Вчера изпратихме народната любимка – актрисата Гинка Станчева
Вчeра България се сбогува с една от най-обаятелните актриси, любимката на поколения българи – Гинка Станчева. Стотици се стекоха на поклонението, състояло се в столичния храм „Св. София“.
След като научихме, че Гинка Станчева вече не е между нас, много хора изразиха съболезнованията си с хубави думи за нея в професионален и личен план. Особено трогателно бе посланието на поета Лозан Такев, което публикуваме:
„И КРАСОТАТА НЯМА ДА СПАСИ СВЕТА… Деветдесет години красотата беше сред нас… Родената в София на 15 юни 1932 година, една от най-обаятелните и красиви български актриси си тръгна. И отнесе със себе си Мила от „В полите на Витоша“, Жулиета от „Ромео и Жулиета“, Есмералда от „Парижката света Богородица“, Изолда от „Тристан и Изолда“… Гинка Станчева отнесе към небесния театър и филмовите образи на Цвета от „Земя“ на Захари Жандов, Елена от „Любимец 13“, Нели от „Специалист по всичко“, героинята си от „Нощем с белите коне“, Хатидже от „Ребро Адамово“ и десетки други паметни роли; мигове от срещите с публиката в проекта „Актьори със сребро в косите“, ролите й в театър „Барбуков“ в периода 1993 – 1998 година, както и наградата „Икар“ от 2017 година, орден „Стара планина“ от 2002 година… И многогодишната обич и признателност на три поколения, които радваше с таланта и красотата си.
През 1957 година е на церемонията в Кан с национална носия за ролята си на Цвета от филма „Земя“, а за нея френският писател Андре Мороа, който е силно впечатлен от играта й, споделя, че „очите й говорят“ и казват всичко и без много и излишен текст…
Завършва курса при Стефан Сърчаджиев заедно с Хиндо Касимов, Татяна Лолова, Григор Вачков, Досьо Досев и др.; играе в Благоевград и в Младежкия театър, свързва живота си с първата си и единствена любов – актьора Пейчо Пейчев.
Каквото и да се прибави още, ще е малко за поклона, който дължим на Гинка… Помня как като ученици събирахме картички с любими артисти, а актрисата ни припомни веднъж как са купували от вестникарските будки „Гинка и Апостол“ за… 6 стотинки. Но в цената на тези „6 стотинки“ остава за цял живот любовта към красивите и незабравими актьори от „Любимец 13“, „Специалист по всичко“ и „Ребро Адамово“…
Красотата няма да спаси света… И Гинка отлетя… А как да кажем сбогом?!?“
Лозан Такев
Това са думи, излезли от душата на поета. Трудно ни е да приемем, че много от звездите, осветявали младостта на поколения българи, си отиват от нас и вече не е същото!…
Гинка Станчева озаряваше живота ни в продължение на много години с една лъчезарна и кротка усмивка на човек, който сякаш дори не съзнава колко е популярен и любим.
Тя самата почти никога не припомняше онзи славен миг, за който споменава Лозан Такев – как във Франция, след прожекцията на филма „Земя“, вестниците пишат за нея като за филмова звезда, равна на световните звезди по онова време. А онова време е златният период на световното кино!
Тя минава по червения килим на фестивала в Кан, облечена в българска носия. Целият салон става на крака с аплодисменти за българката. Какво гордо излъчване носи само този жест, и замислете се, колко актриси са способни да пренебрегнат суетата си в такъв момент?!
Звездата, която угасна на земята, ще ни озарява от небето.
С кротката си усмивка и скромност, които правят толкова велика нейната достолепна личност.
Там Горе сигурно вече я приветстват състудентите й – Татяна Лолова, Григор Вачков, Хиндо Касимов. Сигурно вече е срещнал душата й нейният единствен Пейчо…
А на нас ни остават лентите с образа й – като младата и красива Цвета, влюбена в хубавеца на селото Еньо; като веселото момиче от „Любимец 13“ и „Специалист по всичко“. Да не ги изреждаме, защото филмографията на актрисата Гинка Станчева е огромна.
И тя ще продължава да „живее“ в тези филми. Нейни отпечатъци на Стената на славата пред Театър 199 пък ще припомнят на идващите поколения актьори, че е имало такава голяма актриса и че не славата, а скромността краси таланта!…
В дублираните с гласа й филми отново ще чуваме звънливия й тембър и ще усещаме позитивния полъх от всяко докосване до уникалната й личност.
Гинка Станчева беше и си остава народен артист в онзи смисъл на думата, който не касае отнетите звания, защото никой не може да отнеме любовта на публиката към нея.
Ще скърбят не само зрителите, но дори и декорите в театралните салони на театрите, в които е играла. Защото всеки голям актьор оставя частица от своята душа не само на сцената, но и зад кулисите.
Тя бе и Жулиета, и Оливия, и Кралицата в пиесите на Шекспир; тя бе Мила на Яворов и Ана на Дамян Дамянов, и Мери на Марк Твен… Тя бе олицетворение на съчетанието от женственост, красота и талант. Затова изигра най-пленителните героини в световната и в българската драматургия.
И така ще я запомним! Като светъл полъх, преминал през нашия живот.
Поклон!
Еми МАРИЯНСКА, dir.bg
