За пореден път в общественото ни пространство лумна дебатът „за“ или „против“ махането на Паметника на Червената армия в София. Сякаш сме решили проблемите с изчезващото си население, най-ниския стандарт на живот в ЕС, клокочещата корупцията и отскоро главоломната инфлация, която още повече довърши българина.
Столичната управа като че ли няма други належащи проблеми за решаване и гласува да премахнем един исторически монумент, който при добро стопанисване е интересен начин да се засили туристическият интерес към София.
Водещи световни столици имат паметници на Червената армия, не по-малко скромни от нашия, но дебатът за премахването им никога не е стоял на дневен ред. Например във Виена Паметникът на Съветската армия освободителка се намира в самия център на града, между дворецът „Белведере“ и църквата „Карлскирхе“, две от най-емблематичните за австрийската столица места.
В Будапеща пък Паметникът на съветските войски е точно пред американското посолство и до паметниците на двама от американските президенти. И в Будапеща, и във Виена паметниците са в изрядно състояние, почистени и поддържани. Мнозина туристи се снимат пред тях, дали защото те са част от историята, дали заради сантимент, носталгия или просто любопитство, но те остават популярни и до днес. Нека не се забравя, че Червената армия се е сражавала срещу най-голямото зло, което Европа е срещала в историята си – хитлеро-фашизмът.
В друга държава – САЩ, основен геополитически конкурент на днешна Русия, има паметник на Владимир Ленин в град Сиатъл, отново на централно място. В Париж има площад, парк и метростанция, посветени на битката при Сталинград, решаваща за хода на Втората световна война.
Тук е редно да се зададат въпросите: С какво по-точно пречи на българските местни власти Паметникът на Съветската армия? Защо този паметник не се поддържа от държавата? Защо няма контрол над леещата се вандалщина над него? Ще бъдат ли повдигнати обвинения на вандалите, или те ще се разхождат като герои по медии и сутрешни блокове?
Аргументът, че поругаването на паметника е срещу войната в Украйна, изобщо не е логичен, тъй като СССР не е Русия, Съветската армия не е била само руска, там са се били и много украинци, беларуси и други народи от СССР и като цяло е много нецивилизовано и дори антиевропейско да се рушат монументи в ХХI век.
Българите е редно да се замислим, тъй като винаги взимаме за пример нашите западни съюзници какво правят те с културното си наследство, макар и от студената война, и какво правим ние. Ако днес започнат да се поругават и събарят безнаказано съветски паметници, утре няма ли да започнат да се горят творби на писатели, поети, културни дейци като Михаил Шолохов, Владимир Висоцки или Борис Пастернак. Не напомня ли сегашното време на една тъмна епоха, точно срещу която се бореха съветската Червена армия и обединена Европа?
В заключение България е единствената държава, загубила Втората световна война, но спечелила територия. Надали това е станало заради благосклонността на Уинстън Чърчил, за когото е известно, че е недолюбвал българите още по време на Първата световна война.
Веселин КИРОВ
Поглед.инфо
