„Дължим много на миньорите, на хората, заети в енергетиката и техните семейства“, заяви специално за „Старозагорски новини“ новоназначеният ръководител на Представителството на Европейската комисия в България
– Г-жо Чобанова, в последните 3 години България се намира в наглед перманентна политическа криза. Сътресенията у нас се случват в изключително сложен за Европа момент – войната в Украйна, енергийната криза, конфликтът в Близкия изток. В тази светлина остава ли България надежден и сигурен партньор на ЕК и страните-членки на ЕС?
– Благодаря на в. „Старозагорски новини“ за поканата! С този разговор ми се иска да отправя послание към вашите читатели за повече европейско самочувствие. България от 17 години е член на ЕС и участва във вземането на всяко решение в Брюксел наравно с другите държави. Стотици българи работят в европейските институции и допринасят за общите европейски политики със своя талант и експертиза. Дори европейският комисар от България, госпожа Илиана Иванова, е от Стара Загора. Не бива да поставяме под съмнение собствената си тежест и авторитет в европейското семейство – не го правят и нашите партньори. България е ценена държава-членка. Ние сме външна граница на ЕС и допринасяме много за сигурността на ЕС. Притежаваме и задълбочена експертиза за Западните Балкани. Нека не забравяме, че именно България, по време на Председателството си през 2018 година, отново възобнови активните дискусии за членството на Западните Балкани в ЕС. Ние сме съседи и с Турция, която е стратегически партньор на ЕС. Наистина сме свидетели на честа смяна на правителствата, но това е елемент на демократичния процес. България е една от 27-те пълноценни демокрации в ЕС и навсякъде се случва да има избори – не само европейски, както е сега на 9 юни, а и национални или местни. Силата на Европа е именно в демократичното управление и свободните и честни избори – от гражданите зависи в каква посока искат ЕС да се развива и тази посока от години е легитимна, защото е подкрепена с демократични избори. Трябва да се гордеем с нашия демократичен модел и да го защитаваме.
– В светлината на вътрешнополитическите събития ще се забави ли изпълнението на целите по присъединяване изцяло към Шенгенското пространство и еврозоната? Как гледа ЕК на процесите у нас?
– Да се върнем мислено няколко години назад – представете си, че сега бяхме 2019 или 2020, или 2022 г. и Ви кажа, че през януари следващата година българите ще пътуват без проверки в Шенген, щяхте ли да ми повярвате? Спомнете си, че години наред имаше застой по тази тема. През декември миналата година беше поправена една несправедливост – България и Румъния най-сетне станаха пълноправни членки на Шенгенското пространство, след като години наред бяха възпирани, въпреки че изпълняваха всички изисквания за това. Трябва да се поздравим с този пробив, смятан от някои за невъзможен – двете държави вече са напълно интегрирани в Шенгенските системи. Не бива да се омаловажава постигнатото – свободното пътуване без паспортни проверки по летищата и морските пристанища спестява хиляди часове чакане на опашки годишно на милионите пътуващи. Говорим за конкретни ползи както за учащите, така и за бизнеса – за работниците в Европа, за предприемачите, за туристите и туристическите фирми. Говорим за значителни ползи не само за пътуващите със самолет българи, но и за чуждестранните туристи, които идват у нас. Област Стара Загора е една от седемте дестинации за балнео- и СПА туризъм в България. Има и много обекти за културен, планински или селски туризъм. Например летище Пловдив е възможност и за региона на Стара Загора да привлече повече туристи, особено ако се открият нови линии. Наистина целта не е на 100% постигната – остава ни отпадането на проверките по вътрешните сухопътни граници – както каза преди няколко седмици при посещението си в София комисарят по вътрешните работи госпожа Илва Йохансон, вече написахме доклад за Шенген, в който изрично настояваме да има обвързващ календар за решение до края на тази година и такъв ангажимент да бъде поет от ротационното председателство на Съвета на ЕС. Изводът – ЕС е едно семейство. Във всяко семейство понякога се случва да има разногласия. Но проблемите винаги рано или късно се решават – не чрез взаимни обвинения или противопоставяне, а с добра воля, конструктивен диалог и конкретна усилена работа на институциите. Както видяхме през декември, тази диалогичност доведе до успех. Ако се работи целенасочено и последователно, резултатите ще са налице – в полза на всички българи. Нека бъдем оптимисти. За разлика от решението за вътрешните Шенгенски гранични проверки, което до голяма степен зависи от политическата воля на държавите в Съвета, присъединяването на България към еврозоната е технически процес, който изисква да се изпълнят специфични икономически показатели. България трябва да покрие Маастрихтските критерии, включително критерия за инфлацията, за да получи одобрение за членство в еврозоната. ЕК ще публикува своя доклад през юни, когато ще даде оценка за готовността на страната. Ето защо е необходимо реформите и подготовката за смяна на валутата да не спират – това е сериозен процес, който изисква обсъждане и реализиране на много законодателни и незаконодателни мерки, а това е свързано с технологично време – независимо от датата на влизане в еврозоната. Важно е да се отбележи, че ЕК подписа Споразумение за партньорство за организиране на информационни и комуникационни кампании по темата за преминаването на България към еврото. Това е съществен етап от подготовката и ЕК продължава тясно да си сътрудничи с българските власти.
