Малко история.
През шейсетте години на миналия век революционно настроени младежи, облечени в сини, дочени куртки и панталони, надъхани с идеите на „Великия кормчия“ Мао Дзедун (Дзъдун), обикаляха по улиците на градовете в Китай, шумно скандираха зазубрени цитати от речите на Мао, произнесени на конгресите на Китайската комунистическа партия. В Китай нямаше телевизия. Радиостанциите, до колкото ги имаше, бяха квартални високоговорители, които гръмко пропагандираха партийните тезиси, формулирани от „великия“ вожд. Младите „революционери“ бяха хунвейбините (червеногвардейци) – ударната сила на Мао. Те громяха образованието, науката, културата, забавяха научното и индустриалното развитие на страната. Учители и професори бяха изпратени да се превъзпитават в селата на тежък труд. В училищата и университетите, които не бяха затворени, задължително се изучаваха и зубреха партийните, конгресни доклади и идеите на Мао. Китай, с население около един милиард, креташе на опашката на бедстващите, бавно развиващи се страни. Гладуващите китайци бяха щастливи, ако имаха шепа ориз на ден. Деца умираха масово от глад. Тогава Мао издигна лозунг за „Големия скок напред“. Последва заповед за бързо развитие на металургията. Така Китай трябваше да настигне и изпревари богатите индустриално развити държави. Широко разпространено беше становището, че който произвежда повече чугун и стомана, той е по-богат и по-могъщ. За целта бе спусната партийна директива – във всяко семейство и комуна да се изгради металургична пещ, в която да се топи желязна руда и да се произвежда чугун. Всъщност произвеждаше се некачествено желязо. Хунвейбините бяха натоварени да убеждават и да налагат чрез терор изпълнението на идеите на Мао. И така до неговата смърт Китай си остана една от най-бедните страни в света. След него Дън Сяопин отмени тезисите на Мао, възстанови образованието и науката. Върна в родината учените и инженерите, мигрирали в САЩ и Европа. И Китай, от една бедна, неразвиваща се държава до 90-те години на миналия век, днес е просперираща индустриална и икономическа сила, оспорваща първенството на САЩ.
Защо разказвам всичко това?
Защото поведението на „зелените“ НПО-активисти предизвиква асоциативно спомени за китайските хунвейбини. Те заливат средствата за масова информация – преса и ефир – със своите клевети срещу конвенционалната енергетика и индустрия. Докато Мао стопираше чрез хунвейбините научното и индустриалното развитие на Китай, то „зелените“ лидери от Брюксел чрез „зелените хунвейбини“ громят европейската енергетика, индустрия и икономика. Българските им следовници засипват с клевети и доноси своите ментори, като представят българската индустрия за най-енергоемката и замърсяваща природата. Индустрията ни е представена от предприятия от отраслите: металургия, химия, машиностроене, рудодобив и обогатяване, които са оборудвани със съвременни машини и технологии, опазващи околната среда, на световно ниво. Те са наистина високо ефективни и енергоемки, но и с най-голям принос към държавния бюджет.
Откровени лъжи като: „България се засипва с пепел от въглищните ТЕЦ“; „Милиардни харчове от бюджета за болните работещи и живеещи българи в района на комплекса „Марица изток“; „Хиляди умиращи годишно хора от емисиите на въглищните ТЕЦ“ и т.н… Твърдения, неотговарящи на действителните статистически данни. Бившият министър на околната среда и водите, сипещ непрекъснато в ефир и по международни конференции тези клевети, посети най-старата ТЕЦ в региона на „Марица изток“, която е с технология от първата половина на миналия век, но не благоволи да види срещу нея, само на 200 метра, новата, модерна, съвременна ТЕЦ „АЕS Гълъбово“, нито обновените подобно на нея ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ и ТЕЦ „Марица изток 2“. Не видя, че над тях няма димящи комини, а само малки, бели облачета пара, които се стопяват и изчезват без остатък на по-малко от 100 метра от водните кули и комини, защото не съдържат нито едри, нито фини прахови частици. Не прояви любопитство дори да хвърли един поглед в мините и да види каква съвременна минна механизация работи там и какви хора я управляват и поддържат, нито попътно не погледна залесените и рекултивирани площи. Това не му попречи да ги заложи за спиране в Плана за възстановяване и устойчивост, разработен и внесен от правителството на „Продължаваме промяната“ в Брюксел. Неговите твърдения и тези на колегите му, че предлаганите 10%-ни намаления годишно на емисиите СО2 от тези централи не означава финансово ликвидиране и фактическо спиране, е груба демагогия или въпиюща неграмотност – техническа, икономическа, както и екологична. Защото СО2 не е враг на околната среда. Той е жизнено необходим на горите – природните фабрики за кислород, чист въздух и вода – също на селскостопанските култури, на цялата зелена природа.
