Последните написани от Яворов строфи видяха бял свят

181
Четата на Яворов

Вероятно последните написани от гениалния поет и харамия Пейо Крачолов Яворов строфи ще бъдат представени на 13 януари в родния му чирпански дом при честването на 142-годишнина от рождението му. Ръкописът е разчетен от доц. д-р Милкана Бошнакова, стихът под заглавието „Брат за брата“ е част от останало неизпратено писмо до приятеля му Тодор Николов (Тодор Тодоров), в което се чете:

„Мили ми приятелю,

Помежду многобройните си обязаности все ми не остава време да нахраня музата в душата си. Ами при толкова смърт и скръб, как се пише за любов и радост? Ти сам знаеш, що ми не е ме[н]е силата в белетристиката, ама защото все ме молиш, съм си позволил, ей-тъй, да се опитам да предам с стих туй, що ми не дава мира нощем. Чети, но сам преценявай! И те моля, да бъдеш тъй добър да ми не пестиш нищо“.

Писмото е писано през октомври 1912 г., когато за около седмица Яворов е бил кмет на току що освободения град Неврокоп, то е поместено в сборника „Непознатият Яворов. Новооткрити стихове и документи“ с щемпела на издателска къща „Персей“.

[Брат за брата]

Немея аз в смъртен страх….
Един въпрос гори душата…
в достойнство ли живот живях?
И бях ли брат за брата?
Сега наоколо смъртта пирува – храни я войната…,
и виждам как полагат със очи склопени
брат до брата..

Защо се бием люто, мрем?
За своя чест ли, за земята?
А можем да се разберем,
да живеем като
брат с брата;

Не е ли таз земя една?
В която свойте близки ще изпратя,
и както майчица една,
тя ще ни прегърне като братя?

Не ще ли свърши с таз злина,
да турим край, да спрем войната,
да можем там в граничната межда
да се посрещнем като брат с брата.

Тоя си опит дарявам тебе и те моля да го не печаташ никъде.

Неврокоп,
Кметството [1912 г.] Твой брат: [подп.]

П. К. Яворов“

Документите от онова време разказват, че Яворов е командвал чета от 25 души, сред които е бил и журналистът Данаил Крапчев, повечето са били на възраст между 20 и 30 години, поетът е бил на 30, а най-възрастен е чиновникът от Кюстендил Янаки Траянов (55 г.). Сред четниците е и кюстендилецът Григор Белокапов, който получава от чирпанлията късче от съсеченето със сабята му турско знаме, веело се над неврокопската община. Белокапов загива едва 30-годишен (4 юли 1913 г.) по време на сражение в Междусъюзническата война край с. Дулица, където е бил и погребан.

Десетилетия след трагичната гибел на Яворов се смяташе, че неговата поетична муза е пресъхнала след смъртта на любимата му Мина Тодоров през лятото на 1910 г. в Бретан.

Кой е бил Тодор Николов?

Малкото достъпни данни за него разказват, че е сред близките приятели на Яворов, роден е на 14 май 1875 г. в Карлово, завършил e гимназия в Габрово, учил е естествена история в Женева.

По време на следването си печели конкурс с научна разработка за премията на университета и една година работи в него като асистент. Завършва с докторат по ботаника (1902). Завърнал се в България, става гимназиален учител по естествена история в София (1904-1918), но не прекъсва научните си занимания. Използва командировките в Германия (1905), Париж и Лондон (1910), за да работи в големите библиотеки и лаборатории и със своите публикации си спечелва международна известност. През 1914-1915 г. е командирован в Централния земеделски изпитателен институт, в който през 1918 г. е назначен на постоянна работа. Мобилизиран по време на Балканските войни и на Първата световна война, натрупва богат хербариен материал от Тракия и Македония. През 1922 г. е избран за доцент по ботаника в СУ, но само 3 месеца след това умира (10 февруари 1923 г.), без дори да прочете встъпителната си лекция. На 27 декември 1922 г. в присъствието на свидетелите Григор Чешмеджиев, Никола Харлаков, Боян Пенев и др. прави завещание. Предоставя специализираната си библиотека по естествена история на Централния земеделски изпитателен институт, останалите книги – на библиотеката на Карловската гимназия, а своите тракийски и македонски хербарии – на ботаническия хербарий при Физико-математическия факултет. Разпорежда се да се предадат на Свободния земеделски институт 1500 лв. от наличните пари, а по 1000 лв. оставя на централните комитети на Комунистическата, Социалистическата и Радикалната партия за „подпомагане общата им борба за културния успех на България“. Най-значимата сума (между 10 и 15 хил. лв.) заделя за Карловската гимназия.

Христо ДИМИТРОВ