Рисковото развитие на българската енергетика без енергийна стратегия

2455
Инж. Щерьо Щерев

Националната сигурност на една държава се отстоява и гарантира не само с оръжие и добре обучена армия. За да ги има тях в достатъчно количество и качество, са необходими на първо място развита конкурентоспособна индустрия и силна икономика, а те от своя страна се нуждаят от стабилна независима енергетика, предлагаща непрекъсваща 8760 часа в годината качествена и евтина електрическа енергия. Необходими са и подготвени инженерни, технически и икономически кадри за всеки един отрасъл. За съжаление такива липсват на първо място във висшето управление на българската енергетика. През последните години управляващите политически партии са назначавали за министри лица, които са без необходимия професионален опит и познания, в която и да е област на българската енергетика. Определяни като енергийни експерти, те дори нямат представа, че без технически, технологично, икономически и социално обоснована национална енергийна стратегия не могат да се вземат и реализират важни управленчески решения за ефективното развитие и модернизиране на българската енергетика с оптимално обосновани инвестиции. Критериите, по които са избирани тези „експерти“, са: да са верни на партията, която ги излъчва; да се съобразяват с интересите на партийните спонсори и да спазват стриктно /до престараване/ директивите на Брюксел, независимо дали те съответстват на българските национални интереси, особено в областта на т.н. „зелен преход“. Последствията са трагични за българските граждани и държава. Цената на електрическата енергия достигна непосилни стойности за мнозинството български граждани. Много средни и малки предприятия прекратиха своята дейност поради неплатежоспособност. Енергийно бедни са половината български граждани, които мръзнаха през относително топлата зима и мнозина от тях се затрудняват да си платят използваната електрическа енергия за насъщните си битови нужди. Не войната между Русия и Украйна е причината за високия скок на ценита на електрическата енергия, както се опитват да ни внушат управляващите политици. Причината е в неадекватните политически решения на управляващия брюкселски елит в областта на енергетиката, налагащ на държавите в Европейския съюз „зеления“ преход към беземисионна икономика в съкратени срокове.

Откровената лобистка политика в услуга на големите банки и корпорации с интереси в производството на ВЕИ-съоръжения и техния пласмент е разрушителна за европейската индустрия и икономика. „Бодряческите“ доклади на ЕВРОСТАТ за увеличена енергоефективност и намалена консумация на електрическа енергия, за ръста на брутния вътрешен продукт са прах в очите на потърпевшите европейски граждани и служат за „опорки“ на нашите политици да прикрият своето унизително, безгръбначно и безропотно подчинение на брюкселските директиви. Министърът на енергетиката не изпълни Решението на 48-то Народно събрание да предоговори внесеният от правителството на Кирил Петков и Асен Василев План за възстановявяне и устойчивост в Европейската комисия, където трябва безусловно да отпадне несъгласуваният от народните представители ангажимент „за 40% намаление на парниковите емисии спрямо 2019 година до края на 2025 година“. В преговорите с Брюксел не бяха включени председателите на двата синдиката, каквато беше препоръката към решението на Народното събрание.

Ръководството на МЕ не се съобразявя с официалните статистически данни. България отдавна е изпреварила всички европейски държави в декарбонизирането на енергетиката и индустрията си. Нашите емисии на парникови газове са намалени с над 55% спрямо емисиите на базовата 1990 г., които са недостижима цел към 2030 г. за много от големите европейски държави. Общоевропейските парникови газове са намалени едва с 30 % за периода 1990 – 2021 г. Що се отнася до парниковите емисии от големите, източномаришки, въглещни централи, те са в приетите европейски норми. /Виж приложените таблици 8 и 12 от Енергийната стратегия на БАН, 2016 г./

Азотните оксиди след сероочистващите инсталации на трите големи централи са средно по-ниски от европейските норми. А степента на улавяне на серния диоксид е 97 – 98 %.

Доказателство за прецизната работа на пречистващите съоръжения на ТЕЦ „Марица изток-2“ са замерените средночасови и средодневни качествени показатели на въздуха, дишан от жителите на с. Полски градец, което се намира на около 1 км. по права линия, южно от ТЕЦ-2 и на около 4 км. североизточно от втория по големина ТЕЦ „Контур Глобал“ „Марица изток-3“.

В таблицата на фиг.17 са показани данните за съдържанието на живак /Hg/ във газовете след сероочистващите инсталации на ТЕЦ-2. Те са над два пъти по-малки от европейската норма и са коренно различни от тези в клеветническите доклади на „зелените“ НПО-активисти, които те системно изпращат до природозащитните институции към ЕС и ООН. Много от българските политици и журналисти доверчиво цитират неверните данни, като по този начин затвърждават негативната представа за Минно-енергийния комплекс „Марица изток“. За съжаление ръководството на Министерството на енергетиката не прави нищо за да ги опровергае.

