Първата за България постановка на мюзикъла „Суини Тод – Демонът бръснар от Флийт Стрийт“ от Стивън Сондхайм ще бъде представена на сцената на Античен форум „Августа Траяна“ в Стара Загора. Премиерните представления ще бъдат на 16 и 17 юли от 21:00 часа и са продукция на Софийския музикален театър със съдействието на Държавна опера – Стара Загора. В главната роля влиза Цвети Пеняшки – актьор и режисьор, част от екипа на Държавен куклен театър – Стара Загора, където стои зад успешни спектакли. Паралелно с работата си в театъра той развива активна актьорска кариера на музикалната сцена. За Цвети Пеняшки ролята на Суини Тод – един от най-сложните и многопластови образи в световния музикален театър, е не само голямо професионално предизвикателство, но и възможност първи да изгради на българска сцена персонаж, който досега не е имал сценична история у нас.
– Г-н Пеняшки, Вие сте първият българин, който изгражда на сцена образа на Суини Тод. Когато една толкова емблематична роля няма българска традиция, това освобождава ли актьора от сравнения, или напротив – създава усещането, че поставяте началото на една посока, по която един ден ще бъдат сравнявани всички следващи изпълнители?
– Истината е, че подхождаме към ролята за първи път, защото това е първата постановка на този мюзикъл в България. Той обаче е добре познат на хората, които се интересуват от жанра, както и на зрителите, гледали популярната екранизация отпреди близо 20 години. Опитваме се да не правим сравнения, а да намерим нашия собствен подход. Мюзикълът като спектакъл има своите различия и за нас беше важно да открием собствените персонажи – как живеят, как дишат в пространството и във визуалната среда, която изграждаме. Стремим се да намерим най-точната гледна точка към тези герои.
– Познатата история неизбежно носи и високи очаквания от страна на публиката. Чувствате ли това като допълнителна отговорност?
– Да, разбира се. Всеки, който познава произведението или филма, идва със свои представи. Но театърът винаги дава възможност една история да бъде разказана по нов начин. Нашата цел не е да повтаряме нечия интерпретация, а да предложим собствен прочит, който да бъде честен към произведението и към зрителите.
– Подготовката за ролята изисква едновременно сериозна вокална, актьорска и физическа работа. Как премина този процес за Вас?
– Това е една от най-тежките роли, върху които съм работил. Суини Тод преминава през огромни емоционални амплитуди, а музикалният материал на Сондхайм е изключително сложен. Всичко това изисква много добра подготовка и голяма концентрация по време на целия спектакъл.
– Суини Тод е герой, когото зрителят едновременно осъжда и започва да разбира. Кое беше най-трудното за Вас – да покажете чудовището в човека или човека, който постепенно се превръща в чудовище?
– За мен най-трудното не беше да осъждам или да изпитвам съчувствие към Суини Тод, а да намерим начина, по който да покажем, че именно безразличието на обществото може да превърне един човек в чудовище. Както сме обсъждали и с режисьора Петър Одажиев, това е основната отправна точка в изграждането на образа – едно общество, което затваря очите си за безчинствата на властимащите и довежда до саморазправа от страна на човек, дълго време пренебрегван и лишаван от справедливост. Той стига до момент, в който решава сам да вземе живота си в ръце и да отмъсти за всички неправди, които са му причинени.
– В спектакъла темата за справедливостта постоянно се преплита с темата за отмъщението. Къде, според Вас, Суини Тод прекрачва границата?
– В началото той търси справедливост. Но когато човек позволи единствената движеща сила в живота му да стане отмъщението, постепенно губи способността да различава едното от другото. Именно това превръща съдбата му в трагедия.
– Когато свалите костюма на Суини Тод, кое остава у Цвети Пеняшки – умората от една изключително тежка роля или мисълта, че всеки човек има своя граница, отвъд която болката може да се превърне в разрушителна сила?
– След няколко по-цялостни преминавания през спектакъла започвам да усещам все по-дълбоко различните състояния и амплитуди на този персонаж. Това, което остава у мен като усещане, е преди всичко самотата на един човек, изоставен от всички около себе си. Именно тази граница, прекрачена и потъпкана от обществото, го довежда до момента, в който губи човешкото в себе си и вижда единствено пътя към отмъщението. Във визуалната среда на спектакъла има усещане за машинност – зъбчати колела, механизъм, месомелачка. Тази житейска „месомелачка“ завърта персонажа до момент, в който той осъзнава, че вече е прекрачил границата, но спиралата го води към първоначалната му цел – отмъщението и търсенето на някаква форма на възмездие, за да намери покой.
– Освен силната драматургия спектакълът впечатлява и с мащабната си сценография. Доколко тя помага на актьора да изгради образа?
– Изключително много. Пространството не е просто декор, а активен участник в действието. Зъбчатите колела, механизмите, месомелачката – всичко това подсилва усещането, че героите са попаднали в свят, който постепенно ги смила. Тази визуална среда много помага да усетиш вътрешното състояние на персонажа.
– Какво бихте искали да отнесат зрителите със себе си след края на спектакъла?
– Надявам се да си тръгнат не само впечатлени от музиката, актьорските изпълнения и зрелището, а и с повод за размисъл. „Суини Тод“ не е просто история за отмъщение. Това е спектакъл за последствията от безразличието, за границите на човешката болка и за цената, която плащаме, когато обществото остави несправедливостта да се превърне в норма.
Въпросите зададе:
Димка КАБАИВАНОВА
