Трифон Митев: Поколението на внуците ни ще роди истинските български лидери

810
Трифон Митев е роден на 23 юли 1955 година в Чирпан. По произход е от леринското село Лаген. По образование е журналист. Депутат е в VII Велико народно събрание, в XXXVI Народно събрание и в XL Народно събрание. През 1995 година той основава издателство "Лаген" в Стара Загора, на което е собственик и главен редактор. "Лаген" издава поезия, белетристика, изследвания, мемоари и публицистика, предимно на автори от региона

„Паметта ни е болнава. Когато излизат книги, които превръщат клането в Батак в „мит“, измислица за времето на Априлското въстание и от учебниците се премахват произведения на българските класици, това става. Сегашното разваляне на паметници не е нещо ново, има го и в предни времена – винаги, когато сме се лутали накъде да вървим като народ и като нация. Като сегашните вече 33-годишни времена… Но българският организъм е жив и ще преодолее заболяването. Вярвам в това“. Думи на видния старозагорец Трифон Митев, журналист, политик, поет, книгоиздател и общественик – в ексклузивно интервю за „Старозагорски новини“.

 – Г-н Митев, член сте на БСП от 18-годишен, най-дългогодишният председател на общинския и областния партийни съвети в Стара Загора. Единственият спечелил местни избори след 1990 г. от името на БСП. Депутат от „Коалиция за България“ в 40 НС. Нарочно изреждам всичко това – защото въпросът ми е какво е Вашето обяснение на факта, че „роенето“ в лявото политическо пространство в България не спира, а вдясно реално има само няколко формации?

– И лявото, и дясното в България боледуват. Нито лявото е ясно ляво, нито дясното – дясно, ако изключим словесните нападки едни срещу други, взаимните отрицания и обвинения във всички грехове, съществуващи и несъществуващи.

Но и обществото не е съвсем наясно със себе си – работническа класа; едър капитал; средна класа – лелеяната мечта за всяко уважаващо себе си общество? Няма ги. Вторачваме с в нов покровител и в еврофондове, а те не правят нито принаден продукт, нито социално-икономически взаимовръзки.

Тежък въпрос. И за него трябва време, дано не се проточи много… Но и за това трябват лидери и идеи – може би при съзряването на внуците ни?

 – Прочетох Ваши „Споделени въпроси за моята партия“ от 2019 година. Доста тревожно звучите във връзка със започналия тогава изборен срив на БСП. Не упреквате избирателите и инженерните проекти, казвате: „По-напред самоанализ е потребен на БСП.“ Какви са накратко днес мислите, които бихте споделили за социалистическата партия?

– Самоанализът още е необходим на БСП. Но времето вече е недостатъчно. Защото въпросът вече не е просто да има БСП, но и да е търсен и положителен фактор в живота на обществото. Надявам се след изборите да стане разговор в партията за това – и за вътрешния й организационен живот, и за идейната „бедност“ в момента, и за умна коалиционна политика… Надявам се.

 – На 17 март излезе проучване на „Тренд“, според което ПП-ДБ ще получат 26.5%, а ГЕРБ-СДС – 25.6%, „Възраждане“ – 12.9%, а БСП е с едва 7.5%. Като цяло 5 формации, в това число и ДПС, със сигурност влизат в следващото Народно събрание, но победителят остава неясен. Очаквате ли да се промени картината до втори април?

– Не особено. Дали ще влезе още една формация с 4% и без особено влияние в Народното събрание, това е без значение. Тези проценти към днешна дата не дават, според мен, надежда към по-добри дни за България – водещите формации са твърде коленопреклонни към новия Голям брат и не носят в посланията си заряда за стабилизиране на живота в България. Може и да успеят да направят правителство, защото от това имат нужда и НАТО, и ЕС, но ще е за кратко… Предстоят ни още политически турболенции.

– Актуална и наболяла е темата за паметниците на Съветската армия. Това, разбира се, не е от вчера, но поредният скандал дойде, след като гражданин посегна на Паметника на Съветската армия в София, а СОС взе решение той да бъде демонтиран и преместен в Музея на социалистическото изкуство. Защо така се раздели обществото ни по този въпрос, уместен ли е изобщо той?