В неделя министърът на околната среда и водите, г-жа Росица Карамфилова, отговаряше на провокативните въпроси на водещата предаването „Защо, г-н министър?“. За съжаление никой не обърна внимание на експертните (и в същото време тактични) отговори на г-жа Росица Карамфилова. Никоя медия не я цитира. Не я канят и в предаванията си за екологията, докато бившият й колега е чест гост, а в негово отсъствие цитират бисерите му: „Мините и ТЕЦ-ли могат да работят сезонно по два до три месеца през годината, когато потрябва ток, а през останалото време миньорите и енергетиците могат да работят нещо друго, като рекултивация“…; или “ България се засипва с пепелта от въглищните ТЕЦ.“ И други подобни. Защо на такива неграмотни хора дават ефир и високоотговорни държавни постове? Та те не биха могли да управляват един селски хоремаг. Може би защото „зелените“ активисти се покровителстват от Брюксел и се поощряват да действат като „зелени хунвейбини“, дезинформиращи обществото за екологичните промени, громящи образованието и науката за природата, спиращи индустриалното развитие на страната. И тази вредна за сигурността на държавата ни дейност е ненаказуема. Те са недосегаеми като „свещените“ крави в Индия. Затова, докато Китай се развива с рекордни темпове като мощна индустриална държава, строи десетки нови въглищни мини, термични и атомни централи, Европа закрива базовите си електропроизводствени централи и се деиндустриализира. От мощна индустриална и икономическа сила в близкото минало тя ще се превърне в съюз със затихващ живот.
Новите „модерно“ мислещи „енергийни“ експерти пропагандират, че бъдещето не е на базовите централи, а на децентрализираните секционирани системи от фамилни и кооперативни фотоволтаични и ветрови електроенергийни източници. Това напомня за идеите на Мао за домашните металургични пещи и добивания в тях „чугун“. Идеята за фотоволтаични кооперативи може да проработи на непредвидима цена във времето за малки селища без промишлени предприятия, но за големите градове и промишлените предприятия с непрекъснати технологични процеси това ще бъде убийствено. Те не могат без сигурната, качествена, постоянна през денонощието и годината електрическа енергия от базовите централи. Непредвидено, инцидентно спиране на тока може да блокира и ликвидира скъпи технологични линии.
Подобна участ Брюксел готви и на земеделието и животновъдството. Съчетаване на фотоволтаични полета с високо разположени панели, под които ще се отглеждат зеленчуци и плодове. Плодородната българска земя ще се напълни със стоманобетонни фундаменти, а фотопанелите ще засенчват засадените под тях земеделски култури. Без пряка слънчева светлина те не получават и необходимата им слънчева радиация, която е филтрирана и дозирана в полезни за тях стойности от озоновия слой и атмосферата. Техните плодове ще бъдат с вкусовите качества на оранжерийните „гумени“ краставици, „кочанестите“ холандски домати, красивите червени без вкус и аромат ягоди. Ще се храним с плодове и зеленчуци с вкус на силаж.
Защо собствениците на фотоволтаични централи не монтират панелите на северните и сенчестите скатове на планинските склонове и покриви? Защото само дневна светлина не е достатъчна за ефективно производство на електрическа енергия. Фотоволтаичните панели повишават КПД-то си само при пряка слънчева светлина и максимална слънчева радиация. Затова ги разполагат на слънчевите южни планински склонове, на мястото на горските масиви и земеделските площи. В добавка ще ядем изкуствено месо, тъй като животновъдството също подлежи на ликвидация според „зелените“ брюкселски бюрократи, защото домашните животни „произвеждат“ много парникови газове.
„Ревностните пазители“ на околната среда и природата изобщо не се впечатляват от това престъпление към народа и гладуващото човечество. Те не само не се притесняват от презастрояването и „бетонирането“ на красивото ни до скоро Черноморие, но са и сторонници за изграждането на офшорни ветровити паркове в морето. Това ще напълни красивите ни заливи с железобетонни фундаменти и високи пилони с 25-метрови перки. Перките ще прогонят морските птици, вибрациите им ще прогонят делфините и тюлените, доколкото са останали по Северното Черноморие. Защо еколозите, опазващи птиците, не протестират в защита на Виа Понтика? Това е наименованието на един от главните маршрути на миграция на птиците от Европа към Африка. Той минава над Странджа и по бреговата ивица на Черно море и част от тях зимуват в езерото Сребърна и Южна Добруджа. Или както казват мафиотите „Нищо лично. Всичко е бизнес.“ Какво тук значат: конвенционална енергетика, индустрия, селско стопанство, летен туризъм, българска икономика, сигурност и просперитет за българския народ и България? Или пък някакви си птици и животни… По-важно е да се изпълняват илюзорните идеи на брюкселските „зелени“ вождове, като на всички се заплаща подобаващо. Да не си помисли някой, че от завист ги обвинявам в корупция или скъпоплатен слугинаж. Опазил ме Бог!
Инж. Щерьо ЩЕРЕВ, заместник-председател на НТС по минно дело, геология и металургия
