Старозагорци „палят огъня“ на образованието в Солун

199
Солунската гимназия в 1891 година

Навършват се 140 г. от създаването на двете огнища на българската просвета – Солунските български мъжка и девическа гимназии

Тази година се навършват 140 години от създаването на двете огнища на българска просвета в Солун – Мъжката и Девическата гимназии. Тяхното създаване и ръководство е свързано със Стара Загора, с имената на: една от великите личности на нашия народ – старозагорския митрополит Методий, бележитите учени и държавници Андрей Тошев и Начо Начов, един от ръководителите на освободителното движение в Тракия и Македония Иван Гарванов, видния педагог-физик Петко Шаханов и старозагорската майка Тереза – Теофано Попова.

Началото! Откриваме го в спомените на Кузман Шапкарев (1834, Охрид – 1909, София) – бележит деец на борбата за национална просвета и самостоятелна българска църква, учител в продължение на 30 години в Битоля, Струга, Кукуш, Прилеп, Солун и др., създател и пръв директор на Мъжката гимназия, фолклорист и етнограф. Като представител на Българската екзархия и близък съратник и приятел на архимандрит Методий (бъдещия старозагорски митрополит), Кузман Шапкарев е изпратен през лятото на 1880 г. в Солун да подготви откриването на Българската мъжка гимназия „Кирил и Методий“.

По това време градът е център на географската област Македония. Българите в града живеят в пет квартала, имат четири църкви. Преди откриването на двете гимназии в Македония има 667 основни български училища с 949 учители и 36 623 ученици.

Учителите в Мъжката гимназия в Солун. На първия ред е директорът Начо Начов

Спомените му за предисторията на Мъжката и Девическата гимназии в Солун са публикувани в София в сборника „Солун“ през 1934 г. по повод 100 г. от рождението му. Данни за Девическата гимназия съдържат и спомените на първата директорка Царевна Миладинова (1856-1934) – дъщеря на Димитър Миладинов.

Нека не ги преразказваме, а да разлистим покъртителния разказ на Кузман Шапкарев:

„Всичко се нахвърли върху нас да ни довърши, да ни изтреби, да си отмъсти за пораженията и срама, които девлетът (държавата, б.а.) претърпя с примирието в Сан Стефано. Турчинът с ненадминато остървение и незапомнени зулуми (насилие) се надвеси над беззащитната рая. Заредиха се убийства над по-събудените македонци. Мнозина увиснаха на бесилки, по градовете и в страната зацарува терор, какъвто не бе виждан никога дотогава: просто по-събуден българин, който се осмеляваше да подигне поглед, смяташе се бунтовник и биваше безпощадно наказван. Терор такъв, че никой да не посмее да се нарече с народностното си име. Закриха се черкви и училища български, изкупени с дългогодишни страдания и борби… Турският ятаган стоеше като дамоклев меч с много по-голяма сила, отколкото по-преди, над главата на българите. Коварните гърци, верни на своята роля да донасят, клеветяха българите, че се стремели да доведат московеца и в Македония и по тоя начин положиха всички усилия чрез турската власт да повърнат на Патриаршията села и градове, които бяха минали в лоното на Екзархията. Ето така през Руско-турската война и веднага в следващите години всичко, което беше припечелено от българщината в Македония във време на църковните борби, заглъхна, замря под терора на властта.

В тия усилни времена мнозина от интелигентните българи в Македония, учители, свещеници, търговци, успяха да преминат границата и да се приберат на свобода в София и в Пловдив, дето бяха посрещнати като братя от свободните българи, техни сънародници… Най-после, на 5 март 1880 г., и аз успях да побегна при брата ми Петър в Самоков. Сега веч, напоен от свободата, която дишах с пълни гърди, почувствувах се свободен да се движа и се отправих в Пловдив, гост на стария ми приятел Методий Кусевич, протосингел на пловдивския митрополит Панарет, македонски българин от с. Пътеле… На двама ни голямата грижа бе какво да се направи, за да се възстанови учебното дело в нашите краища, да се закрепят общинските народни училища заедно с българските общини, да се открият там, дето бяха закрити, с една дума – просветното дело да се постави на здрави основи, та в близко бъдеще да залей със своята лъчезарна светлина цяла Македония… Идеята за солунските гимназии бе се родила веч и си пробиваше път. Същата мисъл била и у негово блаженство българския екзарх, който оставаше в Цариград. Пред негово блаженство именно ме изпрати дядо Методий с препоръчително писмо, мене, като човек, който познава учебното дело в Македония и е в състояние да го уреди… Върнах се с писмо до Методия и други големци в Пловдив и София, за да се приготви и осигури помощта, която ще се даде от Източна Румелия (до Съединението през 1885 г. Южна България носи това име като автономна на Турция област, б.а.) и от Княжеството (от 1908 г. царство след отхвърляне на васалната зависимост от Турция, б.а.) за издръжката на учебните заведения, които ще се открият… В моето изложение аз препоръчвах новооткритите заведения да се основат в Солун с пансиони мъжки и девически. Всякъде, дето по-преди са съществували български училища и са западнали или са закрити, да се възстановят и реформират, да се закрепят“.

