49-ото Народно събрание започна с политически призиви за диалогичност, отговорност и конструктивизъм. Веднага след партийните декларации обаче формациите влязоха в коловоза, познат на народа от предходния парламент. Отново депутатите се препънаха в опита да излъчат председател на законодателния орган. Кандидатурите на Росен Желязков от ГЕРБ-СДС и Петър Петров от „Възраждане“ не събраха нужната подкрепа, за да може народните представители да продължат по пътя, който би следвало да изведе страната от политическата криза. От парламентарната трибуна представители на втората политическа сила – „Продължаваме промяната – Демократична България“, изненадващо предложиха вариант с ротация на председателския пост на всеки два месеца.
Учат ли се партиите и политиците от грешките, които правят? С този въпрос „Старозагорски новини“ потърси за коментар двама политически анализатори – Христо Панчугов и Любомир Стефанов – преподаватели в Нов български университет.

„Неуспехът с избора на председател в първите две заседания е сигнал, че отново политическите сили търсят на кого да прехвърлят отговорността за евентуален нов провал в опита за намиране на редовно управление.“ Това заяви политологът Христо Панчугов. По думите му първите стъпки на 49-ото Народно събрание водят към нови избори. Панчугов отбеляза, че се запазва решимостта на формациите да обслужват интереса единствено на избирателите, които са им гласували доверие. Той обаче уточни, че за разлика от предишния парламент в този към момента тонът на конфронтация е смекчен. „Нека видим дали заявката, че изборът на председател ще бъде структуриран около разговори за приоритети действително ще се случи“, отбеляза анализаторът.
Охлаждане на политическите емоции вижда и политологът Любомир Стефанов. Той отчете липсата на конфронтация и взаимни обвинения между първите две политически сили като положителен сигнал. Според Стефанов обаче предложението на „Продължаваме промяната – Демократична България“ за ротационен председател е лишено от институционална и политическа логика. „Това със сигурност не е конструктивна идея, а паралелите с Европейския парламент, където дебатът е на различно ниво, са изключително грешни“, коментира той.
Любомир Стефанов очерта и най-важната задача пред политическите сили в новия парламент – излъчване на редовен кабинет и проактивна работа на Народното събрание. „На българите им писна да си плащат данъците, а техните представители да продължават да не работят и да произвеждат хаос и нестабилност. Ще ми се партиите в парламента да усетят това изчерпване на търпението. Държавата има нужда от управление, което да е подложено на парламентарен контрол – да има политическа отчетност и отговорност“, категоричен е Стефанов.

Наред с ротационното председателство в първия ден на 49-ото Народно събрание се роди и идеята служебният кабинет да бъде гласуван от парламента като редовен, лансирана от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Подобен ход, според Панчугов, е безотговорен. „Разбирам, че сме свалили критериите в последните години, но дори и така тази идея звучи безумно и е недопустима. Конфликтът с Конституцията е очевиден“, обърна внимание анализаторът. По думите му подобен ход би бил демонстрация за позитивна оценка към работата на кабинета на Румен Радев, която с действията си до момента той едва ли заслужава. „На България й е нужно редовно правителство, което да носи политическа отговорност“, смята Христо Панчугов. „Това е бягане от отговорност“, заяви от своя страна по повод идеята на Борисов Любомир Стефанов. Той отбеляза, че първата политическа сила трябва да предложи кабинет със своя мандат. „Ако ГЕРБ смята, че правителството на президента е добре работещо, нека го предложат със своя мандат, за да е ясно, че не Румен Радев, а Бойко Борисов ще носи отговорност. Проблемът е в това, че този ход би символизирал отчаяние“, коментира Стефанов.
Политическите анализатори се въздържаха от категорична позиция дали настоящото Народно събрание ще излъчи редовно управление, или в бърз порядък страната ще се насочи към шестите парламентарни избори. Стефанов и Панчугов обаче предупредиха, че при пореден провал партиите могат лесно да паднат в капана на собствените си заявки и обещания. Двамата изразиха опасения, че вихрушката от избори и перманентната предизборна кампания като че ли е накарала партиите да забравят основната причина, поради която са избрани да представляват българския народ в законодателния орган на страната.
Материала подготви:
Живко ИВАНОВ










