Школо в Казанлък припомня бащата на родния дизайн

187
Мраморната плоча в памет на проф. Васил Стоянов

Мраморна плоча с образа на проф. Васил Стоянов, наричан от мнозина баща и пионер на българския дизайн, ще бъде поставена днес, 11 май, пред входа на Националното училище по пластични изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов“ в Казанлък. Инициаторите на идеята припомнят, че роденият в Града на розите през 1926 година творец е създател на уникалната програма за обучение по специалността „Дизайн“, разкрита през вече далечната 1974 учебна година. Роденият в семейството на общински писар творец е възпитаник на Дечко Узунов, но още като студент работи интензивно в областта на приложната графика – книгооформление, плакат, търговска реклама. Интересите му се разширяват, включвайки пространствено оформление на панаири, музеи, изложби, магазини и др.

Сред оформените по негови проекти пространства са родната къща на Гео Милев в миньорското градче Раднево, Чудомировата къща в Казанлък, много от пловдивските панаирни палати, Археологическият музей в Сандански и българските палати на изложения в Унгария и Франция. През 1964 година полага на практика основите на дизайнерското образование в страната – създава и организира специалност „Промишлени форми“ (сега спец. „Индустриален дизайн“) във ВИИИ „Николай Павлович“, в която преподава до края на дните си през 1980 година. В една от малкото посветени на него статии за 85-годишнината от рождението му изследователката Ирина Мутфачиева пише:

„Васил Стоянов беше открит, общителен и непосредствен човек. Имаше от бога талант да проповядва; увличаше събеседниците, умееше да привлича и разпалва съмишленици, да внушава и бележи общи цели. Иначе естет и романтик, бохем и артист по природа, на попрището си бе твърд и прагматичен, отстоявайки кредото си в продължение на четвърт век. Прекрачил прага на времето си, релефна обществена фигура, неминуемо изложена и на публичния прицел, той, естествено, не жъна само лаври. Полемичната острота в публицистиката, праволинейната позиция, гражданското поведение му създадоха тайни и явни врагове. И макар несправедливо, Васил Стоянов преглътна доста горчилка. За сметка на това като преподавател бе любимец – широк и насърчителен, с отворен мироглед. Неговите лекции образно и с лекота преливаха от анализа на вековните или съвременни процеси и форми до заключения чрез други и различни сфери на човешката история и култура“.

Христо ДИМИТРОВ