Утре, 4 юли, от 10:00 часа пред гимназия „Лубор Байер“ в Стара Загора ще започне творческата работилница „Как да преобразим града за хората“, предназначена за деца и младежи. Специален гост и водещ на събитието е чешкият дизайнер и стрийт арт артист Томаш Стари. Работилницата е различна от традиционните творчески занимания – участниците не само рисуват, а се превръщат в изследователи на своя град. Заедно с екипа на Творческия колектив „На улицата“ и Томаш Стари те ще направят разходка из Стара Загора, ще разгледат структурата на града, ще обсъдят как пространствата могат да станат по-удобни, безопасни и зелени за хората. Младите участници ще работят с карти на града, върху които ще отбелязват своите идеи за повече пешеходни зони, велосипедни маршрути и нови възможности за устойчиво придвижване. Техните предложения ще се превърнат в част от творческия процес и ще дадат посока на стенописа на бул. „Цар Симеон Велики“ No 127.
Томаш Стари е едно от ярките имена на новото поколение чешки визуални артисти, които променят начина, по който възприемаме градското пространство. Роден през 1994 г., той принадлежи към онази вълна творци, за които улицата не е просто фон, а сцена – място за среща между хора, памет, архитектура и бъдеще. Като визуален артист, дизайнер и стрийт арт художник, Томаш Стари съчетава енергията на графитите с прецизността на дизайнерското мислене и чувствителността на съвременното изкуство. Завършил е магистърска програма по дизайн във Факултета по дизайн и изкуства „Ладислав Сутнар“ в Пилзен, където развива своя уникален почерк – игра между авторска типография, реалистични образи и внимателно наблюдение на средата, в която създава. Сред значимите му творби са стенописи в градове като Токио, Сеул и Атина, както и проекти, свързани с престижни културни инициативи – сред тях визуални реализации за Чешкото председателство на Съвета на Европейския съюз и интериорен стенопис за Посолството на Чешката република в Сенегал. Творческият му път преминава през международни артистични резиденции и обменни програми във Виена и Берлин. Особено важно място заема престоят му в Domagk Ateliers в Мюнхен – един от най-големите общински ателиерни комплекси в Германия, създаден като пространство за независими артисти и експериментални художествени практики.
„Благодаря за топлото посрещане. Оценявам интереса Ви към проекта и възможността да поговорим за него“, така започна разговорът ни с чешкия дизайнер и стрийт арт художник, който бе любезен да даде ексклузивно интервю за „Старозагорски новини“.
– Томаш, идвате в Стара Загора не само за да създадете стенопис, но и за да започнете разговор с града чрез неговите млади хора. Какво се надявате да откриете по време на този процес – нови визуални идеи, нови истории или различен начин да видите града?
– Мисля, че най-ценното за мен ще бъде да видя града през очите на хората, които живеят тук, особено на младите участници. Интересувам се да разбера с какви предизвикателства се сблъскват в ежедневието си, особено когато става дума за придвижването из града и за това доколко градската среда в момента е ориентирана към автомобилния трафик. Не очаквам по време на работилницата да открия изцяло нови визуални идеи, защото композицията на стенописа вече е подготвена предварително и няма да се промени съществено. Но се надявам заедно да открием нови гледни точки. Вярвам, че този проект може да постави началото на разговор, който да продължи и след моето заминаване, и заедно с местните партньори и гражданите да насърчи хората, които вземат решения, да подобрят велосипедната инфраструктура в бъдеще – дори това да означава само удължаване на съществуващата велоалея.
– Проектът „Living GRID-Mapping Past and Sustainable Future in Stara Zagora“ (Жива мрежа – Картографиране на миналото и устойчивото бъдеще на Стара Загора“) свързва историческата идентичност на града с неговото бъдеще. Как изкуството може да превърне улиците, градската структура и колективната памет във визия за утрешния ден?
– За мен връзката между миналото и бъдещето е по-скоро символична, отколкото буквална. Основната цел на проекта е да насърчи разговор за устойчивата мобилност в града. Стенописът изобразява двама велосипедисти, които се движат един към друг – символ на срещата, разминаването и споделянето на общественото пространство по един много по-отворен начин, отколкото когато всеки пътува сам в автомобил. В момента Стара Загора не разполага с достатъчно развита велосипедна инфраструктура и проектът има за цел да насочи вниманието именно към този проблем. Фонът на стенописа е вдъхновен от характерната правоъгълна улична мрежа на града, създадена след възстановяването му през XIX век. Смятам, че тази градоустройствена структура вече предлага отлична основа за изграждането на по-благоприятна за велосипедистите градска среда. Разбира се, това би изисквало известни компромиси – например преосмисляне на част от пространствата, които сега се използват за паркиране. Но вярвам, че така градът би станал по-удобен и по-достъпен за всички.
– Вашият стенопис „Grid/Layers of Stara Zagora“ („Мрежа/Пластове на Стара Загора“) е вдъхновен от уникалния план на града, създаден след възстановяването му по проекта на Лубор Байер. Какво Ви вдъхновява в превръщането на исторически градоустройствен модел в съвременно произведение, посветено на устойчивата мобилност?
