Трябва ни разум, за да не допуснем България да изпадне в ситуацията от 2013 г.

226
Народните представители от ГЕРБ, участвали в брифинга

Това заяви зам.-председателят на НС Емил Христов във връзка с предстоящото гласуване на вота на недоверие към правителството

„Всички разчети към момента показват, че БСП и ДПС остават сами в искането си за сваляне на правителството, което е логично. Разгледах всички досегашни вотове на недоверие. Трябва ни разум, за да не допуснем България да изпадне в същата ситуация, както през 2013 г., когато се водеха преговорите за новия програмен период и се договаряха условията. Едно от тях беше, че старозагорските села не могат да участват в директното финансиране. Сега, когато отново се договарят средствата за България, ние отново ще изпаднем в ситуация на боричкане и безвремие, с някакво правителство (б.р. служебно), което не е оторизирано да взема важни решения, без парламент, който да може да приема или коригира решения.“ Това заяви зам.-председателят на Народното събрание Емил Христов в отговор на „Старозагорски новини“ за предстоящия вот на недоверие към правителството, внесен от БСП и подкрепен от ДПС, чието гласуване е насрочено за 29 януари от 9:00 часа. В брифинга участваха и народните представители от ГЕРБ Радостин Танев и Маноил Манев.

„Периодът е важен и нека да не правим експерименти. Мисля, че независимите народни представители и депутатите от партия ВОЛЯ разбират това и в петък обявиха, че няма да подкрепят вота“, допълни Емил Христов.

Той съобщи, че на 31 януари (петък) ще се проведе разискване за запазването на комплекса „Марица изток“. „Тъй като енергетиката е национален, а не партиен въпрос водим разговори между парламентарните групи да се обединим около работещи решения. Можем да очакваме решение на Народното събрание да се даде възможност на министъра на енергетиката да работи в посока на защита на националния интерес, без значение от решението на Европейската комисия“, отбеляза зам.-председателят на Народното събрание.

Във връзка с другата актуална тема – нерегламентирания внос на отпадъци, Емил Христов съобщи, че той и председателят на Комисията по околна среда и води Ивелина Василева са внесли питане към ресорния министър Емил Димитров. „Ще инициираме разисквания и ще внесем предложение за поставяне под засилен контрол вноса на отпадъци. Личният ми въпрос към министъра на околната среда и водите е какво ще правим с тези отпадъци, които вече са в България, защото и в област Стара Загора съществува този казус“, анонсира Емил Христов и добави, че приветства амбицията на министър Емил Димитров да бъде решителен в борбата си за спазването на законите и екологичните стандарти.

В отговор на журналистически въпрос народният представител Радостин Танев заяви, че България изнася повече отпадъци, отколкото внася. „По темата трябва да се говори внимателно, защото некомпетентни изказвания водят до всяване на несигурност в обществото.“ Той уточни, че специализираните органи правят проверки колко от отпадъците са предназначени за горене, колко – за рециклиране, и колко от тях биха довели до вреда за живота и здравето на хората.

По време на срещата със старозагорските журналисти депутатите представиха информация и за настоящите важни законопроекти. Единият е тях е Законът за розата, който вече мина на второ четене. Емил Христов обясни, че един месец след публикуването на Закона в ДВ Министерството на земеделието, храните и горите ще одобри формулярите, които трябва да използват заинтересованите страни, за да направят регистрация в съответната Областна дирекция „Земеделие“. Всяка година до 31 юни розопроизводителите трябва да заявят добитите количества и сключените договори. До 31 юли е срокът за заявления на розопреработвателите.

Важен законопроект, който предстои да се гледа на второ четене, е Законът за ветеринарномедицинската дейност. Новото в него е, че на кметовете и кметските наместници се вменяват допълнителни отговорности. Те са свързани преди всичко с предотвратяването на разпространението на зарази. Tрябва да оказват съдействие и да организират прилагането на мерките, определени от областните щабове.

Според депутата Маноил Манев през седмицата ще бъде внесен законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, касаещи наказанията за непълнолетни извършители на тежки престъпления. Той подчерта, че става въпрос за лица, навършили 16 години. Манев уточни, че се дава възможност съдът да прецени за конкретен случай дали може да не се прилага задължителното по сега действащото законодателство редуциране на присъдата. Маноил Манев съобщи и за готвени промени в Закона за МВР, които предвиждат нова Главна дирекция „Жандармерия“, в която да влезе Отрядът за борба с тероризма. Дирекцията ще се занимава и с битовата престъпност, като целта е жандармерията да присъства и в малките населени места.

„В Закона за висшето образование внасям промяна, която касае Картата на висшето образование в България, преди да бъде одобрена, да се обсъди с работодателски и синдикални организации, защото бизнесът трябва да диктува от какви професии и специалисти има нужда пазарът на труда“, информира народният представител Радостин Танев.

Предложение за изменение в Закона за висшето образование е внесъл и Емил Христов. „Информираха ме от Асоциацията на университетските болници, че университетите, в които се изучава медицина, много трудно плащат средства на болниците за практическото обучение на студентите. Предложението е медицинските университети, с решение на академичните съвети, да заплащат 10% от средствата, които се изплащат за обучението на студенти за практическата подготовка в дадена болница“, отбеляза Емил Христов.

(СН)