С 60 000 $ на милиардера Жан Гетти интернационален екип спасява мозайките в Чинията на Бузлуджа

101
Авторът на проекта за възстановяване на монумента арх. Дора Иванова

Около 1/3 от произведенията на прочути български творци са в сравнително добро състояние, толкова обаче са безвъзвратно загубени, показват досегашните проучвания на специалистите

Интернационален екип от специалисти-реставратори започна на 3 август работа във вътрешността на саморазрушаващата се вече трето десетилетие Чиния на старопланинския връх Бузлуджа, като целта е първо да бъде написана „диагнозата“, а впоследствие през септември-октомври да започне и „лечението“ на 937 кв. м мозайки, дело на над 30 от най-известните български художници от края на миналия ХХ век.

Възпитаникът на университета в Болоня и Сорбоната Радослав Илиев, който, както всички от екипа, работи с предпазна маска заради тоновете стъклена вата, разпилени във вътрешността на Чинията
Доц. Стефан Белишки смята, че консервацията на бузлуджанските мозайки един ден ще влезе в програмата на студентите от НХА

Средствата за амбициозната задача, 60 000 долара грант от фондацията на милиардера Жан Пол Гетти, дойдоха в рамките на програмата за опазване на архитектурното наследство „Keeping it Modern“ 2020, като проектът на арх. Дора Иванова и нейните съмишленици е един от 13-те, за които бяха разпределени общо 2.2 млн. долара преди броени месеци.

Хиляди разпилени по пода тесери за многоцветните мозайки предстои да бъдат събрани и номерирани от студентите

14 души, сред които и студенти от Националната художествена академия, вече трети ден събират парченцата от мозаечните пана, за да ги „сглобят“ някой бъдещ ден. Работата изглежда почти непосилна, защото в изработването на всички пана, включително и на свода, някога са били използвани около 2 милиона тесера: квадратчета с размери 1х1 см и с дебелина от 0.4 см. Материалът за тесерите е разнообразен: има естествени речни камъчета, има от стъкло и полимери, като част от тях са били изработени по специална поръчка в завод на територията на сегашна Украйна.

Проф. Томас Данцл от университета в Мюнхен мислил точно минута, преди да отговори положително на поканата за работа в интернационалния екип

По думите на арх. Дора Иванова до края на август подът на външния и вътрешния кръг трябва да бъде „излизан“. Междувременно реставраторите от България, Германия, Гърция и Швейцария ще трябва да са стигнали до консенсус кои са най-удачните методи за консервацията на творбите.

Засега се знае само, че в двата кръга са били използвани няколко съвсем различни техники, което е истинско предизвикателство, коментира възпитаникът на университета в Болоня и френската Сорбона Радослав Илиев, който в сряда изучаваше състоянието на няколко от най-увредените мозайки на външния кръг. 25-годишният специалист се е завърнал наскоро от Русия, където е участвал в екип за консервацията и социализацията на обект от соц. епохата по бреговете на Москва река.

„Това е най-големият идеологически монумент на територията на Централна и Източна Европа, за съжаление с всяка изминаваща година състоянието става все по-безнадеждно. Хубавото е, че все пак се стигна до момента да влязат специалистите. Предстои да се отговори на два въпроса: единият е технически, другият е етичен. Техническият, макар и труден, не е нерешим. На другия предстои отговор да даде обществото. Като реставратор бих искал след консервацията този монумент да остане и да разказва за миналото на бъдещите поколения“, споделя Радослав.

„Наполеоновата армия е обстрелвала с оръдия Сфинкса в Египет, но ние сме надживели Наполеон, нали…“, с усмивка връща „топката“ гъркинята Лаура Мелпомени Тапини от атинската неправителствена организация „Диадрасис“, която в професионалната си кариера е имала множество срещи с останки от отдавна изчезнали цивилизации както в родината си, така и на други места по света. Завършила е училището за мозайки в Равена, последно е била в Сирия. Твърди, че при срещата си с Чинията почувствала как пред нея се отваря нова… вселена. Аргументира се с наблюдението, че изпълнението на някои от паната (правени са през периода 1978-1981 година) е много по-модерно от най-модерните в момента техники.

Според преподавателя в Мюнхенския технически университет проф. Томас Данцл, който наскоро е бил част от екипа, спасил 500 квадрата стъклена мозайка в Дрезден, участието в бузлуджанския екип ще му даде допълнителен социален, политически и професионален опит. Признава, че отговорил с „Да!“ на поканата от арх. Дора Иванова на минутата.

Сравнява този обект с работата по реставрацията на фасада в Австрия, която била изцяло в руини. С тази разлика, че тук сградата е само на 40 години, а там била от епохата на древния Рим. Надява се на финала на съвместната работа похабените пана да бъдат оздравени до степен да изчакат достатъчно години, през които обществото да стигне до единомислие как да използва съоръжението. За тази цел преди зимата около всяка мозайка ще бъде направено защитна стена, която да я пази от влагата и ледените ветрове, нахлуващи през издънените от вандали прозорци.

Само преди месеци портретът на Енгелс (вляво) бил непокътнат

Смята, че няма много време за отлагане на най-неотложните дейности и сочи образа на Фридрих Енгелс от вътрешния кръг, който до преди три-четири месеца е бил непокътнат, а сега е… наполовина.

„Този обект ще бъде част от бъдещата програма на студентите ми“, отбелязва ръководителят на катедрата по реставрация и консервация в НХА, доц. Стефан Белишки, за когото участието му в новосформирания екип е възможно най-голямото предизвикателство от последните години.

„Нашата работа през следващите месеци ще даде времеви ресурс за набиране на допълнителни финансови средства, надявам се, че нещата няма да спрат само с консервацията на мозайките“, допълва доц. Белишки.

Според арх. Дора Иванова акумулирането на още пари от различни европейски и световни програми ще бъде в голяма степен облекчено, ако най-после от Министерството на културата предоставят на Чинията статут на паметник на архитектурното наследство. Кога ще стане това – тя не е в състояние да отговори, но благодари на старозагорския областен управител Гергана Микова, че прави всичко по силите си като представител на държавата-собственик на обекта да подпомогне работата на екипа.

„При всички случаи трябва да приключим преди настъпването на зимата, за да може мозайките да я посрещнат защитени. Надявам се в един недалечен момент обектът да отвори врати, макар и не изцяло за туристически посещения!“, коментира арх. Дора Иванова.

Всъщност туристическият интерес не е преставал нито за ден, само в сряда около Чинията имаше паркирани поне три дузини автомобили с хора от цялата страна, които искаха да надникнат зад порталната врата и да разгледат вътрешността на лабиринта. Сред тях беше и Емин от павелбанското село Горно Сахране, който е работил по изливането на фундамента през далечната 1974-1975 година като войник от някогашните Строителни войски, но така и не успял да разгледа монумента през годините, когато е бил в „разцвета“ си.

А дежурният полицай разказва как само преди десетина дни се наложило да свалят пишман алпинист, пробвал да стигне до вътрешността по въжена стълба с метална котва, изстреляна с арбалет.

Христо ХРИСТОВ