Само десетина старозагорци отдадоха почит на лобното място, където на 31 май преди 144 години след зверски изтезания пред очите на своите съграждани са били обесени двама от участниците в Старозагорското въстание – Кольо Ганчев и Господин Михайловски. В знак на признателност към героичната им саможертва за свободата на България преди години признателни потомци са построили там паметник. Той се намира на централния булевард на Стара Загора (до Булбанк) и на него в памет за поколенията е изписано с големи букви:
„На това място са обесени: КОЛЬО ГАНЧЕВ председател на Старозагорския революционен комитет 31 МАЙ 1876 г. ГОСПОДИН МИХАЙЛОВСКИ подпредседател на Старозагорския революционен комитет 31 МАЙ 1876 г. САВА СИЛОВ участник в Хаджидимитровата чета 31 ЮЛИ 1868 г.“
Историците са категорични, че Кольо Ганчев е бил един от най-близките съратници на Васил Левски. Той е един от съучредителите на основания през 1869 г. от Апостола революционен комитет в Стара Загора, който се оказва и най-големият в страната. Първоначално е бил член на комитета, а впоследствие е избран за негов председател.
Старозагорският бунтар преживява тежко залавянето и смъртта на Васил Левски, но въпреки голямата загуба продължава с още по-големи сили революционната си дейност. През 1873 г. той участва в Общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК), провело се в румънската столица Букурещ.
Кольо Ганчев взема дейно участие в подготовката на Старозагорското въстание, която започва през лятото на 1875 г., превръщайки се в един от основните организатори на предстоящия бунт. Заедно с братята Михаил и Георги Жекови, Стефан Стамболов, Господин Михайловски, Стефан Чифудов, Руси Аргов, Никола Райнов-Пантата и други набира средства, набавя оръжие и боеприпаси за предстоящите въоръжени действия.
След неуспеха на въстанието революционерът се укрива, но е заловен от турските власти, като в продължение на няколко месеца е подложен на жестоки изтезания, за да издаде своите другари. Накрая 33-годишният старозагорец е осъден на смърт чрез обесване. Турските палачи изпълняват присъдата на 31 май 1876 г. (нов стил) буквално в центъра на Стара Загора, пред очите на неговите съграждани. Същия ден е била изпълнена и присъдата на Господин Михайловски, а месец по-късно – на Сава Силов.
На името на Кольо Ганчев са кръстени един квартал в Стара Загора (по турско време с. Муратлии, където е роден на 5 февруари 1843 г.), едно училище и една улица. Има издигнат и още един паметник – в централния парк на града. Това обаче се е случило доста преди демократичните промени у нас.
За поредната 144-годишнина от трагичната кончина на Кольо Ганчев и Господин Михайловски отново не беше отслужена заупокойна молитва. Оправданието за продължаващите ограничителни мерки заради пандемията въобще не се вписват в дейността на Старозагорската митрополия, която не е спирала литургиите си, в това число и по време на извънредното положение. Нито една институция в града-герой също не се сети да уважи паметта на тези велики българи.
Чест прави обаче на шепата граждани, които през последните години не забравиха тези знаковите имена на Стара Загора. В неделя те поднесоха цветя на паметника, един от тях припомни славното им минало… помълчаха заедно и всички сториха православен кръст.
Йовка НИКОЛОВА
