Бившият земеделски министър проф. Станков се изповяда в автобиографичната си книга

655
Проф. Станков по време на брифинга със старозагорските медии

„Пътят от Странджа до Витоша“ ще бъде представена пред старозагорци на 19 октомври

Бившият ректор на Тракийския университет в Стара Загора и министър на земеделието в служебното правителство на Марин Райков проф. Иван Станков представи пред старозагорските медии в петък автобиографичната си книга „Пътят от Странджа до Витоша“. Настоящ изп. директор на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, до последно противопоставил се на извършената евтаназия на стотици преживни животни в Странджа, който е родом от ямболско селце до границата, описва живота си на повече от 200 страници. „Това е много честна изповед, в която не скрих нищо. От танковата бригада в Чехословакия през 1968 г., в която бях, през семейния, студентския и професионалния ми живот. В студентските години всички очакваха да отида в кръжока по овцевъдство, противно на това аз отидох в кръжока по механизация. Аз чувствах необходимост да се подготвя именно в тази част. После онова, което съм научил, го внедрявах в практиката – машинното доене, машинната стрижба, механизацията и автоматизацията на храненето. Тогава имаше изкуствено осеменяване на едно изключително високо ниво. Тогава се създадоха много български породи, които вече забравихме“, сподели пред медиите проф. Станков.

В книгата си той е описал професионалния си път от АПК – Болярово, където е трябвало да замине след дипломирането си: „Точно там, на турската граница, където сега избиха много животни, работих в продължение на 7 години. Започнах от бригадир на кравеферма и стигнах до главен зоотехник, при примитивни условия без течаща вода, на квартира, до мен беше съпругата ми, там се родиха и децата ни“, разкри уважаваният понастоящем специалист по овцевъдство. След 7 години работа в граничното селце той се явява на конкурс и става асистент по овцевъдство в тогавашния Висш институт по зоотехника и ветеринарна медицина. В книгата си Станков разказва за времето, когато е започнало създаването на мащабни животновъдни комплекси в двукилометровата гранична зона, но това ставало, без да се иска мнението на ветеринарните специалисти, само на базата на партийни решения. „Моят дядо, който е бил активен борец и създател на партията, отива в Ямбол, на съвещание най-демонстративно хвърля билета си заради това, че се говорят само общи приказки. И от там започнаха проблемите. Пратиха ме да поема Учебно-опитното стопанство, което беше губещо и което никой не иска да поеме. Станах негов директор и като такъв работих до 1989 г., като от губещо ние го направихме абсолютно печелившо. Създадохме прекрасни племенни животни, които обаче след това за жалост бяха унищожени. След промените през 1989 г. се върнах във факултета и веднага ми предложиха да стана заместник-декан. От 1990 г. до 2015 г., в продължение на 24 години аз бях непрекъснато административен ръководител.“

В книгата си проф. Станков описва подробно и борбата за спасяването на зооинженерната специалност. „Бяха я определили като тоталитарна, като ненужна, без да имат предвид, че този специалист върши всичко по селекцията, по репродукцията на животните, храненето, отглеждането, технологиите, преработката на продуктите. С много усилия и ходене по институциите успяхме да спасим специалностите и тогава започнахме да създаваме нови. От една те станаха шест. Студентите от 700 станаха 1 200. Подобрихме базите и много други неща. През 2007 г. станах ректор на Тракийския университет при сериозна конкуренция, а за втория мандат бях единствен кандидат. Поех го с 4 100 студенти, накрая го предадох с 8 000.“

Междувременно през 2013 г. Станков получава неочаквана покана от президента Росен Плевнелиев и става служебен министър в МЗХ. „За първи път тогава заговорихме за проблемите на зеленчукопроизводството и на овощарството в България. До този момент никой не го коментираше. На една наша среща им казах: „Неудобно ми е, че ние, българите, дето сме учили Европа да отглеждат зеленчуци, сега внасяме 50% отвън“, и тогава ме поправиха: „Не 50%, а 80% внасяме отвън.“ България избра най-грешния модел, неолибералния, американския модел, който е предназначен за работеща икономика, за вече създадени структури. Ликвидирахме структурите и в същото време казахме – личността е свободна да прави каквото иска, пазарът е свободен и някои забогатяха много, други нямаха нищо. Този модел не е подходящият за България, той трябваше да бъде заменен с един много по-агресивен, по-работещ, това е китайският модел. Китай, които тръгнаха с 2.5% с агресивния модел и държавното регулиране, достигнаха до 18%. Така че моделът трябва да бъде променен категорично“, подчерта пред медиите проф. Станков.

Пред старозагорци автобиографичната книга „Пътят от Странджа до Витоша“ ще бъде презентирана на 19 октомври т.г. от 16 часа в РБ „Захарий Княжески“, а средствата, събрани от нея, ще отидат за благотворителност.

Алекс СТОЕВА