Димитър Маринов е от онези артисти, в чиято биография се преплитат пътуването и принадлежността, сцената и животът, България и светът. Роден у нас, но израснал в духовния и артистичен космос на международното кино и театър, той остава дълбоко свързан с корените си, дори когато стъпва на най-голямата сцена в света – червения килим на наградите „Оскар“ с филма „Green Book“ („Зелената книга“).
Димитър Маринов учи, играе, преподава, но преди всичко, вдъхновява. Не само с постиженията си, а с тишината между тях – онези мигове на осмисляне, в които артистът избира да се върне, за да споделя опит, вместо да се отдалечава в слава.
Днес той се завръща, за да сподели опит, философия и вдъхновение с млади творци в рамките на фестивала „Нови открити сцени+“ в Стара Загора – не просто като учител, а като съмишленик и пътеводител. „Влез в кадър“ е киноактьорският клас на Димитър Маринов, който ще се проведе на 16, 17 и 18 юни във фоайето на втория етаж на Държавна опера – Стара Загора, от 10 до 14 часа. Актьорът вярва, че всяка сцена е възможност за среща, а всяка среща – шанс за преоткриване. Автор е на книгите „Към сцената“ и „Към екрана“, които излязоха в края на 2024 г. Двете издания ще бъдат представени пред старозагорската публика на 16 юни в залата на Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ от 18 часа. Разговора с Димитър Маринов водим дни преди фестивала „Нови открити сцени+“, който ще се проведе от 16 до 21 юни тази година. В майсторския си клас Маринов не преподава просто актьорство – той споделя философия за сцената, живота и отговорността да бъдеш артист.
– Г-н Маринов, фестивалът „Нови открити сцени+“ цели да създаде мост между поколенията в театъра. Как, според Вас, младите творци могат да обогатят опита на утвърдените имена и какво от своя страна могат да научат от тях?
– Младият актьор може да припомня на вече установените актьори за тяхната младост чрез ентусиазъм и вяра в мечтите. От своя страна установените актьори могат да им напомнят, че ентусиазмът и вярата в мечтите се постигат с труд и постоянство.
– Какво Ви мотивира да приемете поканата да водите Майсторския семинар по екранно изкуство в рамките на фестивала в Стара Загора? Какво послание бихте искали да оставите на младите участници?
– Приемането на тази покана не е въпрос на мотивация, то е мисия! Веднъж утвърдил себе си, всеки творец трябва да има моралната отговорност да предаде опита си на младите творци за тяхната успешна реализация.
За мен е чест да споделя професионалния си опит в майсторския клас, а посланието е: „Бъдете това, което сте – себе си. Кажете и правете това, което чувствате и искате. Защото тези, които са против, нямат значение. А тези, които имат значение, нямат нищо против!“
– Какво Ви провокира да преподавате – необходимост да предавате опит или нужда да бъдете сред търсещи хора?
– Преподаването при мен не беше провокация, а беше инцидент. Млад колега преди време в САЩ ме помоли за съдействие. На десетата минута той ме попита: „Защо не преподавате?“ Озадачен, аз отговорих с въпрос: „Защо Ви хрумна това?“, а той ми отговори: „Аз вече разбрах какво трябва да направя“ и нашата сесия свърши. Не беше провокация, аз открих друг свой талант.
– Kакво, според Вас, днес означава да бъдеш „ново откритие“ в театъра? Свързано ли е с възрастта, или с начина на мислене и артистичното отношение към сцената?
– Нито едното, нито другото. Дължи се на дух, който е дал смелост на таланта да се изяви такъв, какъвто е в неговата автентичност.
– Какви „нови открития“ Вие самият търсите в работата с младите участници по време на майсторските класове? Има ли моменти, в които преподавателят също бива изненадан и вдъхновен?
– Търся откровеност и оригиналност, защото само благодарение на тях талантът може да се изяви какъвто е. Аз винаги очаквам да бъда изненадан. Изненадата е тази, която сплотява поколенията, дори и неприятна да е тя. Ние творим във времето, в което живеем. То ни определя, а не ние него.
– В книгите си „Към сцената“ и „Към екрана“ разкривате важни моменти от личния и професионалния си път. Кои от тях бяха ключови за изграждането Ви като актьор и човек и как се отразяват те на подхода Ви към преподаването и вдъхновяването на другите?
– Ключов момент за мен е осъзнаването, че не актьорът в мен води и преодолява, а Човекът! Това определи и моят преподавателски подход: „За да бъдеш добър актьор, трябва да станеш по-добър човек!“
– Как бихте описали разликата в енергията между българската сцена и тази в Америка? Какво от духа на българския театър носите със себе си, когато играете в чужбина или пред камерата?
– За един актьор енергията е константа, независимо на коя сцена играе и пред кой обектив. Винаги нося със себе си българското чувство за хумор, самоирония, а не подигравка!
– Често цитирате мисълта, че „няма малки роли, има малки актьори“. В днешния контекст – в какво се измерва една „голяма“ актьорска роля?
– Големината на една роля се определя от съзнанието на актьора. Единственият съдник на актьорската работа е Публиката. Тя не съди по роли. Преценката се отрежда според това дали са ти повярвали. Често пъти това може да се постигне дори и без реплика.
– Киното Ви направи разпознаваемо лице, но театърът остава у Вас. Къде днес намирате по-дълбокото си „актьорско убежище“ – на сцената или пред камерата?
– Моята любов е театърът! В него грешки не могат да се коригират. Всяко представление е неповторимо!
– Как си представяте българската театрална сцена след десет години – като стил, послания и публика?
– Предпочитам да не си представям как ще бъде, а да бъде, както го желая. Актьорът има отговорността да вдъхновява и да образова, а не само да забавлява. Моят професор Крикор Азарян казваше: „Ако актьорът няма какво да каже, по-добре да не излиза на сцената“.
Не само след десет години, а во веки публиката ще продължава да изисква и очаква изкуството на театъра и киното да правят света по-добър!
Разговора проведе:
Димка КАБАИВАНОВА
