Георги Вулджев от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) настоя за цялостна промяна на проектобюджета на страната и отпадане на по-високите данъчно-осигурителни тежести, които, по думите му, ще натоварят бизнеса и хората допълнително
– Г-н Вулджев, за пореден път в последните няколко години държавата посрещна новата година без приет бюджет. Въпреки всички политически послания след отминалите на 27 октомври избори, насочващи към това колко важен за страната, бизнеса и хората е бюджетът, такъв не беше приет. Голямото или малкото зло е липсата на приет финансов документ?
– Бих казал, че липсата на бюджет за 2025 г. е малкото зло за държавата. Казвам това, защото в проектобюджета, който беше представен от служебното правителство, има абсолютно неприемливи предложения. Откровено казано в своята цялост той е напълно неприемлив. Причините са много за тази констатация. От една страна залага в себе си съществено увеличение на данъчно-осигурителната тежест с вдигането на максималния осигурителен доход. След това се планира увеличение и на осигуровките през 2026 г. и 2027 г. с общо 5%. Това представлява допълнителна тежест и затруднения за частния сектор, който в последните години неминуемо страда. Тези мерки са изключително неприемливи, още повече когато вземем под внимание разходната част на предлагания бюджет. Имаме огромно раздуване на разходи за заплати, което по никакъв начин не е обосновано. Покриването на сметката обаче се превръща в ангажимент на хората и бизнесите в страната. Належащо е политическата класа да започне рязане на разходите. Моето категорично мнение е, че този бюджет, предложен от служебния кабинет, не бива да бъде приеман в настоящата си форма.
– Кои са належащите промени в така предложения проектобюджет, които политиците трябва предприемат?
– Фактът, че държавата влезе в 2025 г. без приет бюджет, си има своите недостатъци. Това, което Народното събрание би следвало да направи, преди да се преработи предложената финансова рамка, е да се вземе решение за удължаване на миналогодишния бюджет. Подобна стъпка вече беше обсъждана. С настоящата липса на приети сметки на практика някои от държавните плащания остават висящи. Това е чисто техническа стъпка, която обаче трябва да бъде реализирана час по-скоро, защото от нея зависят и редица компенсации за бизнеса. В това число и тази мярка, подпомагаща частния сектор за скъпия ток. Също така обаче удължаването ще касае и заплати, пенсии и други разплащания.
– Г-н Вулджев, ситуацията, в която се намираме, изглежда изключително удобна за политическата класа у нас. От една страна в разходната част на проектобюджета стоят щедрите обещания за значителни увеличения в заплащането на МВР и военните. Там е и ръстът на минималната работна заплата, която е в сила единствено за частния сектор, но не и за държавния, тъй като липсва бюджет. От друга страна като че ли тежестта на мерките, с които да се пълни държавната хазна, се пада на служебната власт.
– Винаги частният сектор е ощетен от едно или друго действие, свързано с разходите на държавата. Ако се върна на началото на нашия разговор, отново ще спомена, че по-голямата тежест за бизнеса би била, ако все пак този проект на бюджет беше приет с предложенията, които съдържа в себе си. Що се отнася до минималната работна заплата и нейното повишение, само ще кажа, че от години с експерти алармираме колко неправилен е подходът с административното й покачване. Ако се върна отново на темата с бюджета, бих посочил още нещо. Структурирането му по начина, който виждаме, или е проява на липса на компетентност от страна на Министерството на финансите, или е липса на воля за прилагане на наистина важните и належащи мерки в момента. Затова парламентът трябва да приеме час по-скоро удължаване на миналогодишния бюджет, след което да стартира преформатирането на Бюджет 2025 г. Това изисква наистина сериозна и задълбочена работа, без каквато и да е форма на популизъм, защото рисковете са сериозни. Аз лично бих призовал нито една ставка, свързана с приходната част, да не бъде увеличавана, докато не бъде преструктурирана разходната част. Ето тук следва всички колосални допълнителни разходи в определени ресори като сигурност и отбрана да бъдат лимитирани. В настоящата ситуация те са абсолютно неоправдани. Плановете в тази посока следва да бъдат сериозно ревизирани.
– Стигаме до момента, в който зад определени непопулярни мерки следва да има политически компромис?
– Със сигурност е нужен политически компромис, за да бъдат овладени рисковете, които произлизат от неправилното структуриране на финансите на държавата. Партиите трябва да спрат да разсъждават изцяло предизборно. Крайно време е за повече отговорност и държавническа мисъл към публичните финанси.
– Зовете за разум, г-н Вулджев, в ситуация, в която като че ли държавата отново се е насочила към предсрочни парламентарни избори. Вместо отговорност, да не се превърне Бюджет 2025 г. в арена на политическо наддаване? Има ли накъде да се наддава изобщо, когато гледате частта с разходите на държавата?
– Опасявам се, че целият процес около бюджета действително ще се превърне в едно политическо наддаване, за да се хареса един или друг политик на избирателя, който след няколко месеца ще трябва отново да ходи до урните. И въпреки че повече няма накъде да се качва мизата в това политическо наддаване, тъй като държавните разходи са преекспонирани, се опасявам, че дори в тази ситуация ще станем свидетели на нови допълнителни предложения. Политическата безотговорност и алчност граници не знае. Въпреки това фискалният капацитет на практика е изчерпан. Затова виждаме и мерки като тази за данъчната амнистия. Това е опит на служебната власт да върже уравнението по някакъв начин, за да излезе сметката с трипроцентния дефицит. И пак ще кажа, че дори този размер на дефицит да е голям, ние и в него едва успяваме да се поберем. Всъщност данъчната амнистия е последната отчаяна стъпка преди окончателното повишение на преките данъци – данъка върху доходите, корпоративния данък, ДДС.
– Споменахте ДДС. В последните дни тема номер едно е поскъпването на хляба, след като 20% ставка, която преди години беше премахната за насъщния, отново се върна. Очаквате ли партиите да променят настоящото положение, разтоварвайки крайния потребител от тези 30-40 ст. повече, които плаща от началото на годината?
– Очаквам ДДС ставката за хляба да не бъде премахвана при гласуването на окончателния вариант на бюджет на страната. Възможен е и обрат по политическия терен, защото много скоро могат отново да дойдат избори, но поне за мен подобен развой е малко вероятен. Нагласата е ДДС ставките да се запазят 20% както при хляба, така също и за ресторантьорите.
Интервюто подготви:
Живко ИВАНОВ
