„Аз съм информирал Европейската комисия за решението на парламента. Обяснил съм им и ясната позиция на България, която е, докато ситуацията в енергийната сфера е такава – а именно въглищните централи правят изключително високи позитивни финансови резултати, които отчасти държавата използва и за компенсации, и се връщат обратно в държавата, докато българската енергетика произвежда ток и за други страни на Балканския полуостров, ние не можем да изпълним този ангажимент към момента.“. Това заяви на 28 януари по Нова TV вицепремиерът по управлението на европейските средства Атанас Пеканов, когото Народното събрание с консенсусно решение на 12 януари задължи да предоговори внесения в ЕК от правителството на „Промяната“ План за възстановяване и устойчивост в част енергетика. Тоест да отпадне поетият ангажимент за намаляване с 40% на въглеродните емисии от въглищните централи до края на 2025 г. на база 2019-а, което вещае затваряне на над 50% от въглищните мощности след три години.
По Нова TV Пеканов обясни, че следващата стъпка е да се „подготви обоснована позиция на България защо ангажиментите по Плана за въглищните централи са невъзможни в текущата ситуация“. Такава позиция щяла да бъде изготвена през следващия месец от Министерство на енергетиката.
„Ние все още нямаме официален отговор, защото те търсят по кой точно член на регламента или по кой механизъм да вървим към едно такова предоговаряне. След като изпратим официалната си позиция за предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост, решението на ЕК ще отнеме поне два месеца“, каза още Пеканов. „Аз искам тези преговори да са успешни и да защитим нашата позиция, но и да реализираме всички тези проекти по Плана, които са ключови за България, както и реформите – законите, които ще отключат потенциала на страната ни“, заключи той.
Възпитаникът на Виенския институт по икономика и Лондонския университетски колеж (със специалност икономическа политика) Атанас Пеканов със сигурност не е посещавал комплекс „Марица изток“, за да бъде наясно, че сигурността на енергийната ни система се крепи на него. Никога не е виждал миньори или енергетици на работните им места, а само синдикалните им лидери по време на срещи в кабинетите на МС.
От „Възраждане“ в прав текст обявиха, че не вярват на Пеканов и затова настояха в екипа на делегацията по предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост да бъдат включени и президентите на КТ „Подкрепа“ и КНСБ.
Да, но въпросната делегация е малко вероятно да стигне до Брюксел, тъй като тепърва, по думите на Пеканов, предстои подготвянето на обоснована позиция на България, после ще се търси по кой механизъм или регламент да започне предоговарянето, после ще „изникне“ нещо още по-бюрократично.
По решение на президента Радев НС ще бъде разпуснато на 3 февруари, а след тази дата никой в парламентарната ни република няма правомощията да пита един служебен вицепремиер какви ги е свършил по линия на приетото от НС решение.
Ако служебният кабинет с вицепремиер Пеканов е искал да бъде осигурена дългосрочната работа на комплекс „Марица изток“ и останалите въглищни централи, защо вместо на пише енергийна стратегия за 30 години напред, енергийният министър Росен Христов и екипът му не започнаха още на 13 януари да пишат обоснованата позиция на България за предстоящото предоговаряне?
Или целта е отлагане… с цел осигуряване на евросредства на определени бизнеси, за които Планът за възстановяване е поредната панацея.
(СН)
