До 29 май виенчани и гостите на града могат да видят изложбата-инсталация „Кръстопът. Цената на избора“ на родения в Стара Загора художник и иконописец Диан Костов. Тя преобрази вътрешното пространство на втората по големина катедрала във Виена – „Вотивкирхе“ или Оброчната църква, и изуми посетители, представители на Българския културен център „Дом Витгенщайн“ и културната общност, които бяха дошли на откриването.
Изложбата-инсталация е осъществена по специалната покана на Йозеф Фаруджия, енорийски свещеник на „Вотивкирхе“. Той кани българския художник Диан Костов да реализира свой проект още през 2019 г., но ковид пандемията става повод плановете да бъдат осуетени. След края на кризата свещеник Йозеф Фаруджия подновява инициативата и този път изложбата е осъществена успешно.
„Кръстопът. Цената на избора“ включва платна, достигащи мащабите 11 на 7 метра. Над 70 икони, фрески и плакати на автора са подредени под формата на лабиринт, в който зрителят да съпреживее чрез творчеството търсенето на смисъл и уповаването във вярата в трудни времена.
Авторът Диан Костов е познат с това, че използва техниките на иконописта, но дава смел и мащабен поглед към големите проблеми на нашето съвремие – война, епидемии, но и сблъсък на ценности например. В неговата лична творческа вселена вярата винаги присъства особено силно.
Диан Костов е роден в Града на липите през 1971 г. Една икона на Света Богородица в стаята на баба му го очарова от детските му години. На 13-годишна възраст той посещава за първи път ателието на Анастас Константинов (1956 – 2017). Международно признат за своя мистичен експресионизъм, Константинов ще бъде негов учител по живопис от 1984 г. до 1992 г., който също така го учи на важността на вярата. До смъртта на Анастас Константинов двамата споделят съмишленици и близко приятелство. След като завършва гимназия през 1989 г., Диан Костов кандидатства „Живопис“ в Художествената академия в София, но не е приет. Това го отвежда до „Иконография“ в Богословския факултет в Търново. Първоначално иска да учи само една година и след това отново да кандидатства в Академията за изящни изкуства в София. Но само няколко месеца след началото на обучението си открива своето призвание и се потапя в библейската археология, тълкуването на Стария и Новия завет и технологията, и техниката на иконописта и иконографската композиция. Творбите му се занимават с вечните въпроси. В иконописите и платната си Костов се впуска в търсене на образи, в които присъстват символите на нашето време, в което живеем. През 2019 г. инсталацията на Диан Костов „Кой си ти?“ беше представена на XII Международно биенале на съвременното изкуство (Biennale Internazionale dell’Arte Contemporanea) във Флоренция. От 2021 г. инсталацията „Животът е по-силен“ е на силоз на пътя между София и Видин. Инсталацията показва иконата на Божията майка Мария – Покровителка и снимки на деца, родени през пандемичната 2020/2021 г. Творбите на Диан Костов могат да бъдат видени по целия свят и се намират в частни и обществени колекции в Европа, САЩ и Япония.
Любопитна подробност за катедралата „Вотивкирхе“ или Оброчната църква е, че тя се смята за една от най-важните неоготически сакрални сгради в света. Изграждането й до главната сграда на Виенския университет е свързано с покушението срещу младия император Франц Йосиф I на 18 февруари 1853 г., извършено от шивашкия чирак Янош Либени. Ерцхерцог Фердинанд Максимилиан, брат на императора и по-късен император на Мексико, призовава за дарения след покушението „в знак на благодарност за спасението на Негово величество“, за да се построи нова църква във Виена. Църквата е трябвало да бъде построена като „благодарствен дар“ (вотив) от народите на монархията за спасението на Франц Йосиф. Всички народи на Дунавската монархия трябвало да намерят своя духовен и политически „дом“ във вотивната църква. На 2 април 1854 г. във Wiener Zeitung е обявен международен архитектурен конкурс. Журито решава в полза на проекта на едва 26-годишния тогава архитект Хайнрих Ферстел. След 23 години строителство „Вотивкирхе“ е открита на 24 април 1879 г. по случай сребърната годишнина от сватбата на императорската двойка.
С височината си от 99 метра построената от пясъчник „Вотивкирхе“ е втората по височина църква във Виена. Унищожените по време на Втората световна война витражи са временно остъклени и преработени по време на реставрацията на църквата от 1960 до 1973 г., с изключение на голямата роза на главната фасада и прозореца на императора от Едуард фон Щайнле, тъй като оригиналните чертежи липсват. В хода на препроектирането е монтиран витраж на тема „Съпротивата и Франц Йегерщетер“ като първото произведение на свещеното изкуство, изобразяващо мъченическата смърт на горноавстриеца, отказал се по съвест от военна служба. Друг прозорец свидетелства за сцена от концентрационния лагер „Маутхаузен“. Затворникът с благославяща ръка е капелмайсторът Хайнрих Майер, който е екзекутиран във Виенския провинциален съд в последния ден преди освобождението на Австрия. В периода 2002-2023 г. „Вотивкирхе“ е изцяло обновена.
Изложбата „Кръстопът. Цената на избора“ на старозагорския художник и иконописец е едно от първите събития, които се провеждат в църквата след демонтирането на скелето.
(СН)
