Свикват международна конференция заради Чинията на Бузлуджа

1134
Реализирането на идеята Чинията на Бузлуджа да стане туристическа дестинация става все по-реалистично

Форумът ще разгледа възможностите за консервиране на монумента и интегрирането му като туристически обект

Казанлък ще бъде домакин на международна конференция, посветена на културно-историческото наследство и в частност перспективите по реставрация и консервация на бившия паметник на БКП на връх Бузлуджа, известен още като Чинията, и интегрирането му като туристически обект. Форумът ще се състои на 22 и 23 юли, а участниците в него ще могат да се включат и онлайн. Това обявиха днес на среща с журналисти в Града на розите проф. Йорг Хаспел, президент на Международния комитет за културен туризъм (ИКОНОМОС), Германия и главен координатор на проектите, финансирани от Фондация „Гети“, д-р Санийн Михелич – директор на Археологическия музей в Загреб, и реставраторът Радослав Илиев, който е част от екипа на арх. Дора Иванова. „Наред с идеи и практики за консервация на паметника имаме ясната цел да отворим дебат за мениджмънта и възможностите, с които този паметник разполага“, заяви д-р Михелич.

Чуждестранните представители са провели среща с кмета на Казанлък Галина Стоянова, под чийто патронаж ще бъде реализирана конференцията. Организатори са представителствата на Международния комитет за културен туризъм в България и Германия. Участие във форума ще вземат още Фондация „Проект Бузлуджа“, „Европа Ностра“, Фондация „Гети“ и др. Идеята за провеждането на конференция е срещнала подкрепата на ръководството на общината, разкри проф. Йорг Хаспел. Той подчерта, че предстои Казанлък да изготви свой туристически план, паралелно с който ИКОНОМОС ще изработи собствена стратегия за интегриране на паметника Бузлуджа. „В хода на този процес ще поддържаме много близък контакт с ръководството на община Казанлък. Целта е да създадем продукт, който в бъдеще ще развие ролята на монумента на връх Бузлуджа като туристическа дестинация. Да интегрира Чинията към археологическите и исторически дадености на общината в лицето на тракийските гробници и паметника Шипка“, коментира проф. Хаспел.

Участниците в брифинга

„Реставрация на следвоенното наследство на изкуството и архитектурата в Централна и Източна Европа“ е заглавието на конференцията, която ще бъде разделена на четири части. В първата ще бъдат дискутирани възможните решения за запазване и консервиране на паметника. Във фокуса на втория панел ще бъде новото значение на Чинията. Проф. Хаспел коментира, че в дискусията ще бъдат приведени практики от други подобни обекти, давайки пример с Берлинската стена. „Що се отнася до мозайките на паметника, искаме да бъдат дебатирани конкретни решения затова как да действаме с липсващите части. Дали да оставим нещата така, както са в момента, показвайки отражението на събитията след промените през 1989 г., или пък те да бъдат възстановени“, обясни проф. Хаспел. Той беше категоричен, че инициативата за реставриране на паметника на Бузлуджа няма за цел да възвеличава социалистическото минало. „Ние трябва да премислим какъв е потенциалът на това място за бъдещи употреби. Как можем да го свържем с останалите туристически забележителности. Това е един общ културен пейзаж. Ако имаме такъв интегриран градски подход, тогава паметникът на Бузлуджа ще бъде с много по-силно значение и ще привлича нови и нови групи туристи“, каза още проф. Хаспел.

Реставраторът Радослав Илиев, който е част от екипа на арх. Дора Иванова – председател на Фондация „Проект Бузлуджа“, посочи, че предстоящата в края на юли конференция си поставя за цел преди всичко да чуе мнението на жителите на Казанлък. „Паметникът Бузлуджа не е само технически въпрос или финансов въпрос. Това е отправна точка за това как ние действаме с обекти, които никога повече няма да бъдат ползвани по своето предназначение. Трябва да помислим какъв е потенциалът на това място за бъдещи употреби. Тогава въпросът няма да опира само до това да намерим пари, за да запазим това наследство. Тогава ще можем да включим този обект в една богата програма от места, интересни за туристи от всички краища на света“, отбеляза Илиев.

Близо 60 000 долара, осигурени от Фондация „Гети“, бяха инвестирани за консервация на Чинията на Бузлуджа, реализирана от екипа на арх. Дора Иванова. Следващата голяма цел е изграждането на покрив, който да предпазва монумента от влиянието на времето. За целта проф. Хаспел коментира, че ще бъдат търсени възможностите на европейските програми. Специалистът подчерта, че наред със средства и идеи екипът, ангажирал се с развитието на паметника, се нуждае и от време, за да изпълни своите амбициозни планове.

Живко ИВАНОВ