– Предстоят изключително важни за бъдещето на ЕС избори. По всичко изглежда, че в България дебатът за това как трябва да изглежда Европа ще отстъпи място на проблемите във вътрешнополитически план. Кои европейски теми бихте открили пред българските граждани, към които в предстоящите седмици те следва да проявят нужното внимание?
– Предизборната кампания традиционно е момент на демократичен сблъсък на идеи за това как Европейският съюз да бъде управляван. Темите за ролята и политиките на ЕС и бъдещето на неговите правомощия са предмет на дискусии на кандидатите за евродепутати: те следва да водят този дебат. Европейският парламент впрочем провежда чудесна кампания „#Използвай гласа си“ за насърчаване избирателната активност, има и специален сайт на български език elections.europa.eu/bg/ с разяснителни материали. Ние като Европейска комисия имаме допълваща роля да информираме гражданите какво и защо се прави от ЕС до момента и в момента, без да се намесваме в политическия дебат. За нас е важно хората да получат фактите, за да формират своята преценка, да бъдат предпазени от манипулация на информацията за европейските политики, от чуждестранна намеса и кибератаки. Ето защо създадохме интернет страница с изпълнените задачи на този състав на ЕК с факти за предложеното и прието европейско законодателство. Работим също така съвместно с партньорите ни за превенция на дезинформационни кампании онлайн или офлайн. Ще следим за спазване новите европейски правила за прозрачност на политическата реклама в социалните мрежи, така че потребителите да виждат кой е платил за агитиращо съдържание. Наблюдаваме големите социални мрежи спазват ли новия регламент за цифровите услуги, който изисква от тях допълнителни усилия срещу незаконното съдържание и координираните дезинформационни кампании. Най-важното е българите да са уверени, че гласът им има значение и че изборите са честни. Не бива да допускаме провокации, които подкопават доверието в институциите и в честността на вота, защото това би демотивирало хората да отидат до урните. Затова ще проведем допълнителни информационни кампании за по-добра осведоменост как да се реагира при съмнение за фалшиви новини, свързани с изборите. Пасивността, бойкотът и негласуването не са решение на проблемите в Съюза, напротив – активността гарантира легитимност на европейските институции и затова е важно масово да гласуваме на 9 юни.
– Когато говорим за ЕС, не можем да пропуснем „Зелената сделка“. Климатичните политики доминираха европейския дневен ред в изминалите 5 години. Същевременно българската държава като че ли твърде нерешително прави една или друга крачка в този процес. Днес все още не е ясно кога страната ще получи втори транш по Плана за възстановяване и устойчивост. Колко сериозен е рискът да загубим голяма част от предвиденото финансиране в резултат на задълбочаващата се политическа криза?
– Нека започнем с няколко уточнения – така нареченият Европейски зелен пакт е цялостната стратегия, одобрена от 27-те правителства на ЕС, в това число и България, за коренна промяна на нашите икономики. Зеленият преход следва от подписаното през 2016 г. Парижко климатично споразумение за намаляване на емисиите парникови газове в атмосферата следващите години. Да припомним, че човечеството няма избор и е принудено да предприеме тези ограничителни мерки – изменението на климата и влошаването на околната среда са заплаха за самото съществуване на Европа и света. Ние не искаме да завещаем на децата ни планета с природни катаклизми, суша и нестабилен климат, които биха стрували в пъти повече като разходи на бъдещите поколения, за да се борят с щетите. Затова планираме отрано чрез Европейския зелен пакт. Той включва три основни задачи: до 2050 г. да няма нетни емисии на парникови газове, да прекъснем зависимостта на икономическия растеж от използването на изкопаеми горива и нито един човек или регион да не бъде оставен без адекватни алтернативи за индустрия и работни места. Планът за възстановяване и устойчивост е само един от финансовите инструменти на зеления преход, от които България трябва да се възползва, за да запази своята конкурентоспособност, преминавайки към зелена енергия. Ние сме тук, за да работим заедно с българските власти и да им съдействаме за успешното реализиране на инвестициите със средства на ЕС – защото тези проекти са важни за подобряване живота на хората в България: за възможностите им за бизнес, за намиране на по-добре платена работа, образование, условията в градовете и селата, инфраструктурата, университетите и училищата, здравеопазването и много други. Досега България вече получи един транш от 1.37 милиарда евро по своя План за възстановяване и устойчивост. Страната подаде искане за второ плащане. За съжаление предоставената информация за различните мерки не беше пълна. Комисията поиска значителна допълнителна информация относно няколко основни етапа и цели, включени във второто искане за плащане. За целта „спряхме часовника“ на оценката, за да дадем на българските власти достатъчно време да съберат и предоставят исканите данни, без времевия натиск на двумесечния период, който би се прилагал в противен случай. Подобна процедура не е необичайна и е била извършвана за други държави-членки. Комисията продължава да работи активно с България и не можем да спекулираме относно крайния резултат. От българската изпълнителна и законодателна власт зависи бързото прилагане на ключови реформи и инвестиции, които са свързани с европейското финансиране. Затова призоваваме работата по реформите и проектите да не прекъсва, независимо от смяната на правителства. Знаете, че регламентът на Механизма за възстановяване и устойчивост изисква всички ключови етапи и цели по плана да бъдат завършени до август 2026 г. – тоест имаме по-малко от 2 години и половина за реализирането на важни за страната инвестиции и реформи, срещу което страната да получи оставащите 4.3 милиарда евро. Темпото не бива да спада.
