В навечерието на кандидатурата на Стара Загора за Европейска столица на културата 2032 „Старозагорски новини“ разговаря с Милена Желева, зам.-кмет на Община Стара Загора с ресор „Култура и туризъм“, за амбицията на града да излезе пред Европа без излишна скромност – с историята си, с енергията на своите хора и с ясното разбиране, че културата не е украшение, а сила, която може да променя цели общности. До 19 януари 2027 г. Стара Загора трябва да представи своята кандидатура в надпреварата за титлата, която ще бъде присъдена на българския град през 2032 г. Победителят ще бъде определен не по-късно от края на 2028 г. А заявката на Стара Загора е категорична: градът търси възможност за дългосрочна промяна. Защото истинският въпрос вече не е само дали градът може да спечели, а какво ще направи със своя шанс, ако го получи.
– Г-жо Желева, много градове вече говорят за културата като двигател на развитието си. Как ще убедите европейското жури, че Стара Загора не просто следва тази тенденция, а задава различен стандарт?
– Културата и изкуството отдавна не са заключени само в галериите и музеите. Европейските градове, които ги развиват като индустрия, отдавна са разбрали тази сила. Между другото, при срещите ми с бизнеса при подготовката на цялата документация за Европейска столица на културата хората, които се занимават с бизнес ясно виждат интереса, който могат да имат те, но и целият регион от тази кандидатура. В Стара Загора свързваме културната стратегия и изобщо цялата апликационна форма, която подава икономическата трансформация на нашия град, но и на целия регион и на всички градове от нашата област. Докато други градове превръщат културата в дестинация само за един ден, ние се стремим да я развиваме като индустрия на бъдещето, индустрия, която ще задържа младите хора тук. Стара Загора показва, че привлича във времето инвестиции, особено през последните години. Развива туризма и променя своята среда. Различните стандарти в това, че културата не е лукс само за богати хора, не е лукс само за избрани, че тя е достъпна и се развива не само затворена в големите концертни зали, а се развива и в откритите пространства – там, където правим фестивали, които да бъдат с вход свободен. Ето в следващия уикенд ще е „Богородична стъпка“, няколко дни след това стартира Beerфестът. Опитваме се културата да не е затворена, а до нея да имат достъп все повече хора. Нека се върна и към фестивала „На зелено“, който се провежда в парк „Бедечка“. Като перспектива културата може да е гръбнакът на икономическата ни независимост, на нашата мощ и на нашето самочувствие.
– Кандидатурата за Европейска столица на културата е и своеобразен тест за самочувствието на един град. Смятате ли, че Стара Загора вече е достатъчно уверена да се заяви пред Европа?
– Разбира се, ние не страдаме от излишна провинциална скромност и не участваме в този конкурс, за да търсим валидация. И ако през 2014 година нещо не ни е стигнало, за да кандидатстваме за Европейска столица на културата през 2019 година, то сега се заявяваме категорично без никаква излишна скромност. Отиваме, за да покажем как един български град може да бъде модел за успешна модерна трансформация, без да губи корените си. Тук без прекъсване е имало живот от 8000 години и това не е измислица, не е страница в рекламно-туристическа брошура. Затова сме уверени и знаем какво искаме, знаем колко силни са нашите корени и искаме и другите да го видят.
– Ако журито Ви попита с какво Стара Загора е незаменима, а не просто добра кандидатура, кой би бил аргументът, който няма как да бъде повторен от друг град?
– Много хубав въпрос. Всъщност това, което съм чела от предишни кандидати за титлата, от различни държави, е, че журито задава изключително провокативни, но и много смислени въпроси, които би трябвало да засегнат отговори, касаещи всеки човек. В този ред на мисли Стара Загора притежава уникален генетичен код и ние многократно сме го коментирали във времето. Стара Загора възкръсва от пепелта. Тази историческа енергия не може да бъде симулирана, тя се усеща по улиците, в нашите тържества, които правим, в нашите събития. Нека да кажем, че тези улици са проектирани по права линия като символ на новото начало веднага след опожаряването. Нашата незаменимост е в симбиозата между това наследство, което притежаваме, върху което ходим по центъра на града и стъпваме всеки ден, и прагматичната млада енергия на хората. Днес този баланс между минало и бъдеще няма как да се повтори, независимо че много исторически градове са кандидатствали и са печелили тази титла, че журито не се впечатлява просто от археология и от минали вече събития, но тук има единство, енергия, която се предава през поколенията и именно това ще бъде и енергията, която ще се усеща в нашата кандидатура.
– В надпреварата ще се включат още силни кандидати с ресурси, кое, според Вас, ще натежи в полза на Стара Загора и защо вярвате, че именно това ще бъде решаващо?
– Доста градове заявиха своята готовност и в това няма нищо лошо, напротив – най-хубавото е именно в това, че има конкуренция между нас, че всеки иска да направи от хубаво по-хубаво. Решаващото за Стара Загора е пълният консенсус между местната власт, бизнеса, творческия сектор, НПО. Културната инфраструктура при нас е приоритет номер едно, а не просто красиво обещание. Когато журито види, че зад кандидатурата ни стои реална общност на енергия, ясен план за устойчивост, това ще натежи повече от всеки краткосрочен финансов ресурс. Има градове, които във времето са залагали на изключително скъпи консултанти, на работа с огромни средства, има и такива, които са разполагали с много скромен ресурс и които са малки градове, и въпреки това са печелили това признание, справили са се отлично и са спечелили наградата.
– Какво ще се промени в ежедневието на старозагорци още преди да стане ясно дали градът печели титлата?
