Съдбата на рок поета и автор на култовата „Оловният войник“ Александър Петров ще бъде темата на следващия документален филм, над който вече работи режисьорът Костадин Бонев, чийто последен филм „Гео Милев в лабиринта на времето“, по мотиви от романа на Христо Карастоянов „Една и съща нощ“, ще има световна премиера в Стара Загора на 15 януари от 17:00 часа в Регионална библиотека „Захарий Княжески“. Медията ни припомня, че входът за прожекцията е свободен, но посетителите трябва да притежават зелени сертификати.
През репортер на медията ни Бонев уточни, че идеята за лентата, посветена на автора на поемата „Септември“, се зародила още при първото прочитане на „Една и съща нощ“, още тогава, пътувайки към Гърция, от автобуса позвънил на живеещия в Ямбол белетрист Христо Карастоянов и двамата си уговорили среща. Впоследствие романът бил поставен от Иван Добчев на сцената на Народния театър, появило се първо, а после още едно продължение във формата на „Т. като Ташкент.“ Отдавна е готов сценарий и за игрален филм, но реализацията му не се знае кога и дали ще се осъществи най-вече заради необходимостта от много голямо финансиране, което поне на този етап не виждал откъде ще дойде.
Бонев си припомня, че и другата му вече култова лента за Вапцаров „Пет разказа за един разстрел“ тръгнала от случайно намерен в Златния фонд на БНР запис на гласа на баба Елена Вапцарова. Тогава страшно лекомислено си казали със сценаристката Ивайла Александрова: „Колко интересно! Дай ще направим един документален филм!“. И сагата продължила 4 години.
Снимките на „Гео в лабиринта на времето“ са продължили почти 3 години, преди това имало задълбочена работа в Държавния архив и фондовете на народните библиотеки в София и Пловдив, преровени били архивите и на процеса от 1953-1954-та години по повод разкритите край София масови гробове, където е открит и черепът с изкуственото око на поета. Костадин Бонев припомня, че тогава са били произнесени 6 смъртни присъди над преките палачи на Гео Милев, но те впоследствие са били заменени с различни срокове в затвор.
Покрай съвместната си работа с Христо Карастоянов се сблъскал с млади поети, и не само млади, които завъртат кръга и се връщат в изходна позиция. Те започват да се срещат с анархисти, както Гео Милев го е правил през 1925 година. Неосъзнато, вътрешната необходимост ги карала. Тоталното неприемане на официозната литература. Нарочното смачкване на стиха. И това му се струвало безумно интересно. Припомня, че точно такива младежи направили няколко спектакъла в театър „Сфумато“. Събирали само млада публика и четели стихове, като се състезавали два отбора: единият отбор – от актьори, а другият – от поети. Тогава му хрумнала идеята да потърси от тези млади хора отговор на въпроса: „Добре, Гео Милев доброволно си е сложил главата в торбата. Ти днес можеш ли да го направиш? И за какво?“. Най-голямото клише за Гео Милев е, че е загинал и убит заради поемата си „Септември“. Толкова по-прозаично е всичко. Както казва един от персонажите на Христо Карастоянов: „Гео Милев го затри голямата му уста“ и припомня, че когато в София идват английски парламентаристи, за да питат какво се случва тука, има ли наистина големи масови убийства 1925 година… всички за замълчали, единствен Гео Милев им разказал всичко от начало до край.
За документалната си лента Костадин Бонев е събрал пъстра амалгама от изявени творци, сред тях личат имената на Иван Добчев, автора на манифеста на новата социална поезия проф. Владимир Сабаурин, основателката на театралната работилница „Сфумато“ проф. Маргарита Младенова и актьорите Ованес Торосян и Милена Ерменкова, автори на поетично-документалния спектакъл „Кинжал“ за творчеството на Гео. В него Ованес играе Поета, а Милена – съпругата му Мила. Включена е и една от младите звезди на „Сфумато“ Станислав Кертиков, а в гласа на разказвача зад кадър мнозина ще разпознаят любимата си актриса, родената в Града на липите Койна Русева. Част от тях ще бъдат на премиерата, която е тази събота в Стара Загора.
Режисьорът сподели, че имал желанието да интервюира художника Иван Вукадинов, който десетилетия наред отказва да излага творбите си у нас след яростен сблъсък с управниците, но накрая се отказал от страх да не го разболее предвид почтената му почти 90-годишна възраст.
Бонев препоръча на младите литературни изследователи и историци да поработят върху изключително интересните отношения между Гео Милев и Никола Вапцаров с техните бащи – издателя и книжар Мильо Касабов и харамията Йонко Вапцаров.
За поканата към актьора Ованес Торосян го мотивирала невероятната му прилика с Гео Милев, а впоследствие решил да „го събере“ със съпругата му Милена Ерменкова, за да проследи взаимоотношенията между Поета и съпругата му Мила, което по думите му станало „истински гвоздей“.
На въпроса дали Торосян ще се появи и в игралния филм по сценария от „Т. като Ташкент“, Костадин Бонев е скептик, тъй като нямало никакви индикации за скорошната реализация и желанието актьорът да бъде по възможност на възраст близка до годините на героя.
За пореден път той прикани обществото ни да повярва в младите и техните възможности и припомни, че самият Гео Милев е убит едва 30-годишен. При вестта за гибелта му баща му Мильо Касабов възкликнал: „Господ изпрати на фамилията ни един човек и ние не успяхме да го овардим!“. Тогава той забранил на близките да слагат траур в продължение на цели 12 месеца. Лайтмотивът на филма е въпросът: „Защо официалната власт в България се страхува от своите поети? С какво е бил непоносим гласът на Гео, че да бъде накаран да замлъкне по този брутален начин?“.
„Гео Милев в лабиринта на времето“ излиза на екраните с финансиране от НФЦ, на първо време той ще бъде пуснат в киномрежата, но се очаква и показването му на телевизионните екрани.
Христо ХРИСТОВ
