Предупреждение: Готвеното диференциране на ДДС не е добра мярка

96
У нас има достатъчно добри вериги частни бензиностанции и създаването на държавни е напълно ненужно, смята икономистът

Това е общото мнение на икономическите и финансовите експерти, съобщи за „Старозагорски новини“ икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев. Избирането на един сектор за по-ниско ДДС спрямо други е чисто и просто политическо решение и няма как да бъде изведено в икономическа формула, смята експертът. Според него далеч по-разумно би било да се предприемат т.нар. „хоризонтални мерки“ като вдигането на прага за регистрация по ДДС от 50 000 лв. на 100 000 лв.

Икономистът предупреди още, че държавните бензиностанции ще носят след себе си загуби, които ще бъдат плащани от бюджета.

Подробности четете в интервюто на медията ни с Петър Ганев:

– Г-н Ганев, във времена на криза много често ставаме свидетели на добри идеи и не до там добри предложения. Сред кои нареждате приетите на първо четене промени в ДДС за ресторанти и книги?

– За нашата икономика, а и за обикновените граждани смятам, че е важно страната ни да държи много ясна данъчна политика. Тя включва принципа – ниски ставки за широка база от хора. При нас ДДС е на ниво от 20% за стоки и услуги. Т.е., ако бъде решено този данък да бъде намаляван, то това трябва да бъде в сила за всички граждани. Когато започне да диференцираме ДДС, то това автоматично води до загуби на приходи. Така много често се създават насрещни действия за увеличение на някои преки и косвени данъци или осигуровки. В последните 10 дни у нас се натрупаха много предложения за диференциране на ставките, което накара финансовото министерство да изчисли, че приемането на всички тях би струвало около 1.8 млрд. лв. на бюджета. Естествено, предвид редица фактори, най-голямата тежест в посоченото от министър Владислав Горанов число се отдава по отношение на данъка върху лекарствата. Той, разбира се, би имал и най-голям ефект върху хората. Държа обаче да подчертая, че диференцирането на ДДС за ресторантьорите върви ръка за ръка с предложението за увеличение на минималния осигурителен праг в сектора от 610 на 800 лв. По същество тази промяна в Държавното обществено осигуряване е тежест за ресторантьорите. С особена сила това важи за икономически слабите райони. Ето защо смятам, че преференциалното третиране по линия на ДДС води след себе си лавина от подобни искания от други сектори, както и до увеличение на други данъчни или осигурителни тежести, какъвто е случаят с планирания ръст в осигурителния доход.

– След като намалението на ДДС за ресторантьорите върви с увеличение на осигуровките на заетите в сектора, не се ли обезсмисля положителният ефект по същество?

– Няма спор, че двете предложения са в напълно противоположна посока. Да не забравяме, че се намираме в особена ситуация, при която има сериозен риск за работните места. Вдигането на осигурителната тежест по същество е допълнително натоварване, което крие рискове. Цялата ситуация обаче е показателна за нивото на разговора и диалога, който се води на високо ниво.

– Ще успее ли обикновеният потребител да усети ефекта от това подготвяно намаление на ДДС?

– Конкретно по отношение на ресторантите дори от бранша обявиха, че това действие няма да се отрази особено на сметката, която плащаме. Далеч по-чувствително такава стъпка на правителството би била осезаема по отношение на лекарствата, но вече споменах, че говорим за значително по-голяма сума, която би излязла от приходната част на бюджета. Ситуацията е динамична и вероятно затова правителството е по-консервативно към диференцирането на ДДС за някои по-значими стоки. В тази тежка динамика, породена от коронавируса, става по-тежко да бъде определено обаче какъв би бил точният ефект върху крайните цени на едно или друго намаление на ДДС. То се влияе от много други причини. Специално по отношение на ресторантския сектор е много възможно никога да не разберем реалния ефект по отношение на цената. Прави впечатление обаче, че по същество разговорът в последната седмица се фокусира основно върху бизнеса и сектора, а що се отнася до цените, то дори не бяха дадени и каквито и да било обещания. Надеждата е, че с този ход ще останат повече пари в ресторантьорите, а с вдигането на минималния осигурителен праг те ще почнат да плащат малко по-големи заплати. Моята лична прогноза, за да отговоря по същество на Вашия въпрос, е, че няма да имаме намаление на сметките в ресторанти и кафенета.

