Ако този мач трябваше да се играе днес, депутатите със сигурност нямаше да сформират един отбор
На 9 ноември през 1990 година се провежда един знаменателен приятелски футболен мач между отбор от депутати от Великото народно събрание и отбор, съставен от артисти и журналисти. По онова време младата ни демокрация още се носи на крилете на еуфорията.
Никой от играчите още не знае, че буквално дни след мача – същия месец, нещата стремглаво ще тръгнат надолу. Изгледи за това имаше още през юли с.г., когато се засилиха съмненията за манипулации на изборните резултати и драстично нараснаха исканията за изясняване на истината за видеоматериала от 14 декември 1989 година.
Месеци преди мача започнаха студентски стачки и граждански вълнения. В центъра на София бе построен Град на истината. Натискът спрямо БСП доведе до оставката на Петър Младенов на 6 юли 1990-а. На 1 август за президент на републиката бе избран Желю Желев, а за зам.-президент – Атанас Семерджиев.
Това обаче не намали политическото напрежение, което достигна кулминацията си на 26 август с пожара на Партийния дом в София.
БСП потърси коалиция със СДС, но сините й отказаха. През септември бе образувано второ правителство на Андрей Луканов. Междувременно икономическата криза стана явна. В магазините започнаха да липсват хранителни стоки от първа необходимост. Появи се и криза с бензина.
Уличните протести накараха Луканов да подаде оставка и на 30 ноември 1990 година Великото народно събрание я гласува. Следващото експертно правителство бе оглавено от Димитър Попов, станал известен с фразата „За бога, братя, не купувайте!“
Такава е обстановката малко преди и след мача на 9 ноември 1990 година, когато напук на кризата веселяци депутати, артисти и журналисти се събраха на стадиона в спортни екипи, за да си вкарват голове. Отборите, както се полага, бяха два, а топката – една.
Отборът, условно кръстен „Депутат“, включваше новоизлюпени политици, а смесеният отбор от артисти и журналисти – изявени и познати на публиката лица с фенове, които възторжено ги аплодираха.
Мачът бе организиран от Димитър Димков, Стефан Илиев, Славчо Пеев и Георги Стоилов. В отбора от артисти и журналисти бележит голмайстор стана Дончо Иванов от в. „168 часа“.
Сред депутатите се откроиха с ентусиазма си Петър Берон, Венцислав Димитров, Начко Михайлов, Стоян Ганев, Соломон Паси, Александър Томов, Александър Йорданов и др.
Сред феновете на „народния“ тим бяха актьорите-участници в загряващата програма: „НЛО“ любимците Велко Кънев, Георги Мамалев, Павел Поппандов и Антон Радичев, музикалната двойка Мими Иванова и Развигор Попов, поп изпълнителите Георги Минчев и Грета Ганчева, и други известни личности от шоу бизнеса.
Днес част от хората на снимките вече не са между живите, а кризата в България е все същата и напът да задмине Лукановата зима.
Ако трябваше днес да се играе този мач, депутатите със сигурност нямаше да могат да сформират един отбор, така както не могат да сформират и правителство. БСП и СДС отново са на нож – сините станаха ортаци с ГЕРБ. Както обикновено отново българите се съмняват в честността на изборите, като разликата е единствено в спора дали да се гласува машинно, с хартиена бюлетина или и с двете.
Уличните протести също са сред приликите от времето на онзи исторически мач. Само дето са по-различни лозунгите на протестиращите.
На онзи мач някогашният министър на транспорта Веселин Павлов произнася една крилата фраза, която може да се обобщи като „Този автогол не е автогол“. След настояване от негова страна резултатът на електронното табло е променен.
Това ни напомня за електронното табло в парламента, което отразява десетократно повече автоголове от възможните в един истински футболен мач.
Автоголове си вкарват постоянно всички партии – поне като такива ги определяме ние, избирателите им. Българите считат за фатален автогол външната ни политика. Открай време прилича на дузпа вътрешната ни политика. Властта се обединява при всяка опасност да „загуби мача“, за да не напусне завинаги „игрището“.
Но после, като утихнат страстите, продължава по същия начин – извън правилата.
Въпреки многократно раздаваните през годините жълти и червени картони родните „играчи“ на политическия терен са все едни и същи. Ако за малко останат отвън, на пейката, после се връщат още по-разпалено на игрището и без всякаква дисциплина развалят играта. Скандалите, ритниците по кокалчетата и травмите не спират никого от тях да тича след „топката“.
Така българският „мач“ в продължение на 32 години продължава напълно неудовлетворително за публиката, въпреки желанието на всички българи да имаме силен национален отбор.
Еми МАРИЯНСКА
Снимки: Иван ГРИГОРОВ
Източник:dir.bg
