„Живот страшен и все пак много хубав“ разказва за голямата любов между Пенка Касабова и Борис Христов

1287
Пенка Касабова и Борис Христов

Филмът ще бъде показан в Стара Загора в къща-музей „Гео Милев“

Още със самото си заглавие в програмата на София Филм Фест тазгодишният документален филм „Живот страшен и все пак много хубав“ привлече вниманието на публиката, а премиерата му в кино „Люмиер“ в София потвърди, че това не е поредният биографичен разказ, а дълбоко емоционално пътуване в една от най-драматичните любовни истории в българската културна памет. Зад проекта стои добре познатият творчески тандем – режисьорът и сценарист Ралица Димитрова и операторът и продуцент Пламен Герасимов.

Филмът връща зрителя назад към съдбата на една необикновена жена – сестрата на Гео Милев – Пенка Касабова, и нейната голяма, но обречена любов към световноизвестния оперен бас Борис Христов. История, която години наред е живяла в спомени, писма и семейни разкази, днес оживява на екрана с изключителна чувствителност. Вместо да постави в центъра на повествованието знаменития артист, филмът избира по-малко познатия, но не по-малко значим персонаж – Пенка Касабова. В нейните очи се отразяват любовта, жертвата, вътрешните колебания и силата да подкрепиш гения на другия, дори когато това означава да го изгубиш.

Ролята на Пенка, пресъздадена в различни възрасти от актрисите Милена Ерменкова и Вера Среброва, разкрива образа на една изключително образована и всеотдайна жена – първата българка с висше образование по предучилищна педагогика, визионер за създаването на мрежа от детски градини у нас още през 30-те години на ХХ век. Но и жена, чийто личен живот е подложен на непрекъснат обществен натиск: заради убеждения и любов, която не се вписва в нормите на времето. Любовта между нея и Борис Христов започва като обещание за общо бъдеще, но историята – войната, обществените предразсъдъци и политическите разделения, я превръщат в болезнена раздяла. Остават писмата, изпълнени с нежност и неизличима привързаност.

Кадър от филма

Режисьорският подход на Ралица Димитрова разчита на деликатни, но силни внушения – архивни документи, лични спомени и символика, вплетена в образи като мътната вода от съня на Пенка, предвестник на неизбежната раздяла. Впечатляващи са и сцените, заснети на емблематични места – от двореца в Кричим до храм-паметника „Св. Александър Невски“ и залите на Римската опера.

След премиерата си в София „Живот страшен и все пак много хубав“ тръгва към публиката в страната. Очаквано е предстоящото му представяне в Стара Загора, където зрителите ще имат възможност да се срещнат с тази разтърсваща история отблизо. Прожекцията ще е през септември тази година в къща-музей „Гео Милев“. Планирано е представяне в Русе и Габрово, а на 18 май – рождения ден на Борис Христов, филмът ще бъде показан и в неговата къща-музей в столицата.

Димка КАБАИВАНОВА