас, цената на земята остава най-висока.
– Как можем да се справим със сушата? Липсата на напояване ли остава големият проблем пред българското земеделие?
– В България до 1990 г. над 30% от обработваемата земя е била поливна. Сега земеделските площи, които се поливат, са паднали до едва 2-3%. Част от многобройните микроязовири в землищата на селата просто стоят пресъхнали. Ние като Асоциация неведнъж сме показвали как съседните наши страни като Гърция и Турция са намерили решение с липсата на дъждове. Би следвало да се поучим от тези практики. Съседките на България направиха всичко възможно да защитят своите производители. Кризата с коронавируса показа, че производството на храни е изключително важно! Затова българският фермер трябва да бъде подкрепен. Ако искаме да вървим към интензивно земеделие, без напояване това просто не може да се случи.
– В началото на годината, малко преди да бъде изцяло нарушен ежедневният ни ритъм, станахме свидетели на противопоставяне в земеделския сектор. Поводът бе темата за т.нар „бели петна“, а разразилата се полемика около тях на практика за пореден път спря приемането на Закона за земята. Остават ли разминаванията между вас като организация и зърнопроизводителите?
– Преди всичко не бих могъл да кажа, че някой беше доволен от новия закон. Всяка една организация съзря поне по един проблем. Смятам, че за изготвянето на всеки един нов закон трябва да се търси мнението на НПО-та в бранша. Има нужда от наистина широк кръг мнения. Няма как юристи, които не са в материята, да създадат съвременен закон. Затова е толкова належащо според мен да бъде учредена камара, обединяваща всички земеделски асоциации. Така можем да изгладим всички противоречия и неясноти. Дори „белите петна“ не са най-големият проблем в този случай. Много допълнителни спънки направиха поредния опит за приемане на закон по темата невъзможно. Освен това ние все още нямаме 100% рамка за новия програмен период. Затова трябва да се изчака. Не бива да създадем един закон, който след няколко месеца ще трябва да променяме. Затова бе преценено да се продължи по настоящата нормативна база. Надявам се, че в бъдеще ще се прояви разбиране и ще осъществим фактическото обединение на българското земеделие в една камара. Това е моето желание за следващата година и ми се иска тя да бъде много, много по-добра за земеделските производители.
Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ
