Симеон Караколев: Тази година отчитаме огромен интерес към българското агнешко месо

259
Съпредседателят на НОКА Симеон Караколев

Това заяви за „Старозагорски новини“ съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА)

– Г-н Караколев, с какво настроение овцевъдите в страната посрещнаха тазгодишните празници? Какъв е пазарът на овче месо тази година?

– Според мен тази година животновъдите у нас бяха изненадани. За разлика от други години обаче този път имаме положителен оттенък. Овцевъдите са изненадани от много високия интерес към агнешкото. От друга страна е високата цена, на която се купува. На едро достигаме нива от 6.50 лв. – 7 лв. на килограм без ДДС. Истината е, че ние като организация прогнозирахме такъв скок, който се обяснява и от покачените цени на фуражите, с които изхранваме нашите стада. Радостни сме, че интересът към агнешко действително е много голям. Смятам, че колегите са доволни от продажбите и няма останали агнета. Мисля си, че това е един добър знак.

– Като че ли за първи път от много години около тези празнични дни, в които по традиция агнешкото месо присъства на трапезата, изразявате задоволство от ситуацията на пазара?

– Действително е така. Според нас причините за това са няколко. От една страна това е стриктният контрол по границите. Той ограничи значително вноса на такива продукти от други страни. При подобна ситуация резултатът не закъснява. Когато имаме такъв стриктен контрол, значителна част от вносителите се отказват, тъй като не желаят да си създават излишни грижи. Притесненията, че ветеринарните власти могат да открият нередности, поради които да спрат вноса на дадено количество агнешко, видимо демотивираха търговците за подобни активности. Затова целият пазар разчиташе единствено на произведено в България агнешко месо. Смятам, че това е много добър знак. Нека сега фермерите да бъдат още по-добре подготвени за кампанията догодина.

– Успя ли българското производство да отговори на нуждите на вътрешния пазар?

– Категорично успя. Имаме достатъчно животни у нас, които да подсигурят цялото необходимо количество. Тази година по празниците действително имахме някои затруднения, но въпреки това смятам, че се справихме. Надявам се, че за следващите великденски и гергьовски празници колегите ще планират още по-добре броя на животните, които отглеждат в своите стада. Трябва българските фермери да разполагат с достатъчно агнета за следващата кампания, защото смятам, че хората се убедиха във вкусовите предимства на местния продукт.

– Говорейки си за вноса, кои са конкурентите на българското агнешко месо?

– Когато говорим за конкуренция, трябва да имаме предвид, че визираме единствено тази на вътрешния пазар. България почти вече не изнася. Всичко достига до местния пазар. По отношение на конкуренцията се запазва съревнованието ни с произведеното в Румъния и Северна Македония. При вътрешния български пазар вносното месо от две години основно идва от Скопие. Тази година то изчезна от нашия пазар за щастие, което отвори възможност за българските производители.

– Споменахте, че цената на едро достига до около 6.50 – 7 лв. за килограм. Но през изминалите дни агнешкото се предлагаше в търговските обекти и хипермаркетите на почти три пъти по-висока цена. Не е ли твърде голяма разликата при стойността на агнешкото месо по пътя от фермата до трапезата?

– Пазарът е такъв, какъвто е. Няма как ние като производители да влияем на крайната цена, на която се предлага произведеното от нас българско месо. Затова неведнъж сме отправяли призиви към българските потребители да отидат до най-близката ферма и да си купят. Ако това не им е възможно, тогава всеки трябва да преценява според своите възможности. Така или иначе тази година е малко по-различна в ценово отношение. Виждаме на някои места месото се търгува за по 17 – 18 лв., а на други – за 13 лв. Пазарът тази година има своите особености, които обаче се диктуват от потребителя, а не от производителите.

– Г-н Караколев, успя ли секторът да се съхрани през отминалите 14 пандемични месеца? Съумяха ли стопаните да устоят на предизвикателства, дошли преди всичко от намаленото потребление в последната година?

– Изключително трудни времена, но смятам, че успяхме да прескочим тази турболенция. Надявам се, че това изпитание вече ще остане зад нас и ще можем с една по-голяма сигурност и увереност да гледаме напред. Факт е, че на места все още се забелязват колеги, които са по-предпазливи във всяко едно отношение. Това обаче е напълно нормално.

– Какви са очакванията на овцевъдите и козевъдите у нас за стопанската 2021 г.?

– Тепърва започва настоящата стопанска година за нас, фермерите. Надяваме се, че тя ще бъде много, много по-добра не само от пандемичната 2020 г., но и от предходните. Дано не се сблъскваме с аномалиите, които имахме преди 12 месеца. Нека успеем да подготвим своите фуражи нормално, да произведем необходимите количества за нашите стада и да се радваме на повече сполука. Липсата на сътресения при нашето производство се отразява положително и на самите потребители. Надявам се, че ще имаме един балансиран производствен процес.

Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