Изложба-рецитал на рисуващи и пишещи стихове и проза юристи по повод Деня на Търновската конституция бе бурно аплодирана от изпълнилите фоайето в библиотека „Захарий Княжески“ старозагорци на 11 април. Експозицията остава тук до края на месеца.
„Вълнуващо и емоционално представяне, поглед към лицето на юриста в съвсем друга светлина“ – така присъстващи и организатори определиха разноликата експозиция, съпътствана с авторски стихове, прочетени на по един дъх от шестима защитници на правото и артисти в сърцата си – Георги Туртуриков, Антония Коева, Мина Нешева, Ваня Желева, Гергана Атанасова, Златина Сотирова. Сред публиката бе новият обществен защитник на община Стара Загора Иванка Сотирова. „Удоволствие е да се видя с толкова сърцати хора и великолепни професионалисти в друго тяхно амплоа – коментира тя за „Старозагорски новини“. Призна, че е дошла на изложбата „съвсем неофициално, да стисне ръката“ на колегата си Георги Туртуриков, зам.-омбудсман и неин пръв помощник на новата длъжност.
Събитието доказа, че в гилдията на юристите има изключителни таланти – художници, поети, писатели.
„Това е поредната изложба на колеги, която организира Дружеството на Съюза на юристите в Стара Загора“ – коментира председателката му и главен „виновник“ за поредния духовен празник в разпролетяващия се град на прекрасни хора и самородни таланти Елена Нонева. – Различното е, че тази година решихме да включим и колеги, които пишат. Искаме да покажем другото лице на юриста. Това, че много от нас могат да рисуват, да редят строфи, да разказват колоритно върху белия лист. Вече стана традиция в СЮБ да се представяме не само в светлината на преките ни професионални задължения, а в тази на творчеството. Полагаме усилия да съберем информация за още колеги от района, които творят. Искаме в бъдеще да разширим състава на представяните на подобни културни събития.“
Георги Туртуриков: Да бъдем хора, не свине!
От все талантливите юристи, събрани накуп, думата първи получи единственият мъж в „женското царство“ Георги Туртуриков – завършил право и история, автор на множество книги, поет, известен колекционер на календари. Очаквано атрактивният старозагорец вдигна летвата превисоко, не само четейки свое стихотворение, но и изигравайки го – с тъмни очила, нахлупил смешна шапка, „въоръжен“ с джобна манерка с питие, захапал яка пура. Досущ като бандюга от 90-те. Стихотворението е от 1995-а – писано „по друг повод, в други времена“. „Усещате ли приликите“, обърна се към развеселената публика Туртуриков. „Да бъдем хора, не свине“ – така завършва сатирично-комичната му „изповед“ с 30-годишна давност, а сякаш писана днес на коляно.
Само часове преди това той сподели за медията ни: „Участвам малко скромно – с едно стихотворение. Няма общо с историческите ми книги, нито с колекцията от календари. Досега не съм изявявал поетичните си наклонности.“ До последния момент стихотворението бе изненада: „Защото няма да е само рецитирано, искам и да го изиграя.“ Е, изигра го типично по своему – бохемски, иронично, дяволито. Последва взрив от смях и аплаузи.
Георги Туртуриков е и сред признатите за „будители на Стара Загора“. Автор е на книгите „Възкресението на Апостола или кога всъщност е роден Васил Левски“ – първо и второ допълнено издание; „Да живееш по български“; „История на Старозагорската адвокатура“, „История на Хасковската адвокатура“, „История на Ямболската адвокатура“ и други.
Мина Нешева: Аз съм юрист с душа на артист
Художничка, писателка, поетеса, Мина Нешева е изящна в изказа и картините си, клонящи към кубизма. Може би най-разноликата сред участниците в изложбата-рецитал. Завършилата право в Страсбург дама, работила в Европа и у нас, деликатно и елегантно – каквато е самата тя, разказва: „Смятам, че съм юрист с душа на артист. За мен изкуството е най-мирният начин за внушаване на прогресивни идеи. Според мен един добър юрист е преди всичко артист, защото в правото трябва да се проявява находчивост – което е на крачка с въображението, а защо не и въображение“. Не крие, че сама е пострадала от насилие и се бори с него. През смях определя себе си като „феминистка, която обича мъжете“.