Известно благоприятно обстоятелство за осъществяване на знаменателното намерение е приетият през 1880 г. в Османската империя Закон за вилаетите, който отнема част от възможностите на гърците да контролират българските училища.

И докато в Цариград заседава Европейската комисия за изработване на Органическия устав за управлението на Източна Румелия, в Солун заседава подкомисия за изработване на реформите за Солунски вилает (област), в която българите не участват, както и в Берлинския мирен конгрес. Българите протестират, но следват арести и заточение…

Екзархията одобрява плана на Шапкарев за двете гимназии с Акт на Екзарх Йосиф, а българската община в града закупува място и сгради за двете училища. Откриват се с решение на солунската община и тържествен молебен в началото на октомври 1880 година.

Веднага българите се мобилизират за осъществяване на просветната си идея… „Изпратихме циркуляр във всички общини и известни дейци по учебното дело и започнаха ония върволици от много ученици и ученички, които тичаха да се записват и надминаха 190 души… Работата загъмжа и тръгна напред. Моята въжделена мечта бе вече изпълнена“.

В гимназиите се приемат ученици с предварителен изпит. Провеждат се ежегодни годишни изпити. Добре обзаведени кабинети по химия и физика, богата библиотека. Плаща се такса – по-висока за деца на богати родители, а за по-бедните има минимална такса или пълна стипендия. Има и пансион за деца от далечни краища.

Учебните програми и в двете гимназии са идентични. Изучават се предметите: математика, химия, физика, история, география, психология, естествена история, литература, педагогика, дидактика, счетоводство, старогръцки език, латински език, френски език и турски език. Учители са българи, турци, руснаци и французи.

В Мъжката гимназия е уредена и първата в Солун и в цялата Османска империя Метеорологична станция. От 1887-а до 1896 г. към гимназията съществува двегодишен педагогически курс, а от 1899-а до 1904 г. – търговски курс, от който се обособява Солунската българска търговска гимназия. След Младотурската революция през 1908 г. в гимназията се създава Гимнастическо дружество „Юнак“.

Солунската българска мъжка гимназия е третата пълна гимназия в българските земи след тези в Габрово и Пловдив. Турската власт гледа на нея като на образцово училище. Любопитни са мемоарите на турски държавник: „Българите в Солун имаха една гимназия (има предвид мъжката) с пансион, в която се възпитаваха младежи от всички краища на Македония. Болшинството от християнското население в Македония бе българско. Българската гимназия в Солун беше отлично уредена и както турците, тъй и гърците завиждахме… За учители се изпращаха от България способни и даровити преподаватели, които всички имаха един общ национален идеал…“

Девическата гимназия е първата българска девическа гимназия в Македония. Стартира с един клас и една учителка. Това е дъщерята на Димитър Миладинов – Царевна Миладинова, която по същото време е учителка в Свищов. В началото срокът на обучение е четиригодишен, а от 1907 г. вече е седемгодишен. Преподава се по същия учебен план, както в Мъжката гимназия. Финансова подкрепа получава и от Евлоги Георгиев (единия от братята-ктитори на Софийския университет).

Учители и ученици от Девическата гимназия

Само две години са достатъчни авторитетът на двете гимназии да провокира интереса и на чуждите представителства в Солун, и консулите на Русия, Франция, Англия, Румъния и официалната турска власт да почитат с присъствието си годишните ученически тържества.