– Работя с темата за мрежата в изкуството си от много години, затова използването на уличния план на града беше напълно естествена отправна точка. За мен беше особено интересно визуалното сходство между моя собствен подход, основан на мрежови структури, и картата на Стара Загора. Така стенописът не е само за самия град, а и за моя дългогодишен художествен език. Като съчетая своя визуален стил с местната градска структура и с идеите, родени по време на работилницата, се надявам да създам творба, която да бъде органично свързана с мястото, като същевременно остане вярна на моя творчески почерк.
– Художественият Ви език съчетава типография, реалистични изображения и елементи, вдъхновени от характера на всяко място. Как „прочитате“ един град, преди да създадете произведение, което става част от неговото публично пространство?
– Тъй като никога преди не бях посещавал Стара Загора, направих доста подробно предварително проучване. Запознах се с различни теми и визуални елементи, свързани с града, а също така го разгледах чрез Google Street View, за да добия представа за атмосферата му още преди да пристигна. Тази комбинация от проучване и виртуално опознаване ми помага по един базов начин да „прочета“ града, преди да го преживея на място, за да разбера по-добре неговата структура и контекст, когато започна работа.
– Работилницата с деца и млади хора ги приканва да преосмислят улиците, велосипедните маршрути и обществените пространства. Какво могат да научат художниците от младите хора, когато си представят градовете на бъдещето?
– Не мисля, че всичко опира само до възрастта. В идеалния случай начинът, по който младите хора си представят града, всъщност е много близък до това, което биха искали и много други хора. Повечето от нас вероятно предпочитат град, в който се ходи пеша и се кара велосипед по-лесно, въздухът е по-чист, а трафикът създава по-малко замърсяване.
Затова за мен не става дума художниците да научат нещо коренно различно от младите хора, а по-скоро да споделят една обща представа за по-добра градска среда, с която мнозина могат да се идентифицират. Харесва ми също, че проектът има ясно изразено социално измерение. Един стенопис сам по себе си не би предал това послание толкова силно без работилницата и дискусията, които стоят зад него.
– Създавали сте произведения в публичното пространство в градове като Токио, Сеул и Атина. Как атмосферата, историята и мащабът на един град влияят върху начина, по който подхождате към нов стенопис и с какво Стара Загора е различна?
– В рамките на проекта „Cycle Up“ (Да дадем предимство на велосипеда, б.а.) в Стара Загора получих задачата да работя по темата за устойчивата мобилност. Същевременно се опитах да пресъздам поне част от характера на самия град чрез стилизирана мрежа във фона, изпълнена с мои собствени визуални елементи. Въз основа на снимки и проучвания чрез Google Street View се стремях също така да впиша стенописа в неговата среда, така че той да оживи пространството на подлеза и визуално да кореспондира с близката архитектура чрез цветовата си палитра и общото настроение.
– Уличното изкуство измина пътя от ъндърграунд движение до мощна форма на обществен диалог. Как виждате ролята на уличното изкуство днес – като украса, социално послание, градска памет или нещо отвъд това?
– Това зависи най-вече от целта на стенописа и от намерението на художника, който стои зад него. Днес в много случаи стенописите изпълняват предимно декоративна функция, подобрявайки визуалната среда на града. Някои от тях са и изцяло комерсиални и служат като временна алтернатива на рекламните площи, макар и да са визуално добре изпълнени. Това, което намирам за особено важно в настоящия проект, е неговото ясно социално измерение. Не всеки стенопис има подобна цел и именно това ценя тук. Проектът може да отвори по-широк обществен разговор за начина, по който се използват градовете – и в случая конкретно Стара Загора. и за това как те биха могли да функционират по-добре в бъдеще.
– Когато след години хората погледнат Вашия стенопис в Стара Загора, какво бихте искали да почувстват: че гледат произведение на изкуството, или че са част от един по-голям разговор за бъдещето на своя град?
– Повечето хора, които минават покрай стенописа, вероятно няма веднага да разберат целия контекст на творбата, освен ако не спрат и например не сканират QR кода, за да научат повече за проекта. И това е напълно естествено: визуалното изкуство само по себе си обикновено не разказва подробна история със същата сила, както музиката или литературата. Но именно това, според мен, е и една от неговите силни страни. Големият мащаб на творбата и фигуративните елементи могат да създадат непосредствено визуално въздействие и да събудят любопитство. В идеалния случай стенописът би накарал хората да спрат за миг, да се заинтересуват от неговото послание и да поискат да разберат повече за проекта, към който принадлежи.
– На кого искате да благодарите за този проект?
– Проектът е реализиран с подкрепата на Европейския съюз чрез фонд „Cycle Up“. Искрено благодаря на всички партньори, участвали в координацията и осъществяването на проекта, особено на Чешкия център в София, Община Стара Загора и Гимназия „Лубор Байер“. Специални благодарности отправям и към всички местни партньори в Стара Загора, по-специално към Недко Боянов и неговия екип от Творческия колектив „На улицата“, за тяхното съдействие, подкрепа и професионално сътрудничество през целия процес.
Разговора проведе:
Димка КАБАИВАНОВА
