94 години по-късно все още не сме затворили страничката за гражданската война
„Тази книга е само един щрих към трагичните събития през 1925 г., без претенции за цялостно изследване. Един синопсис (резюме), опит за реконструкция на историческото време.“ По този начин само в два реда публицистката Велислава Дърева определя най-новата си творба „Атентатът 25-а. Деня, в който се отвориха портите Адови.“
Тя бе представена в Стара Загора на 10 май, по-малко от денонощие след като Градът на липите отбеляза 74-годишнината от последния изстрел в Берлин, столицата на Третия Райх, за кой ли път… раздвоен. Защото едни се поклониха пред паметника, където са погребани загиналите от раните си през 1944 – 1945 година офицери, сержанти и войници от Съветската армия, а други играха българско хоро в ритъма на европейския пулс.
Пред стотина (за жалост повечето беловласи) мъже и жени авторката сподели, че една от причините да се „зарови“ в иначе старателно избягваната от историците тема е в необходимостта поколенията да знаят, че със затваряне на очите за едната или другата част от думите на Антон Страшимиров от 12 ноември 1923 г. във някогашния вестник „Лъч“ („Не бива да останем безучастни пред страшното бедствие на току-що потушената гражданска война в страната. Стоят безпомощни – хулени и гонени често от най-близките си – хиляди семейства на избити и арестувани. Нито тези, които подгавриха надеждите на работните маси и забегнаха, нито онези, които клаха народа си, както и турчин не го е клал – нито едните, нито другите ще помислят за тълпите жени и деца, оставени на произвола на зимата“) няма никога да стигнем до затварянето на тази страница. И защото все по-малко от живеещите днес си дават сметка, че всъщност умишлено се изтрива от паметта им истината, а на нея й се наложило три години да чете и препрочита 20 000 архивни страници, сред тях и 3-те хиляди на стенограмите от заседанията на Върховния съд срещу убийците на Гео Милев и „безследно изчезналите“ през 1954 година, кой знае защо съхранявани в касите на Комисията по досиетата. И да установи, че на практика е едва третият българин (след историка проф. Георги Наумов и писателя Николай Христозов), който е потърсил най-достоверните доказателства за трагичните времена на терора (за едни „бял“, за други „червен“).
„Защо тази книга излиза едва сега?“, попита един от възрастните в залата, а авторката простичко отвърна, че тя знае защо е прочела всички тези страници, но не знае защо другите предпочитат да не четат, а безрезервно да вярват на откровени лъжи.
Нямам намерение да преразказвам 210-те страница на „Деня, в който се отвориха портите Адови“, те не се поддават на преразказ, необходимо е да бъдат четени и осмисляни.
За да не изпадаме в състоянието на онзи български писател, който някога по партийна повеля заклеймява Солженицин заради неговия „Архипелагът ГУЛАГ“, без дори да я е разлистил.
И да си дадем сметка, че списъкът на 134-те жертви на атентата от 16 април 1925 г., от делото срещу Марко Фридман, Коев и Задгорски върви „ръка за ръка“ със списъка на Екатерина Каравелова от май с.г., изпратен на княгиня Евдокия и съдържащ имената на 151 „безследно изчезнали“ в дните и седмиците след взрива. Защото и двата списъка са на българи, някои от тях дори родственици или воювали в едни и същи окопи в първите три войни. Както и че вината за случилото се някога не е и не може да бъде само на един, двама или трима (комунисти) или на безотговорни фактори, както удобно са ги наричали истинските палачи с бели ръкавици и министерски постове.
Че „Атентатът 25-а“ няма да се приеме еднозначно, авторката си е давала сметка, затова няма да се впускам в изреждане на изреченото вече по скалата от „Разпни я“ до „Осанна“.
Ще цитирам две противоречиви мнения в публичното пространство на редови читатели:
„Дърева е една отрепка без семейство без родина без ценности. Продукт на комунистическата пропаганда както хиляди други терористи. Както писах може само да се радваме че не ни е управлявала, тя е като цола драгоичева, вера ацева и т.н. комунистки утрепки. на чиито плещи лежи кръвта на хиляди избити. Както писах нищо човек и голям боклук!“ и „Останаха малко мислещи хора в България. Дърева е сред тях. А който се съмнява в съдържанието на книгата – нека се порови из архивите. Документите все още са налични…“
Христо ХРИСТОВ
P.S. Намерете време и прочетете книгата. На страница 205 ще намерите списъка на Антон Страшимиров, публикуван през 1927 г. във вестник „Ведрина“, където са поместени 35 имена на избити през 1923 – 1926 г. писатели, интелектуалци и публицисти, а съставителят му, преди да постави многоточието, е написал: „Този кървав стълб от бляскави имена ще ужасява поколенията. Ние сме шепа народ. Стига жертви!“.
