Това сподели пред медията ни кинорежисьорът Милко Лазаров, лауреат на фестивала „Златната липа“
Вместо визитка: Милко Лазаров е роден на 28 август 1967 година. Завършил е кино и тв режисура в НАТФИЗ, в класа на Владислав Икономов. Бил е изпълнителен продуцент и режисьор на кампаниите на БНТ „Великите българи“, „Голямото четене“, „Събитията на ХХ век“. Дебютният му пълнометражен игрален филм „Отчуждение“ спечели много отличия, сред които са Наградата за най-добър млад режисьор от кинофестивала във Венеция през 2013 г., Наградата за най-добър български филм от СФФ, няколко приза от Българската филмова академия, 2 награди от фестивала на българския игрален филм „Златна роза“. В момента фестивални успехи жъне вторият му филм „Ага“, който вече е продаден по цял свят, включително в Китай. Спечелените от лентата награди към момента наближават 40, като последният трофей на Милко бе Наградата за най-добър филм от Фестивала за съвременно европейското кино „Златната липа“ в Стара Загора. Режисьорът бе любезен да даде това ексклузивно интервю специално за „Старозагорски новини“.
– Какъв мечтаехте да станете като дете, г-н Лазаров? Може би космонавт?
– Като дете мечтаех да бъда изследовател, откривател на далечни земи и култури. Лекар исках да стана в един период. Цигулар. Такива са спомените ми за детските мечти.
– Киното ли е най-важното нещо в живота Ви, или е въпрос на стечение на обстоятелства? Кога се роди у Вас идеята да станете кинорежисьор?
– Киното е несъмнено важна част от живота ми. Винаги е било така. Това е и професията ми. Както всичко, което ми се случва в живота, и това стана по волята на случайното. Не си спомням да съм искал осъзнато да бъда режисьор един ден. Когато поех по този път, бях в заблудата, че животът на режисьора е изпълнен с предизвикателства и приключения. Съжалявам, че не станах лекар.
– Каква е ролята на семейството във Вашия избор да се занимавате с кино?
– Израснах в много либерална среда. Можех да мечтая да бъда всичко, което едно дете иска да бъде. В този смисъл семейството ми има определяща роля за мен и в добро, и в недобро. От дете осъзнах смисъла на свободния избор.
– Кои са авторите (писатели, режисьори), които са Ви повлияли най-много?
– В различни периоди от състоянието на духа различни автори са ме достигали по особен, личен път. Не бих могъл да изброя всички. Някои са забравени вероятно. Най-силна насока съм получил от моя професор във ВИТИЗ Владислав Икономов, светла му памет. Автентичен интелектуалец. Срещите ми с него са определящи за търсенията ми в киното.
– Как дойде при Вас Вярата – получихте я по наследство или сам решихте, че не сте съгласен с идеята прадядо Ви да е бил маймуна?
– Вярата е талант, какъвто не притежавам съвсем. Винаги съм усещал стремеж към нея. Упорствам. Познавам хора, които вярват с лекотата на почудата. За мое съжаление не съм като тях. Остава упорството и търпението.
– Как живеете с Вярата си?
– Опитвам се. Стремя се да не се отдалечавам много.
– Сюжетът на „Отчуждение“ предполагаше повече мелодрама – умишлено ли обрахте емоциите на персонажите?
– Персонажите сами се определят във вътрешния живот на филма. Заснемам ги в естественото им поведение. Често изненадват, но добре се познаваме.
– Очаквахте ли такъв световен успех на „Ага“?
– Не си спомням да сме имали някакви особени очаквания за „Ага“. Хората, които го харесват, са приобщени от филма. Премината е някаква бариера и са се припознали. Изкуството е лично преживяване.
– Наложи ли се да правите някакви компромиси при снимките на „Ага“?
– Вероятно. Но нямам спомен за ситуация, която налага компромис от естетически порядък.
– Споделяте ли мнението, че заслугата на режисьора за един филм е най-вече да събере читав екип: добър сценарист, брилянтен оператор, достоверни актьори, добър монтажист? Разбира се, и да намери нужното финансиране. А филмът се ражда почти сам…
– Всичко казано, за което и да е произведение на изкуството, е едновременно вярно и невярно. Това е поредица от случайности, привлечени от интуицията на автора и неговите страхове и възторзи. Авторът е самотна персона.
– Сега, след категоричния световен успех на „Ага“, ще имате възможност да снимате със световни актьори, а финансиращите органи няма да се стискат, надявам се. Какъв филм искате да снимате сега?
– Ще се изненадате от действителността. На последната сесия на НФЦ художествената комисия класира новия ми проект на девето място. И то само за развитие на идея. Успехите на „Ага“ ще бъдат наказани у нас, както впрочем често става. Разбира се, никой не ми е длъжен, но ако искаме да имаме осъзната национална кинематография, трябва да подкрепяме успехите на родните автори. В Европа, разбира се, ще финансират следващия ми проект далеч по-лесно. Такава е средата ни за съжаление.
– Какво още е нужно да се случи в българското кино, за да се заговори за него по света?
– Това е много голям разговор. Не бих могъл да взема отношение в рамките на едно интервю… Нискобюджетните сесии са дело на усилията на една творческа група, наречена РАКЕТА и на тогавашния директор на НФЦ Георги Чолаков. Превърнаха се в чудесна традиция.
Материала подготви:
Петър МАРЧЕВ