– Беше ли достатъчно добре аргументирано защо точно за ресторанти и книги намалят ДДС, а не за лекарствата или вестниците например?

– Аргументирането на подобни действия по същество е много трудна задача. Никога не можеш да обясниш защо за този сектор ще има преференции, а за друг – не. Няма как да противопоставиш ресторанти на лекарства или храни на книги. Ако вземем предвид гледната точка на потребителя, при едно такова противопоставяне ще спечелят лекарствата и храните, а не ресторантите. Единственият по-убедителен аргумент е, че така или иначе вече има отстъпка за туризма, а ресторантьорският сектор се явява логично допълнение. Но дори и това не издържа на фона на цялата картина. Избирането на един сектор за по-ниско ДДС спрямо други е чисто и просто политическо решение. Няма как да го изведем в икономическа формула. Бекграундът на тази стъпка се крие във факта, че ресторантьорите са сред най-пострадалите от коронавируса, тъй като бяха затворени в продължение на два месеца. Други браншове изпитваха трудности, но все пак дейността им не бе забранена със заповед. Трябва да имаме предвид, че такава временна заповед много трудно се отменя, макар и в момента тя да има някакво времево ограничение. Стара максима е, че временните решения обикновено са постоянни решения. Истината е, че общото мнение на финансовите и икономически експерти е, че това диференциране не е добра мярка и не бива да се прави по този начин. Далеч по-разумно би било да се предприемат т.нар. „хоризонтални мерки“. Тук спокойно можем да поставим вдигането на прага за регистрация по ДДС от 50 000 лв. на 100 000 лв. Така бихме били по-полезни на всички.

– Акцентирахте на принципа „ниски данъци за по-голям кръг от хора“. Означава ли това, че общото намаление на ДДС би бил по-добър ход, отколкото диференцирането на този данък за отделни сектори?

– При намаление на общата ставка на ДДС ефектът е по-силен. През годините в тази посока имаше различни идеи. За ЕС минимумът е 15% и по същество трябва да е пределно ясно, че у нас под тази стойност данъкът не може да падне. За подобни действия, а и изобщо при намаление на ДДС е належащо да има действия в разходната част. Ако такива не бъдат реализирани, то тогава се налага да мислим за увеличение на данъчни тежести или други лостове, с които да попълним приходите в бюджета. Това не е работещо по същество. Затова е нужно ние да държим такова ниво на данъците у нас, което би стимулирало потреблението. Мисълта обаче трябва да бъде насочена към оптимизиране на разходите. На този фон днес се говори за държавни бензиностанции, което горе-долу е едно прахосване на средства.

– Какъв е икономическият смисъл на решението държавата да влезе в пазара на горива, по което правителството вече работи?

– Трудно ми е на мен самия да уловя положителния смисъл от създаването на верига от държавни бензиностанции. Не виждам към момента тази стъпка въобще да е аргументирана по същество. Факт е, че държавата предприема редица действия в този бранш. Смислени мерки в този сектор бяха инициирани преди няколко седмици, когато бе обявено, че ще се инсталират в отделните бази измервателни уреди. Другото разумно действие е свързано с отварянето на данъчните складове и те да работят на по-пазарен принцип. В строежа на 100 бензиностанции аз наистина не виждам никакъв смисъл. Ако контрабандата бъде преборена с поставянето на измервателни уреди, ако се отворят данъчните складове, това би изчистило пазара и би стимулирало конкуренцията. При такъв развой влизането на държавата е напълно ненужно. Ние имаме достатъчно добри вериги частни бензиностанции. По същество ангажирането на държавата тук ще е губещо. Точно както губи БДЖ. Затова трябва да е ясно, че по-ниската цена на горивото в държавните бензиностанции ще се покрива от бюджета, т.е. от нашите данъци.

Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