Функционални увреждания на дъвкателния апарат и влиянието им върху целия организъм

49
Болка в дъвкателния апарат

Проф. д-р Мариана Димова-Габровска, доктор на науките,
Факултет по дентална медицина на Медицински университет – София, Катедра по Протетична дентална медицина

Невромускулната система в областта на главата, тила и раменния пояс реагира на влиянията на околната среда, стреса и динамиката на заобикалящия ни свят. Психическото напрежение и конфликтите при съвременния начин на живот рефлектират често във функционални увреждания на дъвкателния апарат с взаимодействия върху цялото тяло, наричани още краниомандибуларни дисфункции.

С този термин, въведен за пръв път у нас през 2015 г. в научна разработка на Факултета по дентална медицина на Медицински университет – София, се означават промени в дъвкателните мускули и долночелюстните стави, които имат отражение върху цялата мускулно-скелетна система.

Възгледите за възникването на дисфункционалните симптоми и заболявания претърпяват развитие с течение на времето. Още през 1934 г. James Costen описва група симптоми около ухото и долночелюстните стави, наречени с неговото име Синдром на Костен. Същата година Steinhardt обозначава тези оплаквания като „деформираща артроза“. Две години по-късно Schwartz въвежда термина „долночелюстен болков синдром“. Впоследствие става популярен терминът дисфункционален синдром на долночелюстната става (Shore).

Някои автори поставят на първо място измененията на дъвкателните мускули и прилежащата мускулатура. Например Turp нарича целия комплекс от симптоми в мускулите и долночелюстните стави „миофасциален болков дисфункционален синдром“. Днес популярни са термините „краниомандибуларни дисфункции“ и „темпоромандибуларни дисфункции“.

Хипертрофия на m. masseter

Интересна е обаче клиничната изява на тези увреждания, която пациентите описват подробно в своите оплаквания.

За лекарите е от значение установяването на причината, породила болката и лечението й.

За изпитващите болка от първостепенно значение е нейното премахване. Естествено те търсят решение при различни специалисти, информират се в интернет пространството и провеждат редица консултации.

Този цикъл статии ще разгледа някои от най-съществените въпроси, които поставят пациентите и ще даде възможност за по-добра ориентация по отношение на характеристиките на краниомандибуларните дисфункции, тяхната етиология (причина за възникване), рехабилитация, лечение и др.

Някои автори определят причината за възникване на краниомандибуларните дисфункции като неясна. Основните научни доказателства са свързани с нарушения във функцията при дъвчене и говор (напр. травма или високи, блокиращи, зъбни въстановявания с неправилен дъвкателен релеф) и психо-емоционални ефекти от стресови фактори – проблеми на работното място, в семейството, финансови грижи, съдебни производства, ранно пенсиониране, вторични болести и т.н.

Функционални нарушения в долночелюстната става с ефект върху опорно-двигателната система

Най-често срещаните симптоми в лицево-челюстната област са свързани с шумове в долночелюстните стави, които пациентите определят като „щракане“. Могат да се наблюдават отклонения на долната челюст при отваряне на устата и/или ограничаване на движението (невъзможност за отваряне и затруднено прозяване).

Дислокация на ставната главичка при максимално отваряне на устата

Болките в дъвкателните мускули съпътстват клиничната картина. Възможен е постоянен или временен шум в ушите, заглъхване, главоболие в областта на слепоочията и тила. Пациентите се оплакват и от редица симптоми в опорно-двигателния апарат, в сензориката (слух, вестибуларен апарат и зрение), в хормоналната секреция, в съня и др. Като по-рядко срещани симптоми се посочват временно или постоянно затруднено чуване, световъртеж, сухота в устата, намалено слюноотделяне и Burning mouth Syndrome (Синдрома на парещата уста), депресии и други ментални симптоми с различна степен на тежест.

Lotzmann, Vadokas et al. стигат до заключението, че в 50% от случаите на пациентите с поставена неврологична диагноза „невралгия на тригеминус“ действителната причина са нарушения в захапката.

Възможно е необяснима болка в петата или дискомфорт в коляното да са причинени от функционална патология на едната или двете долночелюстни стави и от промени в захапката. Проблеми в гръбначния стълб и в други стави също могат да бъдат причинени от „грешна захапка“.

Съпътстващи болки в гръбначния стълб

Струва си да си зададем въпроса: „Често ли се оплакваме от главоболие, от болки в ушите, в тила, в гърба и в таза?“ При това споменатите оплаквания са малка част от тези, които могат да са причинени от зъбите и долночелюстните стави. Много пациенти с нарушения в дъвкателния апарат имат болкови пристъпи в различни области на тялото, вариращи от мигрена до цялостно неразположение. Интересно е, че според Gerhard (2008) 85% от пациентите с главоболие са с неправилно съотношение на челюстите.

Главоболие, породено от неправилни междузъбни съотношения

Засегнатите търсят лечение при различни специалисти, най-често ортопеди и ревматолози, а често решението на проблема е в областта на денталната медицина. Възможно е също така причината за поява на постоянен шум в ушите (тинитус) да е свързана с долночелюстните стави. Тогава пациентите се насочват към специалисти по уши-нос-гърло, които не могат да решат проблема с шума, защото той е провокиран от персистиращ натиск в долночелюстните стави и лекарите по дентална медицина следва да установят и лекуват причината. Затова диагностиката на краниомандибуларните дисфункции има интердисциплинарен характер и трябва да се провежда с разбиране за взаимовръзките между лицево-челюстната област и целия организъм.

Последните години честотата и разпространението на фунционалната патология на дъвкателния апарат са обект на научни изследвания и разработки у нас и по света. Чуждоезиковата литература изобилства от епидемиологични изследвания, според повечето от които от 50% до 70% от населението имат един или повече симптоми на функционално смущение на дъвкателната мускулатура и/или на долночелюстните стави. Американският National Institut of Health (NIH) оценява броя на живеещите в САЩ възрастни с постоянни болки в лицево-челюстната област на близо 7 милиона. Според съвременната немска научна литература процентният дял на засегнатите в Германия е още по-висок – от 70% до 80%. Проучване (М. Димова, 2015 г.) у нас показва, че половината от работещите лекари по дентална медицина (от 39.65% до 49.41%, 95% доверителен интервал) срещат между 10 и 30 пациенти ежегодно с краниомандибуларни дисфункции.

Всичко това определя био-социалната значимост на проблема и обуславя необходимостта от популяризиране както сред пациентите, така и сред професионалните среди на основните характеристики на тези дисфункции с цел своевременното им насочване към специализирано лечение. Актуални са въпросите, свързани с ранната диагностика, рехабилитацията и лечението на тези пациенти.