Или защо гаранцията на всеки „Спасител“ у нас трае обикновено до появата на… следващия
Депутатът от 38-ото и 39-ото Народно събрание и председател на Българската социалдемократическа партия (БСДП) Йордан Нихризов отново се оказа пророк за част от проблемите в държавата ни. Запитан за генезиса на провалите покрай съставянето на кабинет, той предложи доста провокативен коментар, който поместваме с незначителни съкращения:
Преди години на стената в една култова търновска кръчма „Тихия кът“ грееше интересна сентенция: „Когато работата ти пречи на пиенето, зарежи я!“ Партия „Има такъв народ“ (ИТН) очевидно е решила да модифицира в новите условия оригиналния призив. Тя обяви, че внася подписка за промяна на Конституцията, за да отпадне ограничението, вписано в нея, министри и депутати да бъдат лица, притежаващи само българско гражданство. Причината естествено е изключително важна – да бъде ликвидирана дискриминацията спрямо хора, сред които много често се намирал цветът на нацията, твърди депутатът Филип Станев.
Нямам нищо против онези българи, които са открили своята втора Родина (главното „р“ не е случайно), нито ще правя анализ на причините им да го сторят. Ще припомня само забравен или по-точно старателно потулван десетилетия факт как един български министър-председател, като съветски гражданин, последователно е предавал без капка угризение българските национални интереси в многострадална Македония съобразно заповедите на управниците от втората си Родина, пристигащи от Москва. Нашият народ съответно покорно оценяваше стореното от него и дълги петилетки го възнаграждаваше с искрена любов, изграждайки му паметници, именувайки в негова чест градове, заводи и булеварди. Дори в химна на България, звучал от 1950 до 1964 г., името му греело, редом с това на неговите вождове и учители – Ленин и Сталин. Почетен бил подобаващо, разбира се, във втората му Родина и даже от онези, комуто харизвал, погазвайки изконни български идеали, за които са загивали достойни българи. Имената на последните, за разлика от неговото, старателно дълго бяха покривани с праха на времето или кичени с епитети като шовинисти и реакционери. Ама това е тема за друга дискусия.
Та, в наши дни, когато отново гъмжилото от „борци за правда и свобода“ взе да се сгъстява, най-гласовити се оказват комай тези, дето са най-здраво подплатени с финансиране от среди с интереси по нашите географски ширини. Много често техните отрочета освен с тапии, че са виждали и прескачали прага на престижни школа, са въоръжени и с едно спасително въже, гарантиращо бъдеще във втора Родина – нейното гражданство. Що да измъчваме такива елитни лица с нашите „предразсъдъци“ и мнителност. Нека въпросните избраници на отбрани кръгове да си разгънат възможностите. Свикнали сме вече да ни учат как нашите предци не можели да различат родните от чуждите господари и се уредили за 500 години с определението роби на чуждо иго. Очевидно още има такъв народ, дето се гордее с това и прекланя покорно глава на всеки, който прелети и му обещае „светло бъдеще“. Е, но защо да му вгорчаваме ентусиазма и възможността да се похвали пред своите анонимни работодатели, след като сметката така или иначе се плаща от разочарованите. И така да забравим уроците на историята и да гледаме напред, за да не изкривим сценария, че току ни обявят за архаични елементи, които се нуждаят от превъзпитание, както вече се е случвало. Все пак днес е модерно и престижно на „новото“ да се прокара път, даже и ако трябва да загърбим разума. После естествено настъпва времето на дългите анализи защо промяната се е превърнала в подмяна и по традиция стартираме горкото тюхкане. Познато, нали?
И за да бъдем още по-ясни по въпроса с двойното гражданство, ще припомним друг „бисер“ от Програмата на ИТН – мераците им за покоряване на космоса. Та, когато Киро Канадеца, Миро Македонеца или Гошо Тарабата от СССР останат здраво приземени, защото служат другиму, то със страшна сила почва да действа най-българският закон във физиката – на калпава ракета космосът й пречи…
Подготви за печат:
Георги ГЕРЕНОВ