Сред първите директори на гимназията (Кузман Шапкарев, Васил Кънчов, Божил Райнов) е и името на видния старозагорски възрожденски книжовник и учен Начо Анастасов Начов – директор от 1897-а до 1901 г., а сред учителите са Гьорче Петров, Константин Величков, Трайко Китанчев, Григор Пърличев, Васил Кънчов, включително и Петко Шаханов, и Иван Гарванов от Стара Загора.

Начо Анастасов Начов е роден на 16 август 1853 г. в Стара Загора в семейството на уважавани родолюбци. Завършва Класното мъжко училище в града и се посвещава на мисията на просветител – учител, книжовник, учен, държавник, член на БАН и на Руския археологически институт в Цариград. От 1870-а до 1878 г. е учител в Чирпан, Стара Загора и Горна Оряховица. След Освободителната война 1877-1878 г. е секретар на руския околийски началник на Свиленград, околийски началник в Ихтиман, Нова Загора и Сливен. През 1884-1885 г. е назначен от областния управител Гаврил Кръстевич за секретар и директор (министър) на вътрешните работи в Източна Румелия. Публикува „Писма на един румелийски българин, чрез които пледира за Съединението. В годините 1887-1888 следва в Историко-филологическия факултет на Петербургския университет.

От 1888-а до 1891 г. е директор на Солунската българска мъжка гимназия. Директорката на Девическата гимназия Царевна Миладинова си спомня с възхищение за колегата си – директора на Мъжката гимназия Начо Начов: „Преди да дойде в Солун, Начо Начов бе заемал високи длъжности в Източна Румелия и при Екзархията в Цариград. Той дойде с готов и голям авторитет. Бе почитан от турската власт и уважаван от солунското българско гражданство. Едър, представителен на вид, Начов имаше маниери на турски паша, умен и ловък в това, което предприема, той издигна името на българските гимназии в Солун до недостигната дотогава висота и блясък.“

Директор на Варненската мъжка гимназия (1891-1898) и автор на историята й за посочения период.

Екзарх Йосиф го привлича за свой помощник в Българската екзархия в Цариград (1898-1909), където продължава просветителската си мисия за подкрепа на училищното дело в Македония и Одринско. Тук пише и първата история на Българската екзархия „Поглед върху деятелността на Българската екзархия 1877-1902 г.“ От 1898 г. е член на БКД (БАН от 1911 г.), а от 1908 г. – член на Руския археологически институт в Цариград. През 1908 г. е избран и за народен представител в 14-ото Обикновено народно събрание. В духа на епохата и Начо Начов съчетава просветителска си дейност с книжовна – и преди Освобождението, и след това той публикува статии и монографии за българския книжовен език, за нови насоки в науката (астрономия), за българската история, издава учебници. Последните години от живота му са в родния град, където и умира на 15 март 1916 г.

Петко Шаханов е роден в Стара Загора на 8 октомври 1858 г. Завършва физика във Физико-математическия факултет на Петербургския университет. Учител е в Старозагорската девическа гимназия, в Девическата и Мъжката гимназии в Пловдив, в Русе и във Втора софийска гимназия. През 1887-1888 учебна година преподава физика в Солунската българска мъжка гимназия. Новатор в педагогическата практика, той създава и оборудва кабинет по физика в гимназията. Един от основателите и пръв директор на Педагогическото училище в Пловдив през 1909 г. Умира в Пловдив на 21 април 1921 г.

Учители в Мъжката гимназия със старозагореца Иван Гарванов

Иван Гарванов е роден на 23 декември 1869 г. в Стара Загора. Баща му загива в Освободителната война по време на боевете за Стара Загора. Иван учи в родния си град, завършва гимназия в Пловдив (1888), заедно с Даме Груев – Военното училище в София, и през 1892 г. – физика в Софийския университет и специализация по физика във Виена. Учител в Българската мъжка гимназия в Солун девет години (1894-1895 и 1902-1903). Създава Българско тайно революционно братство и след колебания за средствата за освобождение на Македония и Одринско се обединява с ВМОРО и е член на Солунския революционен комитет. След неуспешното Горноджумайско въстание от 1902 г. под ръководството на Гарванов Солунският конгрес на ВМОРО в началото на 1903 г. взема решение за Илинденско-Преображенското въоръжено въстание. В навечерието му Гарванов е заточен пожизнено на о. Родос. Освободен следващата година, работи като учител в София и продължава революционната си дейност. Разногласия във ВМОРО – през 1907 г. Серският революционен комитет обвинява Гарванов и Борис Сарафов, че „съвместно с българското правителство инспирират безразборното нахлуване на масови чети във вътрешността“ и им издава смъртни присъди. На 28 ноември 1907 г. по заповед на Яне Сандански Тодор Паница застрелва Гарванов и Сарафов…

