За 10-те най-големи градове са планирани 1 млрд. лв., а за други 40 – 2.5 млрд. лв. по „Развитие на регионите“
Втора поредна година около 7 милиарда лева от еврофондовете са блокирани за общините. На толкова възлизат средствата по оперативна програма „Развитие на регионите“ (ОПРР) 2021 – 2027 г.
Те обаче все още не могат да се използват, защото не е ясно кога ще бъде одобрено Споразумението за партньорство между България и Европейската комисия за настоящия програмен период, а след това и оперативните програми към него, предаде mediapool.
Засега е ясно единствено, че тази седмица се очаква председателят на ЕК Урсула Фон дер Лайен да обяви одобрението на Националния план за възстановяване и устойчивост. Управляващите се надяват скоро след това да бъде постигнато и одобрение на споразумението, а до края на годината – и на първите оперативни програми.
Бюджетът на новата оперативна програма „Развитие на регионите“ е близо 7 млрд. лв. (3.55 млрд. евро). Той е над два пъти по-голям от този за изминалия програмен период – около 3 млрд. лв. за 2014 – 2020 г. Това става ясно от последния публикуван вариант на програмата.
За 10-те големи града – 1 млрд. лева
По новата програма „Развитие на регионите“ десетте най-големи общини ще имат достъп до над 1 млрд. лв. за подобряване на средата на живот. Средствата са заложени в първа приоритетна ос „Интегрирано градско развитие“.
От общото финансиране 850 млн. лв. са осигурени от Европейския фонд за регионално развитие, а 199 млн. лв. е националното съфинансиране.
Десетте големи общини са обединени в 4 градски клъстера – по два в южна и в северна България. Средствата са разпределени почти по равно.
За най-бедния Северозападен регион с центрове за растеж Видин и Плевен са заложени над 215 млн. лв. (21.57%). Другият клъстер обединява Северен централен регион и Североизточният регион с центрове Русе, Велико Търново и Варна. Техният бюджет е над 277 млн. лв. (27.78%).
Клъстерът, който обединява Южния централен и Югоизточния региони, е с бюджет от 275 млн. лв. (27.6%). Той е с центрове за растеж Бургас, Стара Загора, Пловдив.
Четвъртият градски клъстер обхваща Югозападния регион с центрове София и Благоевград. Той разполага с бюджет от 279 млн. лв.
Разпределението на парите вътре в самия клъстер ще става на състезателен принцип и ще зависи от общините. Колкото по-активна е една община в клъстера, толкова по-голям дял от парите ще усвои, обясниха от МРРБ. Оттам допълниха, че градовете могат да обединяват усилията си при кандидатстването и изпълнението на проектите, за да постигнат по-значими резултати и силен ефект за съответната територия.
Две са задължителните условия, с които трябва да се съобразят местните власти, за да получат финансиране на проектите. Едното е мерките, които искат да приложат, да бъдат предвидени в плановете за интегрирано развитие на общините. Те би трябвало да са разработени от общинските власти при спазване на подхода „отдолу-нагоре“ при предлагането на проектите. Другото условие е проектите, с които общините ще кандидатстват за финансиране за пътна инфраструктура, образование, здравеопазване, социална политика и култура, да съответстват на картите за нуждите в сектора, изготвени от съответните държавни органи и те да се отразени в плановете за интегрирано развитие.
Важно условие е всяко предложение да получи и подкрепата на гражданите, посочиха от МРРБ. Това означава, че първо проектът трябва да бъде обсъден и одобрен от местното население преди да получи европейско финансиране.
Проектите могат да са за инвестиции за насърчаване на икономическата активност в съответния регион: инфраструктура за бизнес и предприемачество, включително изграждане на сгради, бизнес и индустриални паркове, инфраструктура за иновации и развитие на малки и средни предприятия (МСП).
Допустими за финансиране остават мерките, свързани със саниране на сградния фонд с хоризонт до 2050 г. Освен добре познатата изолация, смяна на дограмата и покрива, допустими за финансиране ще са и интегрирани инсталации за възобновяема енергия на място, оборудване за съхранение на енергията, конструктивно укрепване на имоти, където е необходимо, включително и изграждането на зарядни станции за електромобили.
Пътищата от I, II и III клас от републиканската пътна мрежа на територията на 10-те градски общини, извън TEN-T мрежата, също могат да бъдат ремонтирани, както и да бъдат приложени мерки за пътна безопасност. Условие за финансиране по тази мярка е да се докаже нуждата от социално включване и икономическо развитие на общината.
Допустими и през новия програмен период ще са проектите за изграждане на зелена градска инфраструктура и повишаване на сигурността в обществените пространства. Това са обществени зони за отдих и зелени площи, зелена инфраструктура за сгради и междублокови пространства, повишаване на сигурността, подобряване на готовността на институциите да реагират в случай на инциденти, обновяване на квартали или специфични територии с неблагоприятни социално-икономически характеристики.
Инвестициите в образователна инфраструктура за предучилищно, училищно и висше образование, включително изграждане на детски градини, също ще са допустими.
В материала е използвана информация от mediapool
