Ректорът на Тракийски университет – Стара Загора, доц. д-р Добри Ярков: Един завод за горене на боклук в „Марица изток“ не би решил проблема…

2788
Доц. д-р Добри Ярков

Трябва ли заводът да бъде включен в новата редакция на Плана за възстановяване и устойчивост? Питат ли политиците учените при вземането на важни решения?

Отговорите четете в интервюто на „Старозагорски новини“ с доц. Ярков:

– Вицепремиерът Асен Василев изненадващо обяви по време на парламентарния контрол на 7 януари, че има план заводът за изгаряне на отпадъци да се премести от София край Стара Загора – в Маришкия басейн. Идеята е свързана със зелените планове на ЕС и настояването за скорошно затваряне на въглищните мини и тецове и намиране на друг поминък на хилядите миньори и енергетици. Как Вие бихте коментирали тази идея, доц. Ярков?

– От една година вече в ТрУ имаме Институт за устойчив преход и развитие, в който участват синдикатите, работодателски организации, трима ректори, представители на Министерство на енергетиката, на Министерство на образованието, кметът на община Стара Загора, и този институт беше създаден, за да може да осигури един плавен преход, който да е социално справедлив, да не се получат сътресения както в енергийната система, така и в социалната сфера, и в икономическото състояние на областта. Аз не съм слушал директно това изказване на вицепремиера г-н Василев, но съм изненадан, защото това е една наистина много дълга писта и има нужда от интегрирани решения, тоест не може с отделни решения да се реши проблемът на „Марица изток“ в контекста на европейската „Зелена сделка“.

Отделно от това преместването на завода за горене на боклук от София в Маришкия басейн ще доведе до огромните транспортни разходи, това са 500 км отиване и връщане с автомобилен транспорт или с жп транспорт. Този транспорт ще доведе и до замърсяване на околната среда и отделяне на въглеродни емисии. А философията на „Зелената сделка“ е за намаляване на въглеродните емисии, за пазене на климата, за превенция на промените и глобалното затопляне, всичко това трябва да бъде съобразено и да бъде в контекста на тази политика за кръгова икономика, за нисковъглеродна икономика. Така че един такъв завод не би решил проблема тотално, това е една малка брънка от цялата интегрирана схема, която трябва да бъде заложена и то много, много внимателно и която да бъде обществено ориентирана. Тракийски университет разработи научноизследователски проект за подобряване и възстановяване на почвеното плодородие в нерекултивирани терени в продължение на 15-20 години в Маришкия басейн, в близост до рудник „Трояново 3“ и край с. Мъдрец (разклонът за Главан). Там искаме да направим един пилотен проект за агроенергетика, защото нашето убеждение е, че трябва да се запази като енергийно сърце на България комплекс „Марица изток“. Той има необходимата пълна инфраструктура – енергийна, транспортна инфраструктура, доколкото знам само въздушен и воден транспорт няма и едновременно на тези територии да се произвежда храна, а защо не и с марката на „Мини Марица-изток“. Защото тези земи, на които са се копали и се копаят въглища, на времето сигурно са хранили стотици хиляди българи. Така че нашата идея е да възстановим тези земи там, където е възможно, и в същото време от тези територии да произвеждаме енергия. Това е едно направление, което се нарича агроенергетика, то е съвсем ново, стартира в Англия и в САЩ и е част от кръговата икономика.

Освен това Тракийският университет работи и във водородно направление, имаме научни проекти, които сме стартирали, имаме сектор „Водородни технологии и производство на водород“, имаме екип, който е създаден, и вече имаме 3 проектопредложения в тази посока. Но нещата са в начален етап, изискват се преди това много сериозни проучвания, развойна дейност, пилотни проекти, които да покажат дали това е правилният подход, или не е правилният подход.

– От думите на вицепремиера Василев обаче се разбра, че тази идея за преместването на завода за горене на софийския боклук в Маришкия басейн ще бъде заложена в новата редакция на Плана за възстановяване и устойчивост, който трябва да бъде внесен в Брюксел най-късно до средата на февруари.

Това трябва ли според Вас да се случи?

– Не мога да коментирам нищо, което го научавам от медиите. Доколкото знам в София има европейски проект за близо 300 млн. евро за този завод за отпадъци. Той вече е стартирал, има документация, осигурен е финансовият ресурс. Там нещата са доста напреднали и затова такава процедура би била много дълга, а парите са за кратък период на усвояване.

Една процедура за проектиране и изграждане на такъв обект на ново място и то доста отдалечено от столицата би коствало изключително много разходи. Така мисля аз на първо четене.

– Като гражданин на Стара Загора, според Вас, районът ни има ли нужда от такъв завод?

– Стара Загора и „Марица изток“ имат нужда от един интегриран проект за цялостно решение на проблема, свързан със „Зелената сделка“. Категоричното ми мнение е, че „Мини Марица-изток“ трябва да продължи да работи до 2038-2040 г., а преходът да стане плавен. Там се иска да бъдат защитени максимално интересите на обществото.

– Има една сентенция, че проблемите в българската енергетика се дължат на това, че политиците не обичат да се допитват до учените (с изключение на тези, които работят като лобисти по определени проекти). Вие поддържате ли тази сентенция?

– Аз съм ректор от 2 години и наблюдавам обратна тенденция – все повече политици и държавници се обръщат към университетите, специално към Тракийския университет. Ние сме подали ръка и аз очаквам много скоро да се срещнем с премиера Кирил Петков, с вицепремиера Асен Василев, за да ги запознаем с нашата развойна дейност, защото Тракийският университет има капацитет да промени икономиката не само на една област и на един район, а на цялата държава. Тракийският университет е отворен, може да помогне изключително много за трансформацията на икономическия модел в Старозагорска област, в област Хасково, в Сливен и Ямбол. Имаме капацитета да го направим, имаме контакти с Германия, Унгария, Полша, Турция, Гърция, Кипър, Македония, Русия. Най-близки са ни отношенията с Германия – с 6 университета имаме договори, имаме съвместни проекти и инициативи и сме в постоянни контакти с тях, имаме шанса да докараме много инвеститори покрай „Зелената сделка“.

Въпросите зададе:
Йовка НИКОЛОВА