Всъщност, говорейки за паметниците, няма как да не Ви попитам за паметта на българите. Какво стана с нея през годините след 10 ноември 1989 година?

– Заболява. Паметта ни е болнава. Когато излизат книги, които превръщат клането в Батак в „мит“, измислица за времето на Априлското въстание и от учебниците се премахват произведения на българските класици, това става. Сегашното разваляне на паметници не е нещо ново, има го и в предни времена – винаги, когато сме се лутали накъде да вървим като народ и като нация. Като сегашните вече 33-годишни времена… Но българският организъм е жив и ще преодолее заболяването. Вярвам в това.

 – Много тежка е темата за войната в Украйна. Личното ми усещане е, че българското общество, всички ние се разделихме повече, отколкото дори в „зората на демокрацията“, когато се деляхме на „сини“ и „червени“. Защо според Вас се случи това, след като тази война не е наша?

– Тази война е отдавнашна и не е наша. Но ни въвлякоха в нея – нали не си мислим, че не участваме в нея? Втурваме се главоломно във всяко „ново“ нещо на чужди интереси и бързаме, бързаме да се покажем по-правоверни в една посока, макар да е обратна на вчерашните ни стремежи…

Не виждаме ли какво правят Унгария и Турция – ето пример днес за мен за умна политика в тази войнолюбива обстановка. Има едно посолство в София на ул. „Козяк“, което аз упреквам, че ни въвлича целенасочено във война – за да изличи руското влияние у нас.

Хайде да погледнем назад – от времето на Александър I до Борис III държавата ни все е вземала решения, повлияни от Запад, и те ни докараха две национални катастрофи. За какво руско влияние говорим! За онези 45 години само, в които построихме и икономиката си. Ако говорим за руското влияние в душите на по-голямата част от народа ни, това е друго нещо… Уважавам западната култура, както и културата на Изтока, но не приемам това делене у нас между хората благодарение на внушения от Запад.

 – Чувствате ли се достатъчно информиран за случващото се в Украйна?

– Не. Информацията в България е „политкоректна“ – непременно лошите са руснаците, непременно западняците са добрите. Във времето на информационните технологии да забраняваш информационни канали – това е инфантилно. Подценяване на публиката. Но информацията не търпи застой, тя се просмуква отвсякъде, но е като на война. Всъщност ние сме в центъра на информационна война, без правила.

 – Западни издания ни „хвалят“, че сме едни от най-ревностните помощници на Украйна. Какво мислите за оръжието, което пращаме, хуманитарната помощ?

– От това по-ужасно не може и да бъде! За хуманитарна помощ – да! И за украинци, и за руснаци! Както при земетресенията в Турция и Сирия – защото това в Украйна е земетресение за цял свят! И то не е от датата на Специалната военна операция на Русия, а много, много отпреди това – г-жа Меркел си призна сама – тя и другите като нея от Запад умишлено са водили Европа, света, Украйна и Русия към този военен конфликт! Защо няма заповед за ареста на г-жа Меркел за заговор против човечеството и виновник за кървавите сблъсъци днес в Украйна? За Байдън, който е много далеч от великите президенти на САЩ като Ейбрахам Линкълн, Джеферсън, Джон Кенеди, а си е чисто и просто подпалвач на военните действия в Донбас…

Трябва да бъде унищожена Русия? Да са унищожени руският народ, народите и националностите в Руската федерация? Кому и защо е нужно това? Защо няма заповед за арест на Блеър, който призна, че е излъгал света за „химическите оръжия“ в Ирак и целият Запад стовари военната си мощ върху тази държава? А помните ли Белград? Тогава българските власти пуснаха през въздушното пространство на страната ни бомбардировачите на НАТО, които бомбардираха Белград, Ниш, Крушевац. Ще го забравят ли сърбите това? А сме съседи. Така е и с оръжието за Украйна – един ден, когато украинци и руснаци разсеят военните облаци, заедно ще ни „кълнат“, че сме съпричастни в проливането на братската им кръв.

