В Музея на оръжейницата пазят над 1 000 изделия: пушки, картечници, автомати и… парна ютия
150 млн. лв. в ново оборудване и строително-монтажни работи са инвестирани за последните 17 години в оръжейницата „Арсенал“, където работят над 10 500 души, а още над 2 000 пряко или косвено са свързани с реализацията на специалната продукция.
Само през миналата 2017 г. инвестицията е била 40 млн. лв., а за тази са планирани 30 млн. лв., от които 2/3 са за нови машини и ремонт на старите.
По традиция за празника си на 28 септември арсеналци ще отворят широко вратите на фирмата, като достъп до част от производствените мощности и музейната сбирка ще получат хиляди българи.
Над 1 000 са съхраняваните експонати от всички изработвани през 90-те години досега модели и видове специална продукция, коментира уредничката на музея Първолета Петкова, която вече близо 4 десетилетия се грижи за тях.
И шеговито припомня вица, според който
казанлъчани поливали розите
в домашните си градинки с нафта,
за да не ръждясали заровените в корените им пушкала.
И като своеобразно доказателство, че във всеки виц има и капчица истина, показва документи, според които след сключването на унизителния Ньойски договор не една и две митральози и карабини от складовете на непобедената по бойните полета, но предадена от некадърните политици българска армия, биват скрити по плевни и кошари из Балкана.
А когато преди двадесетина лета насред Казанлък съборили вехтата къща на местен розотърговец… в основите й намерили стотина цеви за пушки система „Шаспо“, ползвани от войската на Сюлейман паша при атаките на Орлово гнездо.
Кога и как са се озовали там – историята мълчи, но пък в музейната сбирка на „Арсенал“ има няколко… преработени в ловни едно- и двуцевки от същите пушкала. А незнайният майстор тюфекчия гордо им лепнал своя марка: „Сокол“.
Така де, защо да става зян изоставеното от османлиите?!
Инак първият документ, показващ откъде сме тръгнали, е от пролетта на 1876 г. Когато със заповед под No 314 се създава подвижна работилница към руското военно ведомство в Киев. Работилницата вървяла подир предните части и в самото начало на освободителната война се настанява в Свищов. От там е пребазирана в Русе, а на 13 юни същата година княз Дондуков-Корсаков пише до военния министър, че ако императорът иска България да има своя войска – трябва да има и оръжейница.
На 18 септември главнокомандващият генерал Тотлебен решава въпроса кардинално: издава заповед, с която установява работилница за постоянно в границите на бъдещето княжество. По това време има много първи. Първи министър, първи офицер, първи… И сред тях е и първият български артилерийски инженер Симеон Ванков, назначен за първи началник на работилницата. Годината е 1884-та, а датата – 28 февруари. Месеци по-късно идва и първото голямо изпитание за арсенала – Сръбско-българската война, покрила бойните знамена на младата армия със слава, а за оръжейните майстори – голямото признание да бъдат наречени свещенослужители в… храма на техниката. През 1890 г. фабриката е преместена в София на мястото, където след десетилетия ще израсне елитният квартал „Лозенец“. И така до есента на 1923 г., когато министърът на войната генерал Иван Вълков успява да убеди правителството, че именно Казанлък е най-подходящ за бъдещата база на държавната военна фабрика.
На 26 декември 1924 г. е приет закон, указващ обемите на производството, съобразени с изискванията на Ньой.
Две години по-късно фабриката е готова и работи, а неин началник става роденият в Радомир възпитаник на петербургската Михайловска артилерийска школа генерал Димитър Стоенчев. Успоредно с производството върви и строителството на нови и нови цехове, номенклатурата се разнообразява чак до… пускането на технологична линия за сглобяване на леките автомобили „Булгаррено 8“. През 1966 г. от конвейрите вече са слезли стотици хиляди автомати „Калашников“. И като става дума за това оръжие, арсеналци не без гордост показват
сертификатите с подписа на Михаил Калашников,
удостоверяващи, че българското производство по нищо не отстъпва на руското. Пазят се и два автомата – първият, произведен през 1958-а, и милионният. А на крачка от тях, в залата, са оригиналният казанлъшки автомат „Арсенал“, лека картечница и пистолет със същото име, пригодени за стрелба вече с натовски боеприпаси. Тук са пистолетът „Шипка“, минохвъргачките по лиценз на австрийската „Хиртенбергер“, гранатохвъргачката „Лавина“, звуково-светлинната ръчна граната „Картеч 13″…
Първосъздателите на музея, казанлъчаните Павел Кънев и Стефан Бозаджиев, са имали чувство за история и са запазили уникалните чук и мистрия, изработени от войнишки ножове, с които е положен основният камък на бъдещите Вазовски машиностроителни заводи в Сопот. Недалече от тях, в специална витрина е сложена и тежаща почти 20 кг ютия, ползвана за разглаждане на шаяка за войнишките шинели някога. А специално за меломаните са подредили и снимката на оперния певец Стефан Македонски. Да се помни и знае, че преди да стъпи на сцената, е усвоявал оръжейния занаят в Тулската школа.
Всъщност възпитаници на тази школа са десетки арсеналци, които с усмивка припомнят как в началото на 90-те години на миналия ХХ век новоизлюпен демократ ги „произвел“ в руски шпиони. И дори били обект на прокурорска проверка. Добре че прокурорът също се оказал тулски възпитаник.
На арсеналска територия е произведен и
първият български самолет ЛАЗ,
а музеят е съхранил може би последната оцеляла при върлуващата напоследък демилитаризация в България картечница „Максим Соколов“.
Над 80 на сто от произвежданите тук леки стрелкови оръжия, артилерийски системи, противотанкови гранатомети, боеприпаси, пиротехнически изделия и ловни оръжия са предназначени за износ. След продължил близо две години период на стагнация, в момента „Арсенал“ се връща на старите си пазари – основно в страните от Средния Изток, Югоизточна Азия, Африка и САЩ.
През 2013 година, която е сред най-слабите за оръжейницата, приходите от продажба на спецпродукция са надхвърлили 94.4 млн. лв., а чистата печалба е била в рамките на 8 млн. лв. Три години по-късно, през 2016-а, приходите са били вече 465 млн. лв., а за следващата 2017-а е отбелязан ръст от още 5 на сто.
Христо ХРИСТОВ