Сред учителите в Девическата гимназия са имената на Андрей Тошев и Теофано Попова от Стара Загора.

Андрей Тошев е роден на 16 април 1867 г. в Стара Загора в семейството на видния борец за църковна независимост Слави Тошев и Анастасия Ходжева от с. Магарево, Македония. Основно образование завършва в родния си град, средно – в Одрин, и висше – естествени науки в Женева и Брюксел (1891). Негова съпруга е Екатерина Божкова от Велес. Прекъсва следването си и става учител в Солунската българска девическа гимназия през 1888-1890 г. и 1893-1894 г. През 1891-1893 г. е учител в Стара Загора и Варна, след 1894 г. – в Пловдив, и 7 години – във Военното училище в столицата. Едновременно с преподавателската работа изучава флората на Родопите, Рила, Средна гора, Солунско и публикува проучванията си. От 1898 г. е дописен, а от 1900 г. – действителен член на Българското книжовно дружество (от 1911 г. – БАН). Андрей Тошев е и виден държавник – той е български търговски агент в Битоля (1903-1905), пълномощен министър в Черна гора (1905-1906), в Гърция (1906-1908), в Сърбия (1908-1913), в Османската империя (1913-1914), в Швейцария (1915-1916), в Австро-Унгария (1917-1918) и в Австрия (1918-1920). През 1935 г. е министър-председател на България.

Андрей Тошев

Свързан чрез майка си и съпругата си с Македония, Андрей Тошев винаги си остава българин. През 1932 г. публикува Гарашаниновата концепция за асимилация на българите в тази многострадална българска земя. Със същата твърдост той отстоява българската кауза и срещу гръцките опити в този смисъл. Автор е на 25 научни и научно-популярни статии, учебници и ръководства, сред които за флората, историята и отношенията ни със съседните народи (особено със сърбите), както и на спомени за Стара Загора и Македония. Той създава и Ботаническата градина в столицата. Умира в София на 10 януари 1944 г.

Директорката на Девическата гимназия си спомня с уважение за него: „Андрей Тошев, тогава млад и енергичен учител, умееше да привлича хората с приятна и издържана външност, със своето добро и отмерено слово… Той остана по-длъжко от другите в Солун. Ожени се за дъщерята на едно видно и заслужило в църковните и народни борби семейство Божкови от Велес и с това изглежда още повече се привърза към македонските българи, към общобългарското просветно дело, както дълги години след това доказа с обществената си дейност.“

Теофано Попова е родена на 20 март 1856 г. в Стара Загора, в семейството на абаджията Нено Тодоров, виден гражданин. Завършва Класното девическо училище на Анастасия Тошева и едва 14-годишна е назначена за учителка в него. Омъжва се за Димитър Попов, имат двама сина. Успяват да се спасят през Освободителната война в Свищов и след войната се завръщат в Стара Загора, но върху семейството се сипят трагедия след трагедия. Съпругът й умира, преди да се роди второто й дете. Тя работи като учителка в Казанлък, Севлиево и в Солун (1891-1894). Тук е и управителка на Девическия пансион. След 1894 г. се връща и учителства в Стара Загора. Следва нова трагедия – умира големият й син Димитър (1896) – учител в Свищов. След тази трагедия тя се отдава на обществена и благотворителна дейност. Създава Благотворително дружество „Добрий самарянин“ през 1899 година и е негова председателка 30 години.

И – отново удар – убийството на втория й син, лесничей, завършил висше образование в Австрия. Тази старозагорска майка Тереза и в мъката си върши общественополезната си дейност – надмогва скръбта и се отдава на книжовна дейност: пише няколко драми с исторически сюжет и множество сказки с религиозно съдържание. Чрез завещание дарява цялата си собственост (чифлик в с. Кадиево, 300 дка ниви, 40 дка гори край с. Могила и др.) на сиропиталището в родния си град, което е създала. Умира на 18 януари 1929 г. Днес Домът за сираци в Стара Загора носи името на своята благодетелка.