Защо „зелената“ пропаганда у нас чрез медиите безпроблемно внушава на българските граждани, че сме закъснели с декарбонизацията на енергетиката и индустрията и настоява да се закрият вълищните ТЕЦ до края на 2025 година, докато големите компании, които са представени на борсовите пазари в глобален мащаб, по данни на Ройтерс и цитирани от БТА, ще надвишат своя „въглероден бюджет“ още през 2026 година.  Въпреки ангажиментите, които са поели, се очаква големите фирми да отделят при своята дейност 11,2 гигатона въглероден диоксид в атмосферата през тази година, идентично на количеството, което е отделено и през 2022 година. По този начин те са на път да повишат средната глобална температура с 2,7 градуса по Целзий до края на века, се посочва в доклад на МSCI /Ем Ес Си Ай/. Тях никой не ги притиска да се затворят, защото били структуроопределящи. А нима нашите големи фирми „Аурубис“, КЦМ-Пловдив, Стомана-Перник, Нефтохим-Бургас и други металургични и химически заводи, както и въглищните мини и термични централи в комплекса „Марица изток“ не са структуроопределящи? При това Минно-енергийният комплекс „Марица изток“ е в списъка на стратегическите обекти, гарантиращи енергийната независимост на България. Ръководството на МЕ пренебрегва всички тези факти, както и възложената му задача с Решението на 48-то Народно събрание да предоговори с Европейската комисия Плана за възстановявяне и устойчивост, където да отпадне безусловно ангажимента „за 40% намаление на парниковите емисии спрямо 2019 година до края на 2025 година“. Министърът на енергетиката злоупотребява и с правото си на принципал на държавното дружество Мини „Марица изток“ ЕАД, като се разпорежда с неговото имущество в разрез със законите на страната. Без тръжни процедури се опитва да раздава от земите на дружеството на подбрани от него фирми /по неизвестни критерии!?!/ за изграждане на фотоволтаични паркове. В тази връзка възниква въпросът: кой и как разреши да се промени предназначението на рекултивираните от мините площи с над тридесет годишна гора по южната граница на Рудник“Трояново-3″? След като са рекултивирани и залесени, площите са предадени от мините на държавния горския фонд. Сега частна фирма е изсякла гората и монтира фотоволтаичен парк върху тази площ и върху съседната, рекултивирана с 40 см. хумусен слой за селскостопанско ползване. Чия е тази фирма и как е получила разрешение за такова строителство върху площи от държавния горски фонд? Въпроси, които вълнуват работещите в комплекса и чакат отговор от компетентните органи.

На среща с миньорите, министърът на енергетиката прави неуспешен опит да ги убеди, че изграждането на фотоволтаични паркове върху минни терени е в тяхна полза, и че им се гарантират работни места със същото заплащане и придобивки. Миньорите го обвиняват в лъжа и го освиркват. В отговор той ги заплашва: „Вие ще видите, какво ще стане…!“ Наистина след тази среща случайно, или не, товарите на ТЕЦ-ли в комплекса намаляват, съответно пада консумацията на въглищата, съответно падат приходите на дружествата. В замяна се увеличава вносът на електро-енергия от Румъния, който в отделни нощи надхвърля 1200 МВт, като обяснението на министъра е, че това е зелена енергия. В същото време е констатиран увеличен внос на ел. енергия от Турция и Сърбия, към които ние сме традиционни износители. Това са страни, които не са в ЕС и не търгуват с парникови емисии, а термичните им централи са без сероочистващи съоръжения. Парадокс е, че Мини „Марица изток“ ЕАД продават лигнитни въглища на Сърбия, които се извозват с влакосъстави, автосамосвали и шлепове по р. Дунав до Белград, където се изгарят в ТЕЦ и ние купуваме произведената ел. енергия от тях, за сметка на нашите изнемогващи ТЕЦ-ли, които са на разстояние „един хвърлей“ от мините… Това дава представа от една страна, каква е тежеста на цената от 90-100 евро на тон въглероден диоксид върху цената на един мегаватчас от източномаршките централи, а от друга и безхаберието на един министър, който е готов да ликвидира Комплекса „Марица изток“, който произведе над 40% от електрическата енергия на България през 2022 година.

За пореден път ще напомня специално за министъра на енергетиката, защо източномаришките ТЕЦ-ли са жизнено необходими за енергийната система. Чрез тях се регулират качествените показатели на системата – честота и напрежение. Централите в „Марица изток“ най-бързо и ефективно извършват първичен контрол на честотата, вторичното регулиране и третичното регулиране за бързо възстановяване на резервите от първично и вторично регулиране.* Неравномерната работа на фотоволтаичните паркове могат да предизвикат разпадане на системата и само въглищните централи на комплекса могат бързо да я възстановят и да спасят индустиалните предприятия от големи аварии и щети.

Като се има предвид, че реалната ефективност на инсталираните мощности на фотоволтаичните инсталации в годишен аспект са около 9,25 %, то равностойната замяна на инсталираните електропроизводствени мощности в източномаришките ТЕЦ предполага изграждането на фотоволтаичен парк с пикова инсталирана мощност от 32 000 МВт. плюс компенсиращи батерии и резервиращи ги газови ТЕЦ.

ТАБЛИЦА

Каква е цената на тази авантюристична политика?

Унищожава се „гръбнакът“ на българската енергийна независимост, изградена на база собствени енергийни ресурси, лобира се за фотоволтаични паркове, производството на които зависи от метеорологичните условия в денонощен и годишен, сезонен аспект. Заявки за изграждането на 35-40 000 МВт фотоволтаични паркове чакат за разрешение да бъдат построени и включени в енергийната система. Как Министерството на енергетиката ще определи оптималното количество фотоволтаични паркове да се изградят без приета национална енергийна стратегия, в която да са обосновани технико-икономичеси и балансирани количествата и видовете електропроизводствени мощности, които десетки години за напред ще осигуряват електрическа енергия  с минимални разходи, високи качествени показатели на  достипни, конкурентоспособни цени за индустрията, транспорта и битовите  потребители? Дори и 20% от заявените проекти за фотоволтаични паркове да се построят, малцина са знаещите, колко инвестиции са необходими за разширяване на преносната и разпределителнита мрежи, както и за автоматизираното им управление, което ще се финансира от ЕСО, но ще легне върху цената на електрическата енергия, която се заплаща от всички български потребители. Новосъздадената държавна фирма „Национален енергиен оператор“, дъщерна фирма на БЕХ, е ангажирана  да организира обществени поръчки за изготвяне на предпроектни проучвания за изграждане на системи за съхранение на електрическа енергия. Вероятно презумпцията на МЕ е да усвои заложените в Плана за възстановяване и устойчивост 1,6 милиарда лева „безвъзмездно“ финансиране за изграждане на първия в света батериен парк за съхраненение на шест хиляди МВтч електрическа енергия. /Безвъзмездно е само сиренцето в капана за мишки/. Няма техникоикономически анализи и прогнози, каква ще бъде цената на електрическата енергия, която ще бъдат принудени да заплащат индустриалните и битовите потребители, ако се реализират тези задкулисни намерения. Какви ще бъдат икономическите и социалните последици. В европейски мащаб и специално в Германия производството на електрическа енергия от слънце и вятър расте, но цената й остава една от най-високите в ЕС, в същото време намалява търсенето особено от индустрията, което е много тревожно. Спадът на цените на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ до миносови стойности говори за задаващи се проблеми в европейската икономика, която е пред поредна сериозна криза, предупреждават независими енергийни и икономически експерти, за разлика от оптимистичните твърдения на „зелени политици“ от редиците на готвещите се да управляват държавата през следващите месеци.

В същото време ръководствата на ТЕЦ-ли в Комплекса „Марица изток“ са подали документи за получаване на разрешение от МЕ и МОСВ да построят пилотни съоръжения и да експериментират различни съвременни технологии за намаляване, или улавяне на емисиите на СО2 и използването му като суровина за производство на химически продукти, минерални торове и други с гарантиран пазар, както и да оценят съответния икономически и социален ефект. Запитване за изграждане на пилотни инсталации за газифициране на въглищата са направени от фирми, които имат договори за реализацията на подобни проекти в страни от ЕС. Но едните и другите до сега не са получили отговор от двете министерства. Това може да се определи само като престъпно безхаберие на висшето ръководство на енергетиката.

В заключение ще цитирам пасаж от последния доклад „Изгасени светлини: Проваля ли се ЕС в енергийната си политика?“ /“Lights Off: Is the EU Failing on Energy Policy?“/ от професор Уудхюисан: „Манията на ЕС по ангажиментът за екологичните цели не само вреди на бизнеса, но и задълбочава енергийната криза. Основният проблем се заключава в това , че вместо да се подобри производството на енергия /с изключение на субсидиите и стимулирането на възобновяемите източници на енергия/, ЕС хвърля почти целия си политически капитал в опити да намали енергийното потребление – както индустриално, така и лично.

Всички тези съкращения уж са необходими за борба с така наречената климатична катастрофа. В Брюксел не говорят за това, как да се оптимизират добива на въглища и газ и не искат ядрени реактори. А всичко това ще е крайно необходимо за да останат запалени светлините на континента. Енергийната политика стана напълно подчинена на политиката за климата, независимо от последствията“.

Инж. Щерьо ЩЕРЕВ, зам.-председател на НТС по минно дело, геология и металургия