Технологично решение за бъдещето на „Марица изток“ има

1212
Участници в срещата

Да бъде проучена и приложена в комплекса технологията за улавянето на СО2, настоя директорът на „Мини Марица-изток“ на среща със зам.-министъра на енергетиката

Поредна среща в търсене на най-добрите перспективи за бъдещето на „Мини Марица-изток“ и енергийния комплекс, в интерес на българските потребители и сигурността на електроенергийната система в контекста на европейската „Зелена сделка“, проведе изп. директор на въгледобивното дружество инж. Андон Андонов с министъра на образованието Красимир Вълчев, зам.-министъра на енергетиката Жечо Станков и лидера на КНСБ Пламен Димитров. В разговорите участваха още зам. изпълнителният директор Димитър Чолаков, финансовият директор Стелиан Коев, лидерът на браншовия миньорски синдикат към КНСБ Валентин Вълчев, както и представители на синдиката в дружеството.

Инж. Андон Андонов представи пред присъстващите основните параметри на извършваната дейност и финансовото състояние на дружеството. Той подчерта, че с персонала и техниката проблеми към момента няма. Работата в дружеството е нормална и поръчките на централите се изпълняват своевременно. От началото на експлоатацията на Източно-маришкото находище са добити 1 231 177 594 т въглища и разкрити, транспортирани и насипани 4 850 060 486 куб. м земна маса.

Инж. Андонов бе категоричен, че технологично решение за бъдещето на мините и централите има и посочи съществуваща топлоцентрала на въглища в САЩ с инсталирана технология за улавяне и съхранение на CO2. Предлага тази технология да бъде проучена и приложена и в комплекса „Марица изток“, което ще даде шанс на въгледобива в Маришкия басейн.

Изпълнението на целите, които си поставя Европейският съюз за въглеродна неутралност към 2050 г. и произтичащите от това възможности за преобразуване на работата в енергийния комплекс припомни пред участниците в срещата зам.-министър Жечо Станков. Той анализира перспективите за намиране на технологични решения за улавяне, съхранение и употреба на СО2, който се отделя при изгарянето на въглищата в топлоелектрическите централи.

„В Маришкия басейн имаме възможност да използваме както големите площи за соларни панели, така и за индустриалните паркове в близост, където да бъде използвана тази енергия“, коментира зам.-министърът. Той определи като голям пробив създаването на Институт за устойчив преход и развитие в структурата на Тракийския университет, което правителството одобри преди дни. Целта му е да обедини усилията на академичната мисъл, местната власт и водещи институти в чужбина в търсене на технологии за развитие на комплекса, с осигурени екологични параметри.

На срещата зам.-министърът припомни още, че настоящият Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата на България до 2030 г., с хоризонт до 2050 г., предвижда въглищните централи да продължат да бъдат основни базови мощности в българската електроенергетика. И също, че разработеният от Министерството на енергетиката проект на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на България до 2030 година, с хоризонт до 2050 г., е изготвен при отчитане на актуалната рамка на енергийната политика на ЕС, насочена към постигане на амбициозните общностни цели за преход към нисковъглеродна икономика. „Българската страна смята, че този преход трябва да бъде плавен и съобразен със спецификите на всяка отделна държава. Стратегията отразява и политиките в областта на енергийната ефективност, както и развитието, и прилагането на нови енергийни технологии“, допълни Жечо Станков.

(СН)