Дни преди премиерата на книгата на журналиста Ваньо Стоилов „Сплав човешка“, която ще бъде на 23 март от 18 часа в Регионална библиотека „Захарий Княжески“, медията ни разговаря с рецензента на документалното изследване проф. Искра Баева
– Проф. Баева, как бихте характеризирали книгата на Ваньо Стоилов „Сплав човешка“, която ще бъде представена в четвъртък?
– Като необикновена. И го казвам с пълното съзнание колко трудно днес, когато се давим в море от все нови и най-различни издания, може да се нарече така една книга. Затова съм длъжна да обясня какво е необикновено. На пръв поглед нищо ново: документално изследване на едно от най-болезнените и трудно обясними събития от историята на многострадалния български ХХ век: преднамереният разстрел на 20 декември 1943 г. на 18 цивилни граждани, между които и 6 деца от Ястребино. За това злодеяние често е говорено в епохата на социализма, а в годините на прехода са направени съзнателни усилия да се забрави и отрече.
– Мнозина биха казали: „Нищо ново, много е писано и говорено за случилото се тогава“…
– Да, само че книгата на Ваньо Стоилов не е повторение на вече писаното, а нещо съвсем различно. В продължение на много години: като се започне от 1986 г. и се стигне до наши дни, журналистът е търсил архивни и съдебни документи, писмени свидетелства, живи участници, наблюдатели и роднини на участващите в събитията: жертви, репресирани, извършители на убийствата и другите репресии.
А най-вече се е опитал да превърне една от най-черните страници от нашата недалечна история в призив за помирение. Помирение не на цената на забравата, а на основата на паметта.
– Какво според Вас впечатлява най-много в „Сплав човешка“?
– Може би това, че чрез своите думи и действия в книгата оживяват както жертвите и техните семейства (повече от истинските жертви не са оставили собствени думи), така и палачите, станали по-късно жертви, и техните семейства (с централна фигура подпоручик Константин Йорданов и неговото семейство).
Публикувани са последните предсмъртни думи на различни участници в съпротивата до 9 септември 1944 г. и на осъдените след това.
– Бихте ли опитали да формулирате целта на автора защо Ваньо Стоилов се е върнал към онези събития?
– Тази книга не е лесно четиво, четенето й поражда тягостни мисли и навежда на мрачни изводи за трагичната българска съдба.
Но едва след осъзнаването на това колко лесно може да се прекрачи границата между достойното поведение и престъплението, доколко от случайността зависи дали някой ще живее, или ще умре, ще се покрие със слава или с позор, може да ни помогне да разберем миналото си и да се помирим с него. Това е и открито заявената цел на книгата на Ваньо Стоилов. Тази цел едва ли ще се реализира скоро, но книгата ни помага да направим първата стъпка към нея.
Интервюто подготви:
Елена ДЮЛГЕРОВА
