Около 10% от държавите в света пишат на кирилица, глаголицата пък поетично е наричана „знаците, които говорят“
Днес Родината ни чества Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Денят се отбелязва като църковен празник още през ХI век. Като ден на просветата за първи път е честван в Пловдив през 1851 г., когато в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ по инициатива на Найден Геров се организира празник и ученическо шествие.
Всеизвестно е, че светите братя Кирил и Методий са родени в град Солун. През 855 г. те създават глаголицата – славянската азбука, а от 862 г. са се заели да популяризират християнството на славянски език. Освен тези основополагащи дати налице са и няколко други интересни факта, които всеки българин трябва да знае.
Глаголицата представлява система от графики. Тя се състои от 38 букви, които отразяват съвсем точно звуковите особености на старобългарския език. Солунските братя имали много последователи, които продължили просветителското им дело. Сред тях са Климент, Сава, Горазд, Ангеларий и Наум. Иначе названието глаголица идва от думата „глаголъ“, която означава „дума“. Тъй като „глаголати“ пък означава „говоря“, то глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“.
Кирилицата е създадена в Преславската книжовна школа в края на IX или началото на X век. Традиционно кирилицата е приписвана на свети Климент Охридски, а името й – в чест на свети Кирил-Константин Философ, на когото Климент Охридски е ученик. В „Кратко житие на Климент Охридски“ се среща следният откъс: „Изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил“. В това сведение всъщност се казва, че Климент Охридски е разработил по-опростен и удобен глаголически шрифт, така че с „кирилица“ би трябвало да се нарича азбуката, която създава Кирил-Константин Философ, а „климентица“ трябва да се нарича именно шрифтът, който е разработил и въвел Климент Охридски.
През X и XI век глаголицата и кирилицата съществуват успоредно, но постепенно кирилицата измества глаголицата. В оригиналната кирилица има 44 букви за 44-те звука в старобългарския език. Днес българската кирилица има 30 букви. Всяка буква в кирилицата има свое име и значение. Например: А-„аз“ (аз), Б-„буки“ (букви), В-„веди“ (знам), Г-„глаголи“ (думи, говоря), Д-„добро“ (добро, доброта)… Така учениците по-лесно запомнят азбуката. Самата дума „азбука“ пък възниква от произнасянето на първите две букви от глаголицата – А-„аз“ и Б-„буки“. Освен това всяка буква в кирилицата отговаря и на цифрова стойност. Например: А – 1, Б – 2, В – 3 и т.н.
Най-ранният надпис с кирилица е от 931 г. и се намира в пещерен манастир близо до с. Крепча. „Книгата на Сава“ – датирана между X и XI век, пък е най-старият ръкопис, изписан с кирилица.
Днес кирилицата се използва като официална азбука от 12 държави. Български, руски, белоруски, украински, сръбски и македонски са езиците, които използват кирилицата. Но и неславянски езици също използват кирилицата – казахстански, монголски, осетски, татарски, таджикски и в някои части на… американския щат Аляска. Кирилицата е в основата на официалната писменост на Монголия, а до края на 70-те години на ХIХ век се е ползвала и в Румъния. Над 300 милиона души по света пишат на кирилица днес.
След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май, а по църковния литургичен календар този ден е на датата 11 май.
През 1856 г. Йоаким Груев предлага Денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици.
През 1892 г. е написан химнът на Деня на българската просвета и култура. Автор на текста на „Върви, народе възродени“ е Стоян Михайловски, който го публикува за първи път в списание „Мисъл“. През 1901 г. композиторът Панайот Пипков открива стихотворението в учебник и решава да напише музика по него. Химнът включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Стихотворението е преведено на 21 езика.
Съвременната българска кирилица добива окончателния си вариант, когато при правописната реформа от 1945 г. биват премахнати буквите „ятовите“ гласни и „носовките“. За официален празник на България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 г. С влизането на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 кирилицата е третата официална азбука на ЕС след латиницата и гръцката азбука. Освен това от началото на 2017 г. могат да се създават и регистрират домейни на кирилица, които да завършват с разширението „.бг“.
(СН)