Доверява, че най-първата й мечта била да стане актриса. До днес пее и танцува, а на 20 април й предстои авторски концерт-изложба, посветен на Априлското въстание: „Ще пея възрожденски песни и народни песни в модерен аранжимент“.
Още като гимназистка в ГПЧЕ „Ромен Ролан“ започва да пише. „За мен творческият импулс е една обща енергия, която може да се изрази както в писането, така и на сцената“, размишлява красивата юристка. Казва, че строгият й баща е в основата от нея да се получи тъй многостранно развита личност. Още в зародиш я отрязал в порива й да бъде актриса. Отсякъл: „Не може, не е хубаво за жена!“ Така импулса си към сцената Мина започнала да изразява на белия лист. Едва 16-годишна издава първите си стихосбирки и все пак се изявява на сцена – училищната. Сетне започва и да рисува – пак подтикната от баща си. Като я спрял от театъра, й казал: „Ще рисуваш!“ Така тръгнала на школа по рисуване.
Мина споделя, че рисуването и писането са по-скоро заместител на истинското й призвание, сцената. „А правото го завърших, защото навремето ми се струваше, че адвокатската професия е близо до професията на артиста, което не е съвсем далеч от истината. Но все пак е и различно, по-прагматична е юридическата професия. Да си юрист все пак изисква да пишеш добре, съвместява се с уменията да пишеш“, разказва още Мина Нешева.
В юридическата изложба-рецитал Мина участва с картини живопис – прокарва своята феминистична кауза. „Има един портрет на полицайка без пагони, която индиректно е мой автопортрет. Пъстри са картините ми, позитивни. Има и мъжки портрети – ние, модерните феминистки, обичаме мъжете, само че ги поучаваме, когато заслужават.“
Две нейни стихотворения прозвучаха на вечерта в чест на празника на юриста – „На моята Родина“ и „Осъзнаване“, писани в тийнейджърските й години.
Ваня Желева: При правото са думите, облечени в закони.
При рисуването – четката, облята в цвят
Ваня Желева гради кариера като юрисконсулт. Родена е на 15 септември 1975 г. в Стара Загора. Все по-често участва в пленери, в общи изложби. В тази е изложила пет платна: „Златна есен“, „Природа“, „Стара Загора“, „В плен на себе си“ и „Извор“. Към повечето от тях има стихове. За медията ни разкрива, че са я поканили да подреди свои картини в Италия и Австрия. Предстои издаването на 2 стихосбирки, което от доста време отлага. Ваня е участвала в художественото оформление на картата на България в двора на старозагорското училище „Димитър Благоев“ заедно със специалисти и скулптори от БАН.
„Хоби и любов към изкуството за мен е едно и също нещо – размишлява атрактивната брюнетка. – Без страст и любов няма как едно хоби да е на нужното ниво. Разбира се, трябва и старание, труд, дарба. Но колкото повече работя като юрист, толкова повече се отварят теми и идеи за изкуство. В правото се разрешават човешки конфликти, а това накрая поражда много въпроси за човешкия живот и неговия смисъл.“
И в правото, и в изкуството стремежът й е да претворява негативното в позитивно, да излезе към светлината. „Важно е да се разреши конфликтът, да се роди картината, която е търсена, да се създаде хармония и покой. А тези неща все повече отсъстват от човешкия живот.“
Вярва, че „и в правото има изкуство, но с други прийоми. Едното не изключва другото, а общото и при двете е желанието да покажеш своята истина, своята гледна точка. При правото са думите, облечени в закони; при рисуването – четката, облята в цвят“.
За Златина Сотирова това е втора изложба
със Съюза на юристите
„За нас се смята, че сме малко сухи, а не е така. Всъщност изкуството е у всички ни. Искаме да покажем, че сме хора като другите, че не сме затворена система, в която се занимаваме само с точни науки“, реди талантливата старозагорка, която 20 години е работила като адвокат, а от 5 е юрисконсулт.
Издава, че рисува от дете, но после задълго захвърля четката. Сетне отново преоткрива себе си чрез багрите, сътворени с нея: „В един момент, в който почувстваш, че отново имаш необходимост, започваш да рисуваш. А когато други хора го видят и кажат: „А, колко е хубаво!“, се решаваш на изложба – и другите да видят“.
