„Те ти, булка, Спасовден!“

140
Спасовден се почита и до днес с тържествени литургии, водосвет и курбан от агне, овца или петел

На 10 юни ще честваме Спасовден, въпреки че светец с подобно име… не е познат в православното християнство

В седмия Велики четвъртък, 40 дни след Великден, Православната църква отбелязва големия празник Възнесение Господне. Това са дните, в които Божият син броди по земята след възкръсването си, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите. На 40-ия ден след Възкресение Господне, в подножието на Елеонската планина, той се възнесъл на небето при своя Отец пред очите на учениците си. По народному празникът се нарича Спасовден, въпреки че светец с подобно име не е познат в християнското православие.

Традициите и обичаите на Спасовден, който тази година се пада на 10 юни, са свързани основно с починалите хора. Според народните вярвания на Велики четвъртък душите им са били „разпуснати“, а на Спасовден се „прибирали“ обратно. Докато били свободни, те жужали около разцъфтелите плодни дръвчета. На този ден жените отиват на гробищата, за да раздадат хляб и варено жито. В съботата след празника е една от най-големите задушници, наричана „Черешова задушница“, „Спасово одуше“, „Русално одуше“, на която се раздават череши за „Бог да прости“. Когато близките тръгват към гробищата, трябва да оставят вратите и прозорците на дома отворени, за да „тръгнат“ заедно с тях и душите на мъртвите. По пътя близките не трябва си говорят, за да не ги смутят. До днес се е запазил и един обичай, който по принцип не се счита за добър за живите хора, но ако сутринта на Спасовден жените надникнат в кладенеца, ще видят образа на скъп човек, който вече не е между тях…

Според народните вярвания на Спасовден ни посещават „русалийки“, „русалци“ и „русалии“, които са свръхестествени същества, наподобяващи самодивите и притежаващи дарбата да лекуват всички болести, които не се повлияват от други видове лечения и баяния. В света на хората те обитават водите и горските поляни, по които вирее тяхното любимо цвете – билката росен, наричана още русалче, русалско биле, росанлийче и самодивско цвете.

Нашите прадеди са вярвали, че билката е дар от небесните същества, които слизали на земята да пируват, а специфичните й свойства са познати още от дълбока древност. Траките са я наричали цветето на Артемида и са вярвали, че благодарение на него се изхвърлят забитите в тялото стрели. В народната представа росенът разцъфва в нощта срещу Спасовден, когато наоколо се разнася силен и упойващ аромат. Тогава русалийките се закичвали с цветовете му и били весели, радостни и милостиви.

Народът ни е вярвал, че те познават всички билки и притежават дарбата да лекуват всички болести, откъдето идва и магическият обичай „ходене по росен“. Тогава хората, страдащи от неизлечими болести и бездетни жени, отиват да преспят на росенови поляни или до свещения извор с параклис.

Пак на Спасовден в Пирин и Родопа планина навремето стопанките са изнасяли дрехи, килими и черги, а момите своя чеиз, за да ги огрее слънцето. Играело се и голямо спасовско хоро и то само по песните на момите, без да се свири. В Източна България девойките се пременяли в сватбени одежди, принадлежащи на скоро омъжили се жени, с надеждата да се задомят до другия празник. Вярвало се е, че ако на Спасовден вали дъжд – годината ще е богата, а реколтата – обилна…

Сега да отговорим и защо българите казват: „Те ти, булка, Спасовден!“. Тази известна реплика често се използва, но не са много знаещите от къде идва тя. Според една българска народна приказка 40 дни цяло село издирвало младоженец, достатъчно надарен, за една от жените. След като се намерили, попът ги венчал. Изненадващо обаче той самият се натъкнал на огромната мъжественост на жениха. След което свещеникът възкликнал: „Те ти, булка, Спасовден!“. Изразът се употребява, когато човек се е спасил от някаква опасност или е преминал през голямо премеждие.

Според народното поверие в нощта срещу Спасовден всяка безплодна жена може да зачене. Трябва само да прекара нощта на открито, в тревата, в която расте билката росен (самодивско цвете). Наблизо трябва да е някой, с когото нямат кръвна връзка. Какво се случва през нощта не е ясно, но едно е сигурно – не се счита за изневяра!

(СН)