Учителко, целувам Ви ръка

298
На моята учителка с любов!

В човешкия живот има спомени, които са незабравими. А когато един учител определя бъдещата професионална съдба на свой ученик – такъв спомен е незаличим.

В навечерието на 24 май медията ни публикува точно такъв спомен – на учителя Станимир Станчев от павелбанското село Горно Сахране, за човека, научил го да обича род и Родина и белязал професионалния му път:

Всеки човек пази в сърцето си мили спомени от детските години, прекарани в родното училище. Сред тези спомени са запечатани и образите на любимите учители, които са формирали у малкия ученик – ерудицията и жаждата за знания, за творчество, любов към красотата, обичта към Родината, към родния език, народни традиции и култура. Учителят е този, който ден след ден, час след час разкрива пред нас необятния свят на познанието, мъдростта и добротата и ни води смело напред, за да превземаме заедно крепостта „Наука“.

Мои любими учители някога бяха всичките ми преподаватели до завършването на средното училище. Но сред тях се открояваха няколко. Един от най-любимите ми учители бе г-жа Борислава Христова – преподавател по български език и литература в ОУ „Васил Левски“ – село Горно Сахране. Учителят, благодарение на когото аз силно заобичах родното ни слово и литературата, поезията и словотворчеството, и години след това поех благородната мисия на учителската професия.

Защото учителят по литература наистина е по-различен от останалите преподаватели – той е носител на нравствени ценности. Той е човекът, който се докосва до най-святото – словото, и до най-скъпото – детската душа.

Всеки ден с интерес и вълнение очаквах поредния учебен час по български език и литература. Всеки ден тръпнех от вълнение кога ще получа поредната шестица?! Уроците по литература, граматика и писмени упражнения бяха за мен (а може би и за другите деца) истински празници. Винаги всеки един учебен час бе различен и по своему интересен – с четене и изпълнение на художествени текстове, с минути за детско словотворчество, с песни от българския фолклор, със състезания по краснопис и правопис, с остроумни и забавни въпроси, с рисуване на илюстрации по любими произведения.

Г-жа Христова беше привърженик на кабинетната система в училище. Кабинетът по български език и литература бе много уютен, подреден с усет и естетически вкус от любимата ни учителка. По стените на стаята имаше табла по граматика, портрети на българските класици, илюстрации, фотоси по литературни произведения и други материали за родния език. По лавиците на шкафовете и във витрините бяха подредени различни видове речници, енциклопедии, справочници, произведения от български и чужди автори, други книги. С тях ние работехме в часовете или през междучасията. Имаше подреден битов кът с експонати от българското народно творчество, който внасяше допълнително очарование и естетика в кабинета. Специално място бе отредено и за нашите рисунки по любими произведения от литературата, кътове за изложба на наши тетрадки с красиво и вярно написани преразкази, съчинения, приказки, басни, стихотворения – лично творчество…

Още помня първата си шестица в четвърти клас – за преразказа на приказката „Незнаен юнак“ от Ран Босилек, и първата изложба, на която бе и моята тетрадка!

Г-жа Христова ни мотивираше да пишем винаги вярно, красиво и четливо, да четем и много допълнителна художествена литература. След това обсъждахме прочетените книги в клас или на специални литературни вечери. Провеждахме викторини, състезания, празници на приказките, на народното творчество. Участвахме в различни рецитали, конкурси, литературни четения, учебни екскурзии. Много обичах да рисувам и винаги с вълнение представях в клас своите рисунки по любими литературни творби и произведения от народното творчество – „Хитър Петър“, „Тримата братя и златната ябълка“, „У Недини слънце грее“, „Яна жали девет братя жетвари“, „Даваш ли, даваш, балканджи Йово“, „На браздата“, „Том Сойер“, „Апостолът в премеждие“, „Под игото“, „Нане Стоичковата върба“, „По жицата“, „Орлов камък“, „Стършел“ и много други…

Моята любима учителка изискваше от нас да заучаваме граматическите правила наизуст и след това да ги прилагаме правилно в писмените си работи, преразкази, отговори на литературни въпроси. Имахме и читателски дневници, в които записвахме в резюме съдържанието на прочетените книги, любими мисли и цитати от тях, непознати думи от творбите, поуките от произведенията.

Така любовта към родния език и литературата растеше и крепнеше у нас. А след време – за мен се превърна в житейска съдба, която продължава и днес, вече почти четвърт век.

„Учителят и дървото се познават по плодовете“ – гласи една известна мъдрост. Всичко, което усвоих и запомних някога от моите любими учители, се стремя да предам и на своите ученици години наред в училище.

Учителко, целувам ръката Ви, която ме поведе по трудния път към знанието, към българщината и просветата! Ръката, която ме окриляваше и ми вдъхваше вяра в собствените ми сили и възможности, показваше ми красивото и доброто в живота!

И днес, от дистанцията на времето, Ви БЛАГОДАРЯ за хубавите мигове, прекарани в училище, за вълненията и радостите, които сме споделяли заедно!

По случай най-светлия празник 24 май – Деня на славянската писменост, българската просвета и култура, пожелавам на Вас и всички колеги-учители – здраве, радост, неугасим творчески плам, нови победи и завоевания! На многая лета!!!

Станимир СТАНЧЕВ, старши учител
по български език и литература