„Съчетаването на прагматизма на правото с духовността на изобразителното изкуство е като самия живот. Никъде няма само сиво или само черно. Винаги има две неща, които се допълват – като ИН и ЯН в източната религия“, убедена е Златина Сотирова.
На тази изложба представя цветя: „И в най-големия студ тази година цветята са ми любима тема. А и се връзва с пролетта, която все очакваме и все не идва…“
Антония Коева: Втурнала се в рисуването през детството.
Тъгува, че днес времето не й достига за това
Антония Коева, още един нотариус с четка в ръка, е учредител и управител на Фондация „Център за правно и културно застъпничество – Темида арт“. И тя, като колежките си, се втурва в рисуването още през детството. Днес с мъничко тъга казва: „Поради сериозността на професията ми нямам много време за това любимо занимание. Много рядко участвам в такива събития – обикновено или благотворителни инициативи, или подарявам мои работи на близки и приятели“.
В досегашните издания на юридическата изложба е била само зрител, за първи път участва със свои картини: „Представям един музикален триптих с три абстрактни картини и още две други – „Експресивно“ и „Следовници“. Техниката е акрил на платно“.
„Много се радвам, че тази година има разнообразие, участват и колеги, които пишат стихове – споделя достолепната блондинка. – Върнах се в детските си години, когато дядо ми, един от изявените адвокати в Стара Загора, заедно със свои колеги издаваха списание „Гласове“. В него публикуваха творби на юристи, имаха и театрална група, изнасяща често представления. Би било много хубаво нещо подобно да се възроди, защото ще е доказателство, че юристите са хора с голяма обща култура, с много широк светоглед. Че са ярки личности, което им помага да упражняват и професията си по-добре. Поне при мен е така.“
Тази година фондацията й закръгля 10 лета. Непрекъснато се организират инициативи в подкрепа на млади таланти, на хора в неравностойно положение. „Юристите трябва да бъдат в първите редици на такива начинания“, категорична е нотариус Коева.
Признава, че също пише стихове, но досега не е публикувала. „Изкуството е духовна необходимост за всеки с нашата професия. Защото работата ни среща с различни съдби и няма как човек да остане равнодушен към чисто житейските ситуации, с които се среща в професията. При мен това съчетание се получава много добре“, прави своя разбор Антония Коева.
Гергана Атанасова: Поезията помага на човека да остане добър, клиентите ни имат нужда от това
Адвокат Гергана Атанасова бе единствената казанлъчанка, участваща в старозагорската изложба-рецитал. „Пиша стихове много по-отдавна, отколкото съм адвокат и юрист – връща лентата назад 47-годишната дама, защитник по призвание. – Имам една издадена книга през 2009 година, награда от конкурса за Дебютна пролет от „Южна пролет“ пак през 2009 година, много награди от национални поетични конкурси, два пъти „Добромир Тонев“, веднъж „Дора Габе“. Занимавам се и с други интересни неща. Преди години бях ръководител на правна клиника за студенти юристи в Казанлък. Сега съм ментор в рамките на програмата „Ейбъл ментор“, която има около XVIII сезон в Казанлък. Член съм на литературно сп. „Кула“. Била съм член на журита на литературни конкурси.“
Няма ограничения в темите, които я вълнуват и карат да посегне към белия лист. „Пиша за абсолютно всичко. Темите са край нас. Няма тема, която да не е преминала през сърцето ми, през ума ми. Писането е всичко, което е край нас – природата, обичта, човешките взаимоотношения.“
Как се съчетава прагматизмът на адвокатската професия с лиризма на поезията? „Изключително добре – отвръща с мекия си тембър Гергана. – Но трябва да призная, че през първите години в кариерата ми на адвокат запазвах в тайна обстоятелството, че пиша – смятала съм, че може би клиентите и колегите ми биха погледнали на мен лековато. С течение на времето разбрах, че няма нищо осъдително в това, пък и урокът от професионалната ми практика е, че няма как да си добър адвокат, ако си лош човек. А литературата и поезията са сред нещата, които помагат на човека да остане добър – да изговори света с красиви думи, да живее красиво, с вкус, с грижа. Клиентите ни имат нужда от това.“
Материала подготви:
Елена ДЮЛГЕРОВА
