Намираме се по средата на нищото, каза Димитър Манолов, а Пламен Димитров предупреди за напрежение в няколко сектора
Може да бъде направен опит цената на кризата да бъде прехвърлена върху работещите хора, заявиха на съвместна пресконференция днес президентите на Конфедерация на труда „Подкрепа“ и на Конфедерация на независимите синдикати в България – Димитър Манолов и Пламен Димитров.
„Намираме се в средата на нищото, нямаме реален партньор, с когото да водим стратегически преговори“, отбеляза Димитър Манолов, цитиран от БТА. „Предизвикателствата не са никак малко, сред тях са доходите, макар и в последния работен ден на парламента да имаше решение, което никой не харесва“, допълни той.
Припомняме, че с гласуваната промяна в Кодекса на труда парламентът реши минималната работна заплата да се определя като 50% от средната, считано от 1 януари 2024 г.
Синдикатите подкрепиха решението частично, като се обявиха против закотвянето на съотношението, без да дава възможност за гъвкавост при тристранни преговори и евентуално по-висок размер на минималната заплата. Според европейската директива за адекватни минимални работни заплати се отчитат много на брой индикатори, единият от тях е издръжката на живота, припомниха синдикатите.
Големи са критиките срещу модела и от страна на работодателските организации, според които възприетата формула е заплаха за сигурността на икономиката. Те дори обявиха, че ще оспорят парламентарното решение пред Европейската комисия и Международната организация по труда.
„Има напрежение в няколко бранша, като например в „Български пощи“, където се събират подписи за стачни действия. Подобна е ситуацията и във ВиК сектора и градския транспорт в София“, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров.
По време на събитието в централата на КТ „Подкрепа“ бяха представени актуализираната съвместна декларация с мерки в областта на доходите, зеления преход и енергетиката и трудовите права, както и данни за социалното напрежение в страната и готовността за протестни и стачни действия.
Двата синдиката настояват за ръст на доходите, който да компенсира инфлацията за годината, но не по-нисък от 15% в частния и държавния сектор. За агенциите, работещи на терен, двете конфедерации искат увеличение на заплатите с 20%.
„Минималната работна заплата трябва да се качи още от юни тази година до 850 лева с приемането на бюджета за 2023 г., а от началото на 2024 година да стане 1000 лева“, смятат КТ „Подкрепа“ и КНСБ. Синдикатите искат още въвеждане на необлагаем минимум, равен на МРЗ, което ще стимулира потреблението и ще намали неравенството.