– Кандидатурата ни е много добре обмислена още преди години и е важна част от програмата на кмета Живко Тодоров. Очаквахме кога Министерството на културата ще обяви срока за кандидатстване, но работихме много преди това да се случи. Промяната във всеки старозагорец е в ход и хората виждат всеки ден градската среда. Неслучайно правим толкова много обновления, опитваме се да променим откритите пространства, но и закритите като сградата на театъра, на Художествената галерия – да бъдат ремонтирани, трансформирани, да са с нов облик. Културата е огромен катализатор. Тя ни кара да работим с много бързи темпове за обновяване на именно тези пространства, за които преди малко споменах. Нека да видим и парковете какво се случва с тях, защото именно те са средата, в която се развива все по-осезаемо културата с бързи темпове. Арт зоните, които са проектирани в момента зад Универсалния магазин, покрай градския Централен пазар – това са зони, които във времето ще бъдат използвани именно за това – културата да бъде развивана. Самият процес на подготовка ни кара да излезем от матрицата, да общуваме повече, да подреждаме града си по най-високия европейски стандарт. Наградата до голяма степен е и в самия процес, защото всички градове, които в момента тръгнаха в тази надпревара, изготвят нови стратегически планове, нови документи, вглеждат се миналото си, какво може да се промени, тъй като животът е динамичен и чрез новите стратегии можем да правим нещо добро за всеки старозагорец.
– В тон на самокритичност, има ли слаба страна на кандидатурата на Стара Загора? И ако да, какво правите, за да не се превърне именно тя в решаващ фактор?
– Разбира се, че имаме слаби страни. Има ги при всеки кандидат през годините, когато се е явявал. Ние не смятаме да ги крием. Напротив, ще си ги кажем. Слаба страна понякога може да бъде инфраструктурата, или железопътният транспорт, различни места за настаняване на гости… Всичко това е сериозен въпрос и ние го разглеждаме заедно с нашите партньори от общините, които ни подкрепят, и работим заедно в тази посока. Що се отнася до самия град и за развитието на културата, до голяма степен предизвикателство е нейната децентрализация извън големите институции като опера, театър, куклен театър. Когато бе кризата с Ковид 19, ние открихме много от малките пространства, откритите места в целия град и там се постарахме много. Но творческият сектор не е заключен само в големите културни институти. Той е в НПО-сектора, в самостоятелните артисти и художници. Именно те са и хората, които трябва да оживят тези пространства, но за които би трябвало да се отдели много повече ресурс и време.
– Ако журито дойде в Стара Загора без предварително подготвена програма и без официално посрещане, какво в града само по себе си би го убедило, че тук културата е начин на живот, а не проект по европейска програма?
– Част от международното жури вече го е направило по един или друг начин. В това се убедихме, след като бяхме на една от срещите в Министерството на културата. Стана ясно, че някои от тях вече са разгледали градовете, които са се заявили предварително – дали онлайн, дали са се интересували от културните ни календари, но да, голяма част от тях вече имат представа и за нашия град. Но какво би ги убедило? Ще го видят по хората по улиците ни, спокойствието, което се излъчва по площадите и парковете, в които постоянно се случва нещо автентично, да не забравяме читалищата и тяхната дейност и в малките населени места. Между другото, това е изключително ценено. Местните общности по места са важни, те са част от целия дух на града и на региона, и затова Общината се опитва да ги подпомага и чрез читалищата, и чрез културния си календар, а не само чрез субсидията, която те получават от държавата. Така че е достатъчно журито да се разходи по пешеходната зона привечер, да види младите хора, да влезе в Музея на религиите, в Регионалния музей, да види ремонтите, които правим в момента по културната инфраструктура или просто да поседнат под липите в хубавите ни паркове. Хубавото е, че тук културата не се консумира само в определени дни, само от 18 и 19 часа затворени в залата… Културата се диша, тя се усеща. Ето преди дни беше и фестивалът на открито „Август е музика“ пред сградата на Общината. Свободният дух на старозагорци, тяхната взискателност и начинът, по който градът живее на открито, това също се забелязва и с усеща, и това е най-доброто доказателство, че за нас културата и начинът ни на живот е ежедневие.
– Кое би било по-неприятното за Стара Загора – да не спечели титлата, или да я спечели, без това да промени нещо?
– Категорично второто! Да спечелиш титла, която да остане във витрината или да е табела на входа на града като скъп спомен, е чиста загуба на време и енергия. Не се борим, за да си закачим „скъпа брошка на палтото“. Това е състезание, най-добрата част от него е подготовката и това ясно е казано във всички документи, които са публикувани като насоки. Какъвто и да е крайният резултат, ние пак ще реализираме 90% от заложеното в проектното ни предложение, защото го правим за себе си, за нашия град, за нашия регион. Правим го със сърце. Не правим нещо изкуствено. И това ще се види в книгата, която подаваме при кандидатстването. Но да спечелим и да пропуснем шанса да трансформираме Стара Загора в дългосрочен план, това би било истински провал. Затова фокусът ни е върху реалната промяна. Ние ще бъдем истински и автентични. И това ще се вижда във всеки проект, на който ще заложим.
– Как бихте искали Европа да говори за Стара Загора: като град, спечелил престижна титла, или като град, който е успял да промени представата за това какво означава културата да развива една общност?
– Като за град, който доказа, че културата може да бъде най-мощната енергия за регионално развитие. Както казах преди малко, не ни трябва престижен етикет. Искам да ни дават за пример като общност, която е успяла чрез култура, образование, иновации да изгради град на бъдещето. Да е сигурен, да е зелен, да е икономически стабилен, да е вдъхновяващ и да дава перспектива за младите хора. Това е истинският успех: да промениш разбирането за това какво може да постигне един град, когато повярва в собствената си културна идентичност и когато започне да я възприема не само за даденост, а и като възможност.
Разговора проведе:
Димка КАБАИВАНОВА
