12-годишното момиченце разтуптява сърцата и на най-големите ценители с изпълненията си
Даная Атанасова е само на 12 години, а изпълнява много красиво шопски припевки. Такова пеене не е за всекиго. То изисква специфичен, „извикващ“ стил, високи регистри, напрегнат плътен тон и особена ритмика. Даная е от Чирпан, ученичка е в СУ „Пейо Крачолов Яворов“.
„Шопската фолклорна област е една от любимите ми. За нея най-характерно е „тресенето“, а то прави песента красива и звънка. Вдъхнових се за такова пеене от „Рада мома“. Чух я в изпълнение на трио“, разказва шестокласничката, която още на пет години в Детска градина „Калина Малина“ разкрива певческите си умения с популярната „Седнало е Джоре дос“. Таланта й забелязва учителката Диана Теленчева. С тази песен Даная получава своята първа награда от Международния детски етнофестивал „Децата на Балканите“.
„Любимите ми шопски песни са „Рада мома“, „Рано ми е море слънце огреяло“, „Кола слиза от планина“, „Изгреяла ясна звезда“, защото, като ги чуя, ей така сърцето ми силно затуптява. Те са много богати на орнаментика“. След такова признание не можем да не бъдем спокойни за запазването на традиционния български фолклор. А Даная, освен с пеене, се занимава и с народни танци. Участва в Танцов състав „Светулки“ с ръководител Дафина Карева, танцува и в Детско-юношеския състав „Чирпанлии“ с ръководител Мария Атанасова.
„Много млади хора харесват българската народна музика. И това си личи по пълните зали по време на концерти. Мисля, че всеки българин трябва да обича и да съхранява българското, защото там са нашите корени“, убедена е младата изпълнителка, която, освен шопски, обича да пее и тракийски песни. А космическата родопска песен „Излел е Делю хайдутин“ на Валя Балканска я изпълва не само с емоции, а и с гордост, отключва в сърцето й радост и удовлетворение, когато тя самата я пее.
„И гласът, и емоцията са важни за изпълнението, но най-вече то трябва да е от сърце“, отговаря на въпроса ми Даная и признава, че за нея най-вълнуващ момент е, когато публиката я дарява с аплодисменти, преди още да е завършила песента.
За Националния онлайн конкурс за певци, танцьори и интрументалисти научава нейната майка – Мирослава Панделиева. На въпроса дали иска да участва, отговаря, утвърдително, без да се замисля. Песента подготвя заедно с нейната ръководителка Мирена Тодорова.
„Тя е съвкупност от три песни, комбинирахме ги, за да стане интересно и приятно за слушане. Подготовката за това изпълнение продължи два месеца. Аз пея, а госпожата ме връща. И пак ме връща. И пак отначало, но е за добро. Получи се хубаво“, усмихва се Даная, а очите й светят при споменаването на името Мирена Тодорова.
„Тя ме учи как да пея правилно, как да си поемам въздух, как да направя извивките, защото в шопската и тракийската фолклорни области има много орнаментика. След това е мама, но тя е много критична, все казва, че може по-добре. Моето семейство е винаги до мен. И мама, и татко ме подкрепят и окуражават, казват, че имам дарба, дадена от Бог, тъй като никой от тях не пее. Да не се отказвам и да продължавам с много труд и упоритост“, благодарна е Даная.
Момичето обича да стои пред огледалото в народна носия.
„Когато я облека, сякаш всичко се променя, в себе си виждам едно много различно момиче, харесвам се така“, е предпочитаната „мода“ за тийнейджърката.
Даная има много любими народни изпълнители. Сред тях са Дарина Славчева, Тодор Кожухаров, Недялка Керанова, Пепи Христозова, Здравко Мандаджиев, Атанаска Тодорова, оркестър „Канарите“. На въпроса дали иска да се занимава професионално с народно пеене, получавам категоричен отговор: „Да, много искам да обучавам деца, да им предавам българските традиции. Може пък да имам късмета да бъда следващата Атанаска Тодорова“. След което последва звънък смях. А своите връстници, а и не само тях, чирпанската шопкиня подсеща: „Нека се включват в подобни конкурси – както онлайн, така и на живо. Според мен най-важно е участието. Човек трябва да трупа опит, а тези конкурси са школа, през която всеки певец, танцьор или инструменталист трябва да мине, защото са крачка напред. Няма значение дали ще има награда, важно е да се пее от сърце. И както казва мама – Съдбата обича смелите“.
А ние пък казваме: „Браво, момиче, за такова пеене се иска наистина смелост и много тренировки, за да се постигне високо майсторство“.
Димана ИВАНОВА