 – Стигаме до заповедта на Международния наказателен съд, който издаде заповед за арест на руския президент Владимир Путин…

– Това е пародия за историята. Политическо нагаждачество, също като Оскарите тази година в САЩ…

 – Оптимист ли сте за единението на българите – най-сетне? Какво трябва да се случи, за да не сме тъй „хванати за гушите“?

– Трябва ни национална идея! Да осмислим мисията си като българи и като българска нация на земята – защо ни има и какво очакваме ние от себе си. „Деленето“ исторически ни съпътства – още синовете на Кубрат са се разделили… Примери много до ден днешен. Но във върхови моменти за народа ни има спойка, която ни възправя и води напред – и книжнина, и битки… В най-новата си история все се люшкаме от един „голям брат“ към друг „голям брат“ и често пъти безкритично – като днес.

А за да има национална идея, която не е задължително и не трябва да се противопоставя на сътрудничеството с други народи, страни и нации, за да има национална идея трябва образование, което да ни прави народ и занапред – също като от времето на Паисий. Образование, което да ни кара да мислим и да намираме отговори на въпроса за смисъла на живота!

Трябват и лидери, разбира се. Днес много са „началниците“, председателите и в България, и в Европа, но лидери няма. „Такова е времето“ – в тази популярна фраза има и много философия, много отчаяние, но има и заряд – времето тече, мени се и променяме се и ние, което няма нищо общо са инженерни политически проекти за „промяна“ или за „подмяна“…

Ще има лидери! Виждам ги в поколението на моите внуци. Това поколение се среща необремено с хубавото и с лошотията на днешното време у нас и само си изгражда критерии и съпричастност, и изостря волята си за борба с живота.

 – Няколко думи за друго Ваше амплоа. През 1995 година основавате издателство „Лаген“ в Стара Загора, на което сте собственик и главен редактор. Какво се случва, какво предстои?

– Случват се трудни неща, трудно се издава книжнина днес. Особено с целите, които аз съм си поставил – да издавам местни автори, имената на някои от които са знакови за българската литература и култура, краеведска литература, стихове на млади и не толкова млади творци… Но с повечето от тях „си чупим ръцете“ и „блъскаме главите си“ как и откъде да намерим средства… Благодарен съм на всички хора и институции, които помагат, както и за великолепното сътрудничество с „Литера принт“ АД – Стара Загора – повечето автори дори не подозират колко много в морален и в материален план дължат на тази печатница и на екипа, който работи там под ръководството на Валентин Панчев…

Но въпреки всичко предстоят още книги със знака и на „Лаген“, и на „Литера принт“ АД, „за славата и величието на Стара Загора“, както биха казали гладиаторите от древен Рим. Защото издаването днес на книги и дори на вестници си е гладиаторска битка…

 – Самият Вие сте поет и публицист. Да очакват ли читателите Ви нови неща или може би дори изненади?

– Приятно ми е да разбера, че съм сред поетите – имам издадени стихосбирки, имам и проза, която е по-скоро публицистика и справочна – за събития и личности в Чирпан и Чирпанско, за водата, за село Калитиново…

Подготвям нова стихосбирка, но бавно и методично, тя трябва да е нещо много по-добро от досегашното… Надявам се, че догодина ще излезе на бял свят.

Аз не съм от бързо пишещите и не бързам толкова да издавам стихосбирки… Може да е още само една, но тя трябва да е стъпало поне по-високо от излезлите досега. Това видях от Павел Матев – един български гений, който може да бъде гордост за всяка нация, но най-много за българската. Неговото семейство ме допусна до поетовата светая-светих и видях, прочетох и имам копия от негови стихотворения, хубави, завладяващи, но непубликувани… Не е бързал, трябвало е стиховете му да преврат, като чирпанско вино…

Заедно с краеведа Игнат Пенев от село Медово, Чирпанско, община Братя Даскалови подготвяме книга за поручик Вълю Стефов, един герой от Съединението на България – живял сякаш само за този момент от живота си – да направи Съединението и да изтлее от живота…

Интервюто подготви:
Елена ДЮЛГЕРОВА