Четвъртото национално биенале „Мозайката днес“ ще се проведе в Стара Загора от 1 до 5 юли т.г., превръщайки го в традиционно събитие в културния живот на града, известен с едни от най-красивите съхранени образци на това антично изкуство. Организатори на проявата са Община Стара Загора и „Арт Мозайка“.
За тазгодишното издание на форума е избрана темата „Мотиви от българските шевици“, за която ще се използват рециклирани керамични плочки. Известно е, че в шевиците са закодирани различни символи, които са били част от бита и културата на българина и с които предците ни са разказвали своите истории, и са предавали послание за здраве, любов и благоденствие.
Завръщането към корените е мисия, която споделят организаторите. Не е случайно и мястото, подбрано от „Арт Мозайка“ за събитието – паркът на Старозагорските минерални бани, където се провежда ежегодният фолклорен фестивал „Богородична стъпка“.
По традиция биеналето се открива с изложба на участниците. Тази година жителите на Стара Загора ще могат да се насладят на уникални мозаечни произведения на изтъкнати наши и чуждестранни творци – „едно пиршество от цветове и идейни концепции, чрез които публиката ще съпостави различните мозаечни школи и материали“. Тя е част от изложбата „Балкански мостове III“, организирана от Сдружение „Асоциация на Българската Мозайка“. Официалното откриване е на 1 юли в 17:30 ч. в Музей на религиите и ще може да бъде разгледана до 20 юли.
Отдадени на идеята за популяризиране на мозайката и обединени от общата страст към тази древна художествена форма, доброволци от всички краища на България се обединяват в стремежа си да покажат, че тя е изключително разнообразна като приложение и може да има съвременно звучене. За целта през годините екипът използва различни техники и материали, като резултатите на тази творческа отдаденост могат да се видят и днес на различни позиции в Стара Загора като: паното „Нова зора“ в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ изработено от стъклокерамика; парадната икона на Игнатий Старозагорски и надписа в новопостроения храм, изпълнени по православните канони със смалт и мрамор; и репродукцията на символа в герба на града „Лъвица, кърмеща лъвче“ от мрамор и гранит.
(СН)
