Чирпанлии увековечиха още един български поет с дълбок корен от техния град

1167
Откриването на паметника на поета Димитър Данаилов в Чирпан от кмета Ивайло Крачолов и вицепрезидента Илиана Йотова

Димитър Данаилов завинаги ще остане там на пейката, притихнал, край къщата-музей на Яворов, на която беше уредник 30 години

Паметник в естествен ръст от месинг на поета Димитър Данаилов, приседнал върху дървена градинска пейка на метри от монумента на любимия му Яворов, беше открит официално на 3 декември в родния му Чирпан навръх 101-годишнината от рождението му. Откриването стана година след вековния му юбилей заради неочакваната кончина на художника Владимир Кондарев, директор на Художествената галерия „Георги Данчов-Зографина“, който бе поел личен ангажимент да го извае. Новата скулптура е дело на Музафер Сабри, отново чирпански творец. Сред дошлите на тържеството беше вицепрезидентът Илиана Йотова, която припомни едно от стихотворенията на поета, озаглавено „Молитва към човека“ и настоя споменът за неговото дело да остава завинаги жив. Пак Йотова присети множеството за приятелството на Данаилов с барда Владимир Висоцки, който остава цяла вечер в дома на Яворов, за да пее песните си. Сред припомнилите трите издадени приживе стихосбирки на Димитър Данаилов бяха поетите Иван Гранитски и Трифон Митев, към тях в продължил близо два часа рецитал в къща-музей „Яворов“ се присъединиха още половин дузина майстори на мерената реч.

Скулпторът Музафер Сабри и копие на паметника

Роденият през далечната 1921 година поет, останал в спомените на чирпанлии с прозвището си Моряка, има едва 3 издадени приживе стихосбирки: „Милиони гълъби“ (1954), „Тракийска луна“ (1969) и „Незаключена врата“ (1991). Посмъртно са отпечатани сборниците: „Хляб и чаша вино“ (1993), „Стъклопис за Георги Данчов“ (1996) и „Молитва към човека“ (Избрани стихове) (2002). На поета е посветена и книгата със спомени „Моряко, стани“. В продължение на три десетилетия е бил несменяем уредник на къща-музей „Пейо Яворов“ в родния му град и на когото посвещава едни от най-нежните си стихове. Загива трагично при автомобилна катастрофа на метри от дома си късно вечерта на 11 декември преди 3 десетилетия.

Паметно за присъстващите ще останат словата на родения в Чирпан поет Трифон Митев пред паметника на Димитър Данаилов, които публикуваме дословно:

Роденият в Чирпан Трифон Митев по време на паметното си слово при откриването на паметника на Димитър Данаилов

Той не обиколи света – имаше само две екскурзии до Съветския съюз и Холандия. Не обиколи дори страната – ако не броим студентството в София и учителството в два-три града. Но страната и светът идваха при него в музея – отначало само заради Яворов, по-после – и при Митьо -той да им говори за световния поет. И да прочете стихотворението си за войниците в Яворовия музей:

Разбраха те –

войниците-младежи,

че тук

и тишината е стрелба.

Музеят беше едното сакрално място за Митьо. Другото, без той да го съзнава, беше тук, където откриваме неговия паметник. Тук затваряме триъгълника на неговата съдба и приживе, и след отплаването на Моряка в Отвъдното. Тук са заключени ъглите на рождението и смъртта му, едно преломно премеждие и на не едно стихотворение.

На мястото на отсрещния жилищен блок беше родната му къща – единият ъгъл. Пак в този ъгъл, като жадно море, го погълна с фаровете на лек автомобил една вечерна декемврийска мъгла. Съдбата ли така реши, или той сам прекрачи в Отвъдното? Няма да узнаем…

Другият ъгъл е читалищната сграда зад нас, в която премина плодовитата негова читалищна дейност. Пред стените й през септември 1944-та политизирана среща на подпийналия студент по славянски филологии с партизани едва не завършва фатално за него: охтичавият глас на бай Васил, легендарния организатор на вестниците РЛФ, „Жупел“, „Работническо дело“ и „Поглед“, слизащ по алеята пред нас, като Божия намеса изтрещява: Пазете таланта!

Димитър Данаилов беше талант! Като пропагандатор и пазител на паметта на Яворов! И като поет, от когото се учил на поезия Павел Матев – по думите на самия Павел Матев пред мен.

Това място – пейката, е третият ъгъл. Тук навярно са се раждали стихове за чирпанската кама и чирпанската есен, за гарата и за оня влак, който ни натъжава, когато тръгваме нанякъде, но става

„… двойно по-голяма радостта ни,

когато вземаме обратен влак…“

Той беше с груби черти на лицето. С дълбоки очи, които гледаха тежко, когато виното палеше вените му – тогава и груби, и лоши думи чувахме от него, но душата и сърцето на Митьо бяха раними и нежни. Обичахме го такъв! Още го обичаме!

С този паметник пак ще присядаме до Митьо, а той ще говори за Есенин. Ще се оприличава пак с оня хубав разбойник в живота и в поезията Франсоа Вийон. С цялата си обич към Яворов ще се жалва артистично, че как да стане велик поет, като се е залостил под широката сянка на Яворовата поезия в музея…

Димитър Данаилов си е нашият чирпански поет, одухотворил Яворовия дом, самия Чирпан и нас самите.

Може от Небесната кръчма – по думите на негов събрат по перо, разсипал по масите тежко вино и пръснал…

Материалът подготви:
Христо ХРИСТОВ

Снимки: Христо КРАЧОЛОВ