Бившият министър на енергетиката коментира за „Старозагорски новини“, че поредната криза ясно показва, че европейската „Зелена сделка“ трябва да претърпи радикална промяна. Необходим е спешен преглед на всички електроенергийни мощности в България, смята Николов
– Г-н Николов, четири години след руското нападение над Украйна и последвалата енергийна криза днес отново се намираме в сходна ситуация след нападението на САЩ и Израел над Иран. Във фокуса на дискусиите са потенциалните мерки, които държавата следва да предприеме в опит да минимизира тежестта върху гражданите, особено след шока преди дни, когато цената на петрола достигна 115 долара за барел. Разбира се, последва известно понижение, но ситуацията остава непредвидима, тъй като конфликтът засяга целия Близък изток, както и трафика през Ормузкия проток. В своя публикация в социалните мрежи преди няколко дни Вие алармирахте за нуждата от спешни действия. Защо няма време за губене?
– На първо място трябва да подчертая, че това не е проблем само за България. Европа като цяло е огромен вносител както на петролни продукти, така и на природен газ. Същото важи и за редица производствени суровини и производни на петрола, включително торовете, които са пряко свързани със земеделското производство. Голяма част от производствените разходи в индустрията са обвързани именно с природния газ. Това означава, че бъдещата ценова динамика при храните също е пряко свързана с това доколко успешно ще бъдат ограничени рисковете и ефектите от настоящата ситуация. Всъщност дори не бих говорил само за рискове. По-скоро става дума за директни и преки ефекти. Въпросът е колко дълго ще продължи тази ситуация и доколко обществата ще могат да понесат икономическите последствия. Защото те могат да бъдат изключително тежки. В глобален план при войната в Украйна най-пряко засегната от енергийна гледна точка беше Европа, особено след като енергийните ресурси от Русия на практика се превърнаха в политическо и икономическо оръжие. В настоящия случай обаче негативните ефекти ще бъдат значително по-широки и ще засегнат глобалната икономика. Основните потребители на енергийни ресурси от региона, освен Европа, са и държави като Китай. Това до известна степен дава отговор на въпроса кой би понесъл по-малко щети и за кого те биха били по-приемливи. Като цяло ситуацията е изключително тежка. За съжаление, както в България, така и в Европа за пореден път се подценяват инфлационните рискове. Мерките, които се обсъждат публично, в голяма степен са нецелесъобразни, защото просто прехвърлят текущия проблем в бъдещето. Най-често това се прави чрез увеличаване на дълга или чрез агресивна държавна намеса в пазара. Подобни действия обаче няма да доведат до по-добра ситуация. Напротив – те могат да доведат или до по-ниска консумация, или до изкривяване на пазара.
– Защото смятате, че подобни мерки няма да имат ефект?
– Ще дам прост пример. Ако има рафинерия, както е в България, и бъде въведен таван на цените, тя няма стимул да произвежда по-големи количества. Напротив. Вероятно ще намали производството. Това ще доведе до затруднения в доставките, които в крайна сметка ще се превърнат в още по-високи цени в бъдеще. Единственият шанс да се избегнат по-тежките последствия беше предварително да бъде изготвен ясен план за действие при различни сценарии. Трябваше да бъде направен и детайлен преглед на енергийната карта – не само на България, но поне на съседните държави и на целия регион. В момента обясненията, че страната разполага със запаси, звучат по същия начин, както когато бяха обявени санкциите срещу „Роснефт“. Тогава също започнахме да говорим за резерви, но на практика по този начин разкрихме и слабостите на държавния резерв.
– Вие имате опит начело на Министерството на енергетиката в подобна екстремна ситуация през 2022 г., когато горивата достигнаха цени от порядъка на над 2 евро в Европа и около 3.30 лв. в България. Какви реално са възможностите пред държавата, особено предвид факта, че управлението е в ръцете на служебно правителство?
– На първо място е необходим незабавен преглед на всички електроенергийни мощности. Техният реален капацитет и текущото им техническо състояние. Трябва да се направи и анализ на оперативните разходи, както и подготовка за алтернативни доставки на базови ресурси. Необходимо е също така да се анализира дали определени мощности могат да се използват по различен начин в зависимост от цените на отделните енергийни ресурси. Сценариите, които трябва да бъдат проиграни, са много. Задължителен е и детайлен преглед на контрагентите на рафинерията „Нефтохим Бургас“, както и на клаузите за прекратяване на договорите. Паралелно с това трябва да се проведат срещи с представители на енергийния сектор и на бизнеса, които могат да дадат реална информация за състоянието на пазара. Изключително важна е и комуникацията със застрахователния сектор, защото именно там се оценяват реалните рискове по веригите за доставки и се правят прогнозите за развитието на конфликта. Друг ключов елемент е координацията със съседните държави – поне с Румъния, Гърция и Турция. Поради начина, по който беше управляван енергийният сектор през последните години, България в момента е силно зависима от тези държави. Трябва да има и срещи със собствениците и операторите на заводите за торове в страната, както и с представители на земеделския сектор, за да се види какви са планираните разходи за следващия производствен сезон. Проблемът е, че служебният кабинет често действа като редовно правителство с дългосрочен мандат, когато става дума за стратегически решения. В същото време, когато се появят стратегически проблеми, вместо да се търсят устойчиви решения, се предприема тактика на отлагане – вероятно с идеята въпросът да бъде прехвърлен към следващия парламент. Това обаче не е оправдание. Дори при кратък мандат всички сценарии трябва да бъдат подготвени. Надявах се, че уроците от 2022 година ще бъдат научени, но очевидно това не се е случило. Изказванията на Европейската комисия, че едва сега се осъзнава значението на ядрената енергетика звучат доста иронично на фона на ситуацията. Ако не бяха толкова показателни за реалността, дори биха били комични. Истината е, че през последните десет години в енергийната политика на Европа бяха допуснати сериозни стратегически грешки.
– Какво точно визирате, г-н Николов?
– Последното десетилетие, още от времето на правителствата на Ангела Меркел и по-късно на Олаф Шолц, енергийният модел на ЕС беше подложен на сериозни промени. Равносметката е, че Европа се превърна в силно зависим континент по отношение на базови енергийни ресурси. Проблемът е, че зависимостта не беше решена, а просто беше преместена от един регион към друг. Вместо да се създаде реална енергийна автономия, беше извършено пренасочване на доставките към различни пазари. Това означава, че структурният проблем остава. Дори ако приемем, че днешният разговор за възраждане на ядрената енергетика е правилната посока, трябва да сме наясно, че възстановяването на базови мощности изисква много време. И когато казвам много време, имам предвид наистина много време.
– По повод цената на горивата, която е под сериозно напрежение на световните пазари, редно ли е на този етап да се предприемат стъпки за предоставяне на компенсации?
– Към момента съм по-скоро против компенсациите. Трябва да си дадем ясна сметка какво представлява самият механизъм на компенсация. Слушах и изявленията на служебния финансов министър, който използва една дума, която за мен е странна – „подсигурихме средства“. Как точно се „подсигуряват“ средства? Всяко правителство не подсигурява пари, то преразпределя средства на държавата и на гражданите. Особено странно е това да се казва, при положение че все още няма бюджет за 2026 година. Подобни изказвания изглеждат неубедително. В крайна сметка, ако се дават компенсации, това означава или отново да се изземва ресурс от населението, или да се поема нов държавен дълг. Всеки механизъм за компенсации, ако не е изграден изключително внимателно и прецизно, създава възможности за злоупотреби. Не виждам как това би било полезно. Освен това възниква и въпросът – кой сектор ще има право на компенсации и до какъв размер. Създаването на подобен механизъм отнема много време. По-важното е, че разговорът за компенсации трябва да се води едва след като бъдат изчерпани всички възможности за стабилизиране на производството.
– Кои са тези възможности?
– В случая рафинерията в Бургас трябва да работи на пълен капацитет. До днес, въпреки всички политически заявления на партии, които се определят като десни, по моя оценка по-скоро псевдодесни, не мога да разбера защо беше практически ликвидирана възможността за износ на горива от „Лукойл“. Това създаде огромен риск. В един момент този риск може да се превърне и в реално събитие, например арбитражно дело. Освен това е и една от причините цените за крайните потребители да бъдат по-високи. Връзката е лесно уловима. Рафинерията преработва по-малко суровина. Когато обемът на преработка е по-нисък, възможността да се договарят по-големи количества суров петрол също намалява, а крайната цена на производството се повишава. Всички тези мерки, които трябваше да бъдат предприети навреме, на практика бяха удобно заметени под килима. Вече цял месец се чака да бъде даден ясен отговор какво реално се е случило в сектор „Енергетика“ през последните години, какво е финансовото и техническото състояние на системата. Аз например се питам кога най-накрая някой ще каже какъв е статусът на потенциалния арбитраж, който България можеше да заведе срещу „Газпром“ още през третото тримесечие на 2022 година. Три години и половина вече чакаме. Ако се надяваме, че „Литаско“ или настоящият собственик на „Лукойл“ ще забавят толкова дълго подобен процес, значи сме се объркали сериозно и в крайна сметка ще платим цената.