– „Зелената сделка“ и вече започналата трансформация, която тя води след себе си, към днешна дата предизвиква сериозни опасения в региона на Стара Загора. Причината е неяснотата около заместващите индустрии, които ще създадат нови работни места. Често чуваме въпроса – ще има ли в региона на Стара Загора големи европейски инвестиции и бизнеси?
– Десетилетия наред въглищата са били ключов енергиен източник в Европа. Всъщност икономическото изграждане на Обединена Европа започва с Европейската общност за въглища и стомана през 1951 г.. Дължим много на миньорите, на хората, заети в енергетиката и техните семейства. Европейската комисия осъзнава отговорността да не изоставяме никого в прехода към неутралност по отношение на климата. За първи път в историята на бюджета на ЕС създадохме специален Фонд за справедлив преход, насочен конкретно към подпомагане на хората, най-силно засегнати от прехода в регионите, зависими от изкопаеми горива. България може да се възползва от 1.2 млрд. евро за подпомагане на икономическата диверсификация и на хилядите работници, засегнати от прехода в областите Стара Загора, Кюстендил и Перник. По данни от българските власти най-голям дял от тези средства – близо 80% – ще се насочат именно към Стара Загора. Отделно има други фондове с милиони евро за нова инфраструктура, енергийна ефективност, адаптиране на предприятията и подпомагане на уязвимите социални групи. Прав сте, че гражданите очакват бързо прилагане на европейските политики на практика. Щастлива съм да съобщя, че България вече е получила авансово 365 милиона евро от Фонда за справедлив преход. Сега е изключително важно да се определят адекватни проекти и да започнат да се изпълняват възможно най-скоро, като се наваксат всички закъснения от началото на програмния период. За да се постигне това, са нужни повече усилия на местно, регионално и национално равнище. Във всеки от трите региона ще бъдат създадени местни подкомисии, в които пряко ще участват заинтересованите страни. Потенциалните бенефициери трябва да имат професионално знание за всеки етап от процеса – от идентифицирането на проектите и подготовката на техническата работа, до писането на заявленията, изпълнението на проектите, мониторинга и отчитането. Енергетиците от Стара Загора трябва да знаят, че това предизвикателство стои не само пред тях, но и пред техни колеги в много други въглищни региони на Европа, които вече усвояват европейски средства. Понастоящем Фондът за справедлив преход подпомага 70 териториални плана в 96 региона. В българския случай се предвижда стартирането на няколко покани за представяне на предложения през следващите месеци, включително подкрепа за квалификация и преквалификация на служителите, икономическа диверсификация и адаптиране на малките и средните предприятия по време на прехода, подкрепа за създаването на промишлени паркове и производствени инвестиции в големи предприятия в региона на Стара Загора. Целта на зеления преход не е просто да се запази сегашният икономически стандарт на хората, а нещо повече – той да се подобри. С изключение на Софийския регион, всички останали в България, в т.ч. и Старозагорският, имат БВП на глава от населението далеч под средното равнище в ЕС – между 38-45% спрямо този в повечето европейски страни. С други думи статуквото не бива да ни задоволява. Зеленият пакт е шанс за внедряване на високи технологии, модерни производства, които качествено да променят растежа и търсенето на работна ръка. Напълно разбирам хората, които се притесняват да не изгубят и малкото, което имат, но ЕС им предлага нещо повече от това. Ние помагаме на България, но и България сама трябва да помогне на себе си, като работи усилено за задействането на най-различни програми и проекти с наличните европейски средства.
Интервюто подготви:
Живко ИВАНОВ