Славата на двата светилника, както наричат гимназиите, съдейства и за създаване на други български училища в Македония и Одринска Тракия: Класическата гимназия в Битоля, в която през 1899 г. се премества и Класическият отдел на Солунската, Педагогическото училище в Скопие, Одринските български мъжка и девическа гимназии през 1891 г. и много други класни и начални училища, в които преподават възпитаници на тази гимназия…

Гимназията се превръща не само в център на българската просвета и култура, но и на съпротивата срещу гръцката и сръбската пропаганда в Македония. В резултат на сръбската пропаганда в Мъжката гимназия някои младежи са привлечени за безплатно обучение в Белград, но възмутени от опитите за посърбяване там, те вдигат бунт и отиват в България (Даме Груев, Петър Попарсов и др.).

В Мъжката гимназия на 22-24 април 1910 г. се провежда и Първият общ събор на „Българска матица“ – обществено-културната организация на българите в Османската империя (1909-1912) със седалище в Цариград, с ръководители Александър Балабанов и Анастас Наумов.

Гимназията, естествено, се превръща и в център за подготовка на революционери – има структури на ВМОРО (Вътрешната македоно-одринска революционна организация), избухват ученически стачки. В кабинета по физика се провеждат заседанията на Солунския конгрес на ВМОРО (2-4 януари 1903 г.), на който се взема решение за подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. Създателят на кабинета по физика е учителят от Стара Загора Петко Шаханов, а физика преподава и Иван Гарванов, също от Стара Загора.

Ето защо в навечерието на въстанието турската власт се намесва грубо в работата на двете гимназии, смятани за източник на революционни идеи. Арестувани и изтезавани са мнозина ученици.

Неуспехът на въстанието, в което Стара Загора има масово участие и като база за подготовка на въстанически чети, и като пряко участие с десетки въстаници и войводи, остава тъгата по майка Македония и Одринска Тракия…

Гимназиите съществуват до 17 юни 1913 г. На следващия ден – 18 юни, всички български учебни помещения и пансиони са заграбени от гръцки войски, част от учениците са избити, а по спомените на Павел Шатев „около 15 000 тома от библиотеките на българските гимназии и училища бидоха разграбени, разхвърляни по улиците, където гръцки тълпи се гавреха със славянската и българската писменост, като ги изгаряха на цели купища…“

И започват митарствата на двете огнища на просвета – в Струмица и като „Струмишка смесена гимназия“ в Щип, отново в Струмица, в Петрич и през 1920 г. – окончателно в Благоевград, където съществува и до днес под името Национална хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“.

За всичките 33 години на съществуването си в Мъжката гимназия се обучават 5 820 ученици, а в Девическата – 5 154 ученички. Ето и малка част от достойните потомци – възпитаници на Мъжката гимназия: Андрей Ляпчев, Александър Балабанов, Димитър Талев, Борис Сарафов, Даме Груев, Гоце Делчев, Тодор Александров и много други…

Имената на създателите, ръководителите и възпитаниците на двете гимназии не са забравени – защото не ще открием и сянка на съмнение относно националната им идентичност – нито гръцка, нито сръбска, а българска. Както и относно просветителската и освободителната им мисия. И не е случайно, че тъкмо през 1913 г. митрополит Методий публикува доклада си, който е изнесъл пред Славянското дружество в Петербург 15 години преди това – „В Македония само сърби нема“…

Създаването и авторитетното дело на двете български гимназии в Солун е само една от множеството ярки демонстрации на българската национална кауза. В епоха, когато пред смъртна опасност най-интелигентната част от народа ни смело е отстоявала тази кауза в името на свободата на всички български земи.

Ледник Солун на Земя Греъм в Антарктида е наименуван „на Солунската гимназия, българско просветно средище в град Солун в края на 19 и началото на 20 век, понастоящем в град Благоевград.“. Век по-късно – на 5 март 2014 г., в град Солун е поставен паметен знак на местонахождението й.

Лилия ФИЛИПОВА, историк