Три десетилетия белоемигрант правил печати и екслибриси в Стара Загора

655
Райна Антонова с книгата-хроника на белоемигранта Михаил Я. Кузнецов

Музеят под липите вади за 115-годишнината си най-новите си придобивки

Беглец от кървавата Велика октомврийска социалистическа революция и развихрилата се впоследствие гражданска война на територията на Русия близо три десетилетия е изработвал печати за фирми, нотариални кантори, банки и търговски дружества в Стара Загора, разказва историкът Райна Антонова, която подготвя мащабна експозиция за предстоящото честване на 115-годишнината от създаването на Регионалния исторически музей в Града на липите. Тя попаднала първо на няколко реклами в местния вестник „Дума“, където Михаил Я. Кузнецов рекламирал уменията си, а междувременно установила, че част от съхраняваните във фондовете печати, в това число и на прословутата Първа мъжка гимназия „Иван Вазов“, са дело на същата личност.

Преди три години в старозагорския музей дошъл мъж от Чирпан, който предложил за откупуване тетрадка голям формат с твърди корици, на чиито страници Антонова изброила близо 500 отпечатъка. Първите били от 1925 г., а последните са от първите години след преврата у нас на 9 септември 1944-а и може би заради червеното знаме на новите управници били оцветени в червено. По този тефтер може да се проследи развитието на почти целия икономически живот в Стара Загора и съседните райони, защото сред клиентите на белогвардееца имало жители на много градове и села дори от Северна България. Има и няколко екслибриса, но установяването на притежателите им е нелек и бавен процес. Данните за Кузнецов са повече от оскъдни, знае се, че е сключил брак с вдовица от Стара Загора и в началото на 50-те години двамата заминават за София, където е и погребан. Не е имал свои деца, преди време Антонова била потърсена от мъж, който се представил за правнук на емигранта-печатар, но и той не успял да даде подробности.

Оригинални печати от 20-те и 30-те години

Част от печатите и тефтера-хроника ще бъдат показани за пръв път на 14 май, когато Регионален исторически музей – Стара Загора, ще отбележи 115-годишнината от създаването на археологическото дружество „Августа Траяна“, а само пет години по-късно местната общественост успява да построи и специална сграда за фондовете и експозициите. Юбилейната изложба е под надслов „Спомени от бащината къща“, там ще бъдат представени постъпленията от последните 5 – 6 години. Сред тях има дрехи, носени от ромската общност в региона преди десетилетия и детски играчки и аксесоари, произведени и ползвани преди 60 – 70 години, които ще оформят специален кът, посветен на първите чествания на Деня на детето през 30-те години на ХХ век в Града на липите.

Предвиден е раздел за новопостъпили документи и вещи на изтъкнати общественици: писма от и до някогашния кмет Сава Казмуков (1858-1936), сред тях са заповеди от някогашния генерал-губернатор на Източна Румелия за назначенията му първо като мирови съдия в Бургас и Харманли и част от богатата библиотека на градоначалника Васил Сейреков (1875-1944) с книги, излизали през 30-те години и масово унищожавани в обществените библиотеки след 9 септември.

На тази страница личат подписът на някогашния старозагорски кмет Васил Сейреков и печатът на старозагорското епархийско братство „Свети цар Борис“

За пръв път ще бъде показан орден за граждански заслуги, връчен от президента Росен Плевнелиев през 2014-а година на наследниците на политическия затворник Димитър Влайчев (1924-1972), който успява да прокопае тунел от килията си и да избяга заедно с трима съкилийници на 21 април 1972 година, но по-късно е открит и застрелян уж при опит за бягство.

Орденът е бил дарен на музея от съпругата на убития дисидент-мъченик. При откриването на експозицията специални грамоти ще бъдат връчени на дарителите, сред тях ще бъде и д-р Милка Стефанова, която буквално преди седмици е дарила килим за колекцията в къща-музей „Градски бит“. Стотици са дарителите на музея през десетилетията, някои от тях като колекционера Николай Гичев е дарил огромно количество оригинални документи, фотографии и вещи, които хвърлят допълнителна светлина върху отделни етапи от развитието на града. Пак като дарение миналата година музеят се сдобива с литография, показваща участниците в Цариградската посланическа конференция през 1876 – 1877 година, отпечатана от Игнатий К. Цветков. Дарението е направено от старозагореца Щилян Кунев. Такива отпечатъци има едва 4 в Народната библиотека и Пловдив, двете са в Града на липите.

По далеч непълни данни 115 години след създаването в трезорите и витрините на РИМ – Стара Загора, се съхраняват около 100 000 фондови единици движими културни ценности от праисторията до съвременността. Сред тях са уникални и със световно значение костен идол и мраморна антропоморфна фигурка от V хил. пр. Хр.; шлем-маска, сарматски меч, златна огърлица и много, много други артефакти и документи.

РИМ – Стара Загора, съхранява много вещи и лични документи на една от първите български учителки Анастасия Тошева (1837-1919), сред тях е звънецът на някогашното девическо училище в Града на липите

Райна Антонова припомня, че сред учредителите на археологическо дружество „Августа Траяна“ на 28 май 1907 г. (стар стил) са били учителите Атанас Т. Илиев, Атанас Кожухаров, Александър Козаров, митрополит Методий, архимандрит Йосиф, кметът Пенчо х. Славов и майор Ханджиев. На практика всеки един от тях дарява картини, документи и артефакти, които слагат началото на музейната колекция. Архивът на дружеството също е запазен заедно с първия печат, на който личи стилизиран античен храм. За съжаление няма данни кой го е изработил.

Христо ХРИСТОВ