Уникален автограф на Захари Стоянов се съхранява във фондовете на Регионална библиотека „Захари Княжески“ – Стара Загора. Той е поставен върху титулната страница на книгата „Васил Левски-Дяконът. Черти из живота му“, издадена от Т. Гатев през 1884 година и гласи: „На брат ми Василия. З Стоянов“. За съжаление липсват данни по какви пътища книжлето е стигнало до създадената с нарочно решение на някогашното ИК на ОНС – Стара Загора през април 1954 година хранилище на книжовността.
През десетилетията в отдела за редки и ценни издания са постъпили над 2000, отпечатани преди 1876 тома, като сред най-старите е „Разговорник греко-българский: За ония които желаят греческий язык, да се научат при когото и една кратка болгарска история приложи се“ на Христаки Георгиев Павлович, издадена през 1835 г. в Белград.
Повечето от старопечатните издания са придобивани чрез дарения, като сред най-големите е личната библиотека на старозагореца Недю Александров. Тя ще може да бъде видяна за Деня на народните будители в Регионалната библиотека „Захари Княжески“, която съдържа 1876 тома.
Богатството е било събирано в продължение на 7 десетилетия от дългогодишния секретар на митрополиите във Велико Търново, Сливен и Стара Загора, което той дарява малко преди кончината си през 2000 година.
Дарението е било придружено от саморъчно подготвен каталог, а всяко едно от томчетата е с неговия личен печат и инвентарен номер. Сред най-ценните неща са екземпляр от „Протоколи на Българския народен събор в Цариград през 1871 г.“, публикуван от Светия Синод през 1911 година, какъвто нито една друга библиотека в Града на липите и околностите не притежава. Редом с печатните издания Недю Александров (1904-2000) завещава и свои ръкописи, сред тях са изследванията му за Великотърновската епархия и нейните манастири, три тома проучвания за Старозагорската митрополия, за живота и делото на митрополит Методий Кусев и залесяването на някога голия Ахмак баир, превърнал се в еталон на парк. Голяма част от книгите носят автографи от авторите си, сред тях е и даденият през 1954 г. от тогавашния патриарх Кирил върху произведението му, посветено на личността на Охридския и Пловдивски митрополит Натанаил (1820-1906). Сред най-старите издания е книгата „Заветът на Василия Естатиева, сина Априлов“ от 1894 г., а интерес за изследователите представлява ръкописен документ от 1882 г. за изграждането на храм-паметника на Свободата в подножието на връх Шипка.
За официалния си рожден ден (3 април), отбелязан почти безшумно заради коронавирусните ограничения и парламентарните избори служителите на РБ „Захари Княжески“ извадиха на показ псалтир от 1824 година, отпечатан в Букурещ от Анастас Полизов, Добри Бакалооглу и Стефан Попович. Редом с него са няколко уникални миниатюрни томчета с размери от 5 до 11 см, сред тях е и немско-български речник с 1 200 думи. В едно от фоайетата пък е подредена изложба с плакати за събития от историята на библиотеката.
Христо ХРИСТОВ