– Какво всъщност казва особеният управител Румен Спецов с признанието, че рафинерията има гарантирани доставки до края на март, но има забавяне при доставките за април?
– Това е напълно нормално и не е изненадващо. Да се очаква, че един толкова сериозен проблем ще се реши просто с надеждата, че ще отмине от само себе си, е несериозно. Вече има официални съобщения, че в района на Ормузкия проток се поставят мини. Американски източници са нанесли удари срещу поне 16 лодки, които са разполагали мини. Това означава, че проблемът с веригите на доставки няма да бъде решен толкова бързо, колкото се опитват да внушат някои. Имаше твърдения, че войната е близо до приключване и че ситуацията вече е овладяна. Подобни изявления бяха по-скоро спекулативен опит за успокояване на пазарите. Реалността е различна. Повишението на цената на петрола със скоростта, с която се случи в рамките на едно денонощие, е безпрецедентно за съвременната структура на капиталовите пазари. Подобен случай има преди около 30 години, но тогава обемите на търговия бяха много по-малки. В момента се намираме в доста критична ситуация, която, според мен, се подценява. През 2022 година Европейската комисия предприе действия, които за мен бяха трудно разбираеми. Още през 2021 година предупреждавах, че водената енергийна политика и насилственото налагане на технологични решения, които все още не са достатъчно развити, ще доведат до сериозна инфлация. Когато една технология не е готова да осигури балансирана мощност на конкурентна цена, резултатът неизбежно е икономическо напрежение. Тогава много хора ме критикуваха. Когато започна войната през 2022 година, военният конфликт удобно беше използван като единствено обяснение за инфлацията, което не е вярно. Истинската причина за високата инфлация в Европа беше зависимостта от природния газ – и то основно от доставки от Русия. Когато един базов ресурс поскъпне от 30 евро за мегаватчас до над 300 евро при пикови стойности, е напълно естествено инфлацията да достигне сериозни размери. В момента се говори за възможни дерогации за доставки на руски енергийни продукти през трети страни като Индия, но никой в Европейската комисия не коментира открито цялостния проблем. Не се казва ясно какви са реалните обеми на вноса и доколко Европа остава зависима от алтернативни маршрути, включително такива, които минават през Иран и Турция. Южният газов коридор, доставките от находището „Шах Дениз“ в Азербайджан, има ограничен капацитет и не може да покрие европейското потребление. Същото важи и за втечнения природен газ. Той също не може напълно да компенсира нуждите, а освен това е и значително по-скъп. Затова в момента Европа се изправя пред изключително сложен енергиен ребус.
– Във Ваша публикация по темата в социалните мрежи посочвате и необходимостта от процедура към Европейската комисия за дерогация по отношение на въглеродните емисии, докато конфликтът в Персийския залив продължава. Трябва ли тази нова криза да доведе и до ревизия на „Зелената сделка“?
– В някои секторни политики със сигурност. Балансът между икономическите ползи и вредите отдавна беше изгубен. Необходимо е ясно да се категоризира тежестта на целите, поставени в рамките на всяка зелена политика. Проблемите с енергийните доставки така или иначе ще доведат до масова електрификация и до необходимост от повече местно производство на електроенергия. Трябва да се направи и реален анализ на въглеродните емисии – как се формират те и кой носи отговорност за тях. В момента често се твърди, че виновен е единствено производителят, но това не е вярно. Консуматорът също има своята роля. Има много неща, които трябва да бъдат преизчислени и преразгледани. В период на криза държавите трябва да изработват собствени стратегии. България трябва да заеме много по-активна позиция и ясно да защитава своята структура на електроенергийния баланс. За съжаление към момента не виждам подобна политика. Напротив. Има ясни сигнали за допълнително намаляване на базовите мощности в Маришкия басейн. Това би поставило страната в още по-тежка позиция. Ситуацията не е особено добра, но е обратима. Само че няма как да бъде обърната за ден или два. България се намира на изключително важна стратегическа позиция. Ние сме една от основните входни точки за Европейския съюз за енергийни потоци от изток. Освен това географското ни положение ни дава сериозни предимства – благоприятен климат, висока слънчева радиация, планински релеф, който създава възможности за водноенергийни мощности, както и потенциал за развитие на геотермална енергия. Потенциалът е голям. За съжаление, през последните години той остава предимно на ниво пожелания. Като възможности изглеждаме добре, но в реалното изпълнение картината е доста по-тъжна.
Интервюто подготви:
Живко ИВАНОВ